Решение № 3860 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11489/2013 г.

ВАСII отделение19.03.2014 г.докладчик Галина Солакова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1231 от 22.02.2013 г. по адм. д. № 3939/2012 г. по описа на Административен съд -София град и ВРЪЩА делото на Административен съд - София град за ново произнасяне от друг състав. Решение е окончателно.

Мотиви

Решение № 3860 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11489/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Райко Станев от гр. София срещу решение № 1231 от 22.02.2013 г. по адм. д. № 3939/2012 г. по описа на Административен съд -София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът-кмет на Столична община оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Ответниците Станислав Славов, Ирина Тилова и Христо Бранков, оспорва основателността на касационната жалба и молят за потвърждаване на решението като правилно и обосновано. Ответницата Вяра Илиева, чрез адв. Банова излага становище за законосъобразност на решението и неоснователност на доводите по жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост на решението. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Райко Станев и Явор Куюмджиев срещу заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър за землището на гр. Банкя, СО, в частта за имот с идентификатор 02659.2194.2012.Прието е, че жалбоподателят не е оборил установяванията в административното производство с доказателства, тъй като с невнасяне на определения за допуснатата съдебно-техническа експертиза депозит, се е отказал от събиране на доказателства. Решение е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на служебното начало по чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 146 АПК, съдът се е произнесъл без изискване и комплектоване на административната преписка в цялост, което е довело до необоснованост на решаващия правен извод за законосъобразност на оспорената заповед. По приложената по делото преписка не са налични документи, сочещи на начина на нанасяне границите на имот с идентификатор 02659.2194.2012 във връзка с конкретната точка по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г., т. е. няма данни дали имота е нанесен по материализирани на място граници, по действащия РП или кадастър. Възраженията в жалбата касаят невключване в границите на процесния имот на части от две улици /"Незабравка" и "Ясен"/, което сочи на наличие на РП, за което обстоятелство има индиректни данни по възраженията на ответниците по делото. От приложението към списъка на заинтересованите страни /стр. 58/ става ясно, че при изработване на КК, собствениците не са изпълнили задължението си за предоставяне данни и актове за собственост, от което следва, че липсва и означено по реда на чл. 38 ЗКИР местоположение на имотите. Следователно границите на имотите са нанесени по някой от следващите критерии на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. Тези обстоятелства подлежат на установяване по делото, с изискване на липсващата документация от административната преписка. Следва да се има предвид и това, че действащата редакция към датата на издаване на заповедта на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. е тази след изм. бр. 82/2011 г., ДВ, по която т. 2, ал. 1 визира нанасяне на имота по действащ план - "кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР /ДВ, бр. 36 от 2004 г./, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ". При липса на данни по административната преписка за приложения критерий по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г., удостоверен с графичните части на съответния план, по който са отразени границите на имота, е невъзможна преценката за законосъобразност на оспорената заповед по реда на чл. 146 АПК. С оглед възражението за допуснато съществено процесуално нарушение от съда с препятстване събирането на доказателства, следва да се маркира, че допуснатата съдебно-техническа експертиза не е заличена с изрично определение в съдебното заседание, преди даване ход по същество. Освен това при поставяне на въпросите към вещото лице, с определение от 28.11.2012г, съдът е допълнил задачата на експерта, с което е упражнил правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК, поради което е следвало да се даде възможност на експерта да изготви заключението. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, обжалваното решение като постановено при съществено процесуално нарушение следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане при съобразяване на указанията, изложени по-горе. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1