Решение № 9618 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11844/2017 г.

Решение № 9618 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11844/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "БГ Маркет"ЕООД с ЕИК ********* против решение № 1267/10.07.2017 г. по адм. дело № 30/2017 г. на Административен съд - В., с което са отхвърлени исковите претенции, предявени на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от страна на дружеството против община В. за претърпени в периода 01.01.2012 - 31.12.2013 г. вреди в размер на 704 112 лева от незаконосъобразно бездействие на кмета на община В. да деактува и предаде владението върху собствен на дружеството имот и иск за на обезщетение за забава върху главничното задължение за сумата от 284 537 лева, формирана в период от 31.12.2013 г. до датата на предявяване на иска - 04.01.2017 г, както и иск за законни лихви върху главницата от тази дата до окончателното заплащане на задължението. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в противоречие с определение № 32/30.11.2010 г. по дело № 17А/2010 г. на петчленен смесен състав на ВАС и ВКС, с решение № 3312/10.03.2014 г. по адм. дело № 9768/2013 г. на ВАС, с определение № 4953/04.05.2015 г. на ВАС и решение № 625/17.01.2017 г. по адм. дело № 348/2016 г. на ВАС спрямо изводите на съда, че неизпълнението на задълженията на кмета по непредаване процесния имот на дружеството не е резултат от незаконосъобразно бездействие, а в резултат от съществуващ между страните спор за собственост. Оспорват се като неправилни и изводите за неоснователност на претенцията поради получена от ищеца обезвреда на вредите му от страна на ответника. Ответната страна - О. В., с молба получена в съда на 23.05.2018 г., респ. след като делото е обявено за решаване с протоколно определение от 14.05.2018 г., поддържа като правилно обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба като изцяло приема като правилно обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и при липса на основания по чл. 215 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд по съществото на спора е отхвърли предявените от "БГ Маркет"ЕООД на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ искове - за сумата от 704 112.00 лв., представляваща обезщетение за вреди - пропуснати ползи за времето от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г., причинени от незаконосъобразно бездействие на кмета на община В. да деактува и предаде владението върху недвижим имот, дворно място, находящо се в гр. В., ул. "Ш." ..№..., съставляващо имот пл. № 16 в кв. 6 по предходен КП на гр. В., идентичен на имот с идентификатор 10135.1507.231 с площ от 888 кв. м., по действащата КК на гр. В., заедно с построената в него триетажната сграда с идентификатор 10135.1507.231.1, със застроена площ от 241 кв. м., както и за сумата 284 537.00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на 284 537.00 лв. за времето от 31.12.2013 г. до деня на предявяване на иска, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на присъдените суми. За да отхвърли като неоснователни исковите претенции на ищеца, съдът е приел, че по делото не е проведено успешно доказване спрямо две от предпоставките на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На първо място е прието, че липсва незаконосъобразно бездействие по предаване на владението на имота от страна на кмета на общината. Установено е, че в процесния период 01.01.2012 - 31.12.2013 г. е налице преюдициален граждански спор с основание чл. 72 от ЗС, касаещ подобренията върху процесния имот и правото на община В. да задържи същия, в който спор като страни участват община В. като ищец и "БГ Маркет"ЕООД като помагач. Прието, че поради установени отношения на спор за материално право и на основание чл. 64, ал. 2 от ЗС до приключването му за кмета на О. В. не съществува задължение за издаване на заповед за предаване на владението. Съдът е приел, че непредаденото владение не е резултат от незаконосъобразно бездействие, напротив то има своето правно основание във висящото съдебно производство и допуснатите във връзка с това производство обезпечения. На второ място, като аргумент за отхвърляне на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е посочил, че по силата на споразумение между ищеца и ответника от 12.02.2014 г. е уреден въпросът за ползите, от които е бил лишен ищецът за времето, през което имота не се е намирал в негово държане. Прието е, че по силата на споразумението от 12.02.2014 г. между "БГ Маркет" ЕООД и община В. и доказателствата за извършено плащане, община В. в деня на подписването му е заплатила на "БГ Маркет" ЕООД сумата 314 500 лв. като обезщетение за ползването на процесния имот за периода от 01.08.2012 г. до 31.12.2013 г., както и сумата от 1 921 234.27 лева по изп. д. № 207/2014 г. на ЧСИ. Установено е от съда, че с изпълнение на постигнатите договорености за заплащане посоченото обезщетение и задължението по изп. д. 207/2014 г. на ЧСИ е влезнало в действие уговореното със споразумението, а именно, че "БГ Маркет" ЕООД "няма претенции за заплащането на каквито и да било лихви по това задължение и няма във връзка с него никакви други имуществени претенции към О. В.". Съдът е приел, че волята на страните по споразумението е ясна - тя има за предмет уреждане на отношенията им по обезщетяване на собственика на имота във връзка с неговото ползване за договорения период, който включва изцяло процесните месеци по исковата молба - 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. Решените е правилно, но със следните допълнителни съображения. Главничната искова претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ заявена пред административния съд е насочена към защита на твърдяното право на ищцовото дружество на вземане спрямо община В. за претърпени вреди в резултат от незаконосъобразното бездействие, в период 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г., на кмета на община В. да деактува и предаде владението върху собствения на дружеството имот в изпълнение на задълженията му по чл. 64, ал. 1 от ЗОС. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на държавата и общината е обективна и чрез иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се създава материалноправно основание за поправяне на непозволеното увреждане - вредите на трети лица, причинени от всяка проява на незаконосъобразно упражняване на властнически правомощия от страна на нейни органи и длъжностните лица. Целта на специалните правила на ЗОДОВ и глава ХI от АПК е да се уреди ред и условия за разглеждане, извън общите такива, за случаите на непозволено увреждане причинено при и по повод административната дейност, осъществявана от органите на изпълнителната власт. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗОС, имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика. Това задължение на кмета на общината обаче съгласно трайната практика на ВАС е, че представлява форма на управлението на собствеността на общината като гражданскоправен субект и в рамките на тези отношения, участващите субекти са равнопоставени, тъй като, както актовете на длъжностните лица за актуване, така и за деактуване не се скрепени с властническа функция, предполагаща подчинение от страна на засегнатите лица. Волеизявленията по деактуване на имоти като общинска собственост, имащи правно основание по чл. 64, ал. 1 от ЗОС, по своя характер са вътрешнослужебни актове, които не създават права и задължения за трети лица, извън подчинените на издателя на акта. По аргумент от чл. 64, ал. 2 от ЗОС, всеки, който счита, че негов имот неправилно е бил актуват като общински или се владее без основание от общината, може да защити материалното си право на собственост по общия исков ред. Актът за частна общинска собственост няма правопораждащо действие, поради което наличието му може да се възприема единствено като демонстрирана от страна на общината претенция за собственост върху процесния имот, а както вече бе казано, спорът следва да се разреши по общия исков ред. В тази връзка, след като липсва административно правоотношение между страните по отношение управлението на общинската собственост, съдът неоснователно е упражнил контрол за законосъобразност на действията и бездействията на кмета на община В. във връзка с приложението на чл. 64, ал. 1 от ЗОС. С оглед данните по делото и приложимия закон, съдът е следвало до достигне до извод, че ищецът не е доказал наличието на административно правоотношение между него и кмета на община В.. Липсата на административно правоотношение, породено от незаконосъобразно бездействие на орган при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчно основание да се приеме, че така предявения иск е неоснователен, тъй като не е доказано наличието на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗОС. Въпросът има ли или не право, община В. за задържи имота при условията на спор по чл. 72, ал. 3 от ЗС, респ. да не предаде владението му на ищеца като собственик, е относим към разрешаването на гражданско правен спор между страните възникнал между тях като равнопоставени субекти. Този спор и изпълнението на изискванията на чл. 64, ал. 1 от ЗОС в неговия контекст са неотносими обстоятелства към предмета на доказване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За настоящият съдебен състав е известно, че по силата на решение № 3312/10.03.2014 г. по адм. дело № 9768/2013 г. на ВАС и решение № 625/17.01.2017 г. по адм. дело № 348/2016 г. на ВАС е прието и е установено със сила на пресъдено нещо, че: "...в обхвата на задължението на кмета (чл. 64, ал. 1 от ЗОС) са фактическите действия по предаване на имота и това задължение произтича от закона. От това следва характера на дължимото от него действие като административна дейност", както и че за периода 01.07.2009 г. до 30.06.2010 г. на дружеството "БГ Маркет" ЕООД са причинени вреди от "незаконосъобразното бездействие на кмета на община В. да деактува и предаде владението" върху процесния и в настоящото производство имот. Доколкото обаче, сега разглеждания иск, касае периоди на претенцията 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г., пределите на пресъденото не са обвързващи нито страните, нито съда. По тази причина, съдът не е обвързан от начина на разрешаване на спора за характера на правоотношението относно приложението на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Настоящия съдебен състав, зачита, но без да споделя мотивите на влязлото в законна сила решение № 1024/14.07.2008 г. по адм. дело № 432/2008 г. на Административен съд - В., оставено в сила с решение № 9760/16.07.2009 г. по адм. дело № 13662/2008 г. и тълкувано с решение № 1810/07.02.2011 г. по адм. дело № 9243/2010 г. на ВАС. С. това решение на основание чл. 257, ал. 2 от АПК, кметът на община В. е осъден на предприеме и извърши действия по отписването от актовите книги за общинска собственост и предаде владението на процесния и в настоящото производство имот по отношение на Б. Д., В. П., Д. В., К. К., Ц. В., Е. И. и А. С.. Доколкото обаче, настоящото дружество ищец не е страна по решение № 1024/14.07.2008 г. по адм. дело № 432/2008 г. на Административен съд - В. и по тази причина не е обхванато от силата му на пресъдено нещо и доколкото дружеството на собствено основание търси чрез инцидентен иск, в качеството си на последващ купувач на имота, установяването на незаконосъобразно административно бездействие спрямо задължения произтичащи от нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗОС, то при разглеждането на настоящия иск, съдът може да разреши правните въпроси за характера на правоотношението по чл. 64, ал. 1 от ЗОС по различен начин. Възприемането на задълженията на кмета на общината по чл. 64, ал. 1 от ЗОС като форма на управление на собственост, в рамките на която не се създават отношения на власт и подчинение, е в синхрон с трайната практика на ВАС по този въпрос, спрямо която обсъжданите по - горе решения очевидно се разминават. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно с оглед резултата си. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение