Решение № 3965 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2009 г.

Решение № 3965 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Адамов Дамянов от гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. Станислав Славов, против решение № 282 от 16.04.2009 г., постановено от Варненския окръжен съд, Административно отделение, втори състав, по адм. д. № 737/2006 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата му по отношение на имоти № 347 и № 348 по плана на новообразуваните имоти. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя с влезли в сила съдебни решения, постановени в гражданско производство е разрешен спор за собственост върху процесния имот № 348. Касаторът твърди, че при отчитане правата му относно горепосочения имот, ще следва да се направи корекция на имот № 347, като същият се ограничи съгласно правата по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и разликата се придаде към имот № 348. Моли Върховния административен съд да отмени съдебното решение в обжалваната му част, както и процесната заповед на областния управител за одобряване ПНИ относно имоти № 347 и № 348 по плана на новообразуваните имоти, като претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - Областният управител на област с административен център гр. Варна, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Жечка Иванова Керчева от гр. Варна оспорва касационната жалба с три писмени молби, в които развива подробни съображения против твърденията на касатора. Заинтересованата страна - Детелина Димова Йорданова от гр. Варна изразява писмено становище чрез упълномощен адв. Венцислав Савов, с което се пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Останалите заинтересовани страни не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото по отношение на имоти № 348 и № 347, за които се обжалва съдебното решение е установена невъзможност да бъдат отделени площи и да се присъединят към новообразуван имот на тези наследници, като за тях е налице спазване на законовите изисквания при изработване на ПНИ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 282 от 16.04.2009 г. е отменена заповед № РД - 06-7706-20/24.01.2006 г. на областния управител на област с административен център Варна за одобряване ПНИ на с. о. по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, м. "Траката", землище Виница, в частта, касаеща имот № 349 по ПНИ "Траката" и преписката е върната в тази част на административния орган със задължителни указания. Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата в частта й относно имоти пл. № 348 и № 347 по ПНИ "Траката". Съдебното решение не е обжалвано в частта за имот № 349, същото е влязло в сила е не е предмет на касационното производство. Настоящият съдебен състав счита, че възражението на касационния жалбоподател по отношение на имот новообразуван имот № 348 е основателно и следва да бъде уважено. Това е така, защото основният спор относно този имот е във връзка с вписването му в регистъра на собствениците, представляващ неразделна част от одобрения ПНИ. От текста на горепосочения регистър е видно, че визираният имот е отразен с площ 678 кв. м с двама собственици: Тони Великов Керчев с документ - нотариален акт № 85/1996 г., т. VII, д. 5586 за 300 кв. м ид. ч. и Жечка Иванова Керчева с документ - нотариален акт № 85/1996 г., т. VII, д. 5586 за 300 кв. м ид. ч. Следователно по отношение на двамата собственици е вписан като основание за собственост горепосочения нотариален акт, който е приложен към административната преписка и е приет като доказателство по делото. От него е видно, че е съставен по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото е безспорно установено, че между касатора и ползвателите Тони Великов Керчев и Жечка Иванова Керчева е имало спор за собственост, по който са образувани и проведени граждански дела относно собствеността на спорния имот № 348. Настоящият съдебен състав приема за безспорно обстоятелството, че с влязло в сила решение № 971 от 27.10.2008 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, по гр. д. № 3343 е постановил, че осъжда Димитричка Атанасова Керчева и Тони Великов Керчев да предадат на Христо Адамов Дамянов, Димитър Адамов Дамянов, Руска Адамова Стоянова и Никола Дамянов Адамов владението на недвижим имот с площ 693 кв. м, находящ се в землището на гр. Варна, кв. "Виница", м. "Мелешика", съставляващ имот пл. № 348 по КП "Траката", с посочени в решението граници. Освен това това във втория диспозитив на горепосоченото съдебно решение изрично е вписано, че Върховният касационен съд отменява по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) съставения на 24.06.1996 г. от нотариус при Варненския районен съд на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ нотариален акт № 85, том VII, н. д. № 5586/1996 г., с който Жейка Иванова Керчева и Тони Великов Керчев са признати за собственици на имот с площ от 600 кв. м, представляващ имот пл. № 348 по КП "Траката". От мотивите на горепосоченото съдебно решение е видно, че за да достигне до този резултат ВКС е приел, че ответниците владеят имота без правно основание, тъй като с решение на Варненския окръжен съд, постановено на 14.05.1999 г. по адм. д. № 1438/1997 г. правото на изкупуване на имота по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е отречено по причина, че не е установено да са имали качество на ползватели по смисъла на тази разпоредба, като е прието, че съставеният нотариален акт № 85, том VII, н. д. № 5586/1996 г. е нищожен. В хода на разглеждането на първоинстанционното адм. д. № 737/2006 г. е приложено и прието като доказателство решението на Варненския окръжен съд от 14.05.1999 г. по адм. д. № 1438/1997 г., от съдържанието на което се установява, че действително с него визираният нотариален акт е признат за нищожен. При това положение следва да се приеме, че документът, отразен в регистъра на собствениците към одобрения ПНИ, а именно нотариален акт № 85, том VII, н. д. № 5586/1996 г. е отменен от Върховния касационен съд с влязло в сила съдебно решение, от което настоящият съдебен състав извежда извода, че вписването в регистъра към ПНИ на собствениците на имот № 348 е без правно основание и като такова то е осъществено в нарушение на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗ, изискващ вписването на действителните собственици на новообразуваните имоти. Не може да се възприеме тезата, че посоченото по-горе решение на ВКС следва да послужи за основание за изменение на плана на новообразуваните имоти, защото към момента на произнасянето на решение № 971 от 27.10.2008 г. на Върховния касационен съд процесната заповед за одобряване на ПНИ не е влязла в сила и се касае за висящо производство по отношение законосъобразността на плана в оспорената му част относно имот № 348. В конкретната хипотеза следва да се има предвид и цитираното съдебно решение от 14.05.1999 г. по адм. д. № 1438/1997 г., с което Варненският окръжен съд, е постановил, че нотариален акт № 85, том VII, н. д. № 5586/1996 г. е нищожен, което означава, че към датата на издаване на процесната заповед № РД - 06-7706-20/24.01.2006 г. на областния управител на област с административен център Варна горепосоченият нотариален акт вече е бил прогласен за нищожен. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е произнесъл неправилно решение в частта относно имот № 348, което налага отмяна на обжалваното решение в тази част, както и отмяна на оспорената заповед в същата част и връщане на преписката в тази част на областния управител с указание за вписване на касатора в регистъра на собствениците към одобрения ПНИ като собственик на новообразуван имот № 348. По отношение възражението на касационния жалбоподател против изводите на първоинстанционния съд относно имот № 347, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. Това е така, защото в касационната жалба се твърди, че при отчитане правата на касатора досежно имот № 248, ще може да се направи корекция на имот № 347, като същият бъде ограничен съгласно правата по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и разликата се придаде към имот № 348. От вписването в регистъра на собствениците е видно, че имот № 347 е отразен с площ 689 кв. м на името на Детелина Димова Йорданова, за която е вписан документ - нотариален акт № 7/25.03.1994 г. На практика касаторът няма възражение против горепосочения нотариален акт, а само относно разликата от 89 кв. м, за която претендира, че следва да се отреди в негова полза. Върховният административен съд не възприема това становище, защото съобразно изискванията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти не по-малки от 250 кв. м, а относно по-малките по площ разлики е регламентирано, че ползвателите ги заплащат на собствениците по пазарни цени. Следователно в конкретния случай разликата от 89 кв. м е по-малка от минимално изискуемата площ за отреждане на бившите собственици на земеделските земи, поради което същата следва да се отрази в ПНИ в полза на ползвателя, както правилно е записано в оспорения регистър към ПНИ. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК областната управа следва да заплати на касатора направените от него разноски в двете съдебни инстанции, съобразно уважената част от жалбата му в размер на 150 лв. - внесено адвокатско възнаграждение и 100 лв. - възнаграждение за вещо лице. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,