Решение № 3097 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11052/2008 г.

Решение № 3097 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11052/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница - София, чрез процесуалния му представител - юрк. Димитрова, против решение от 27.08.2006 г., постановено по адм. дело № 1709 от 2003 г. по описа на Софийския градски съд - административно отделение, с което е отменено решение № А47-0590 от 19.12.2002 г. на началника на Митница - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на РМД - София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно приема, че решението е издадено в нарушение на чл. 102 ППЗМ. Твърди се също, че от страна на вносителя не са представени документи, потвърждаващи декларираната с ЕАД митническа стойност. При липса на такива допълнителни доказателства в подкрепа на вноса, то на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ във вр. с чл. 75 ППЗМ е определена нова митническа облагаема стойност. По подробни съображения в посочения смисъл касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът - решен по същество, като бъде отхвърлена жалбата. Ответникът - ЕТ "Арт 93-Цветан Дойчев", оспорва касационната жалба чрез адв. Денкова, дала становище по същество в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като неправилно на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 и 3 ЗМ митническият орган е определил нова митническа стойност на стоките. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на СГС - административно отделение, е отменено решение № А47-0590 от 19.12.2002 г. на началника на Митница - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на РМД - София. С последното решение на началника на Митница - София, е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД 50000/4-70732 от 19.11.2002 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 и 3 ЗМ, внесени от ЕТ "Арт 93-Цветан Дойчев", както и е определен нов тарифен номер на стока "игли за вратовръзки", като вносителят е бил задължен да довнесе сума в размер на 14 410, 00 лв. мито и сумата 26 162, 00 лв. ДДС на основание чл. 839 ППЗМ ведно със законната лихва. За да постанови това решение, с което е отменено решението на н-ка на Митница - София, съдът е приел за безспорна фактическата обстановка, според която жалбоподателят ЕТ "Арт 93-Цветан Дойчев" е внесъл стока от Китай, манифестирана с ММ № 5000/42554 от 19.11.2002 г., оформена под режим внос с ЕАД № 5000/4-70732 от 19.11.2002 г., като към митническата декларация е била приложена фактура № 67482 от 14.10.2002 г., с която стоката под общ брой кашони 213 е закупена от жалбоподателя за сумата 21 738, 00 щатски долара от Комерсиална и търговска фирма "Бейджинг Зивей Стар" ООД - Китай. Стоките са били описани в опаковъчен лист и към митническата декларация са били приложени декларация за стойността на внесената стока, копие от CMR и Коносамент за морски транспорт за 20-футов контейнер и след оформяне на вноса и заплащане на дължимите мита стоката е била освободена от митническите органи. В рамките на съдебното производство са били представени от вносителя допълнителни писмени доказателства като договор за доставка и банкови документи, удостоверяващи заплащане на стоката, като съдът е посочил, че плащането се потвърждава и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. От последната е било установено също така, че впоследствие стоката е била продадена на вътрешния пазар, като е направен изводът, че действителната стойност на внесената стока е тази, която е заплатена на доставчика. При така установената фактическа обстановка, по която няма спор, съдът е приел, че неправилно митническият орган е определил нова митническа стойност чрез прилагане на метода по чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ в рамките на последваща проверка по чл. 84 ЗМ, който метод е допустим само при хипотезата на невъзможност да бъде определена действителната митническа стойност по реда на чл. 35 ЗМ. Освен това съдът е посочил, че митническите органи не са изложили и никакви обстоятелства, от които да може да се направи извод за наличие на "основателно съмнение" по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ. Предвид това съдът е приел, че след като договорената стойност е безспорно установена и представените доказателства за това не са опровергани по съответния ред, то незаконосъобразно е извършено облагане по реда на чл. 36 ЗМ, още повече че и самото облагане е извършено в нарушение на цитираната норма предвид взетата база за сравнение от другите ЕАД. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че обжалваният пред него акт е незаконосъобразен, и го е отменил. Така постановеното решение е правилно. Релевантните по делото факти и обстоятелства са правилно установени и въз основа на тях са направени обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав на съда. Принципът, който е въведен в областта на митническото право при определяне на митническата стойност на внасяни в България стоки, е този, заложен в разпоредбата на чл. 35 от Закона за митниците, и това е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане. В настоящия случай от всички събрани по делото доказателства, вкл. и заключението на назначената по делото експертиза, може да се направи извод, че митническата стойност на внесената стока е определена съгласно разпоредбите на чл. 35 ЗМ. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 ЗМ е тя да не може да бъде определена по чл. 35 от ЗМ, т. е. да липсват доказателства за договорната стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В процесния случай тази законова предпоставка не е налице. Съдът правилно, след като е анализирал всички доказателства по делото, ангажирани от вносителя в хода на административното и съдебното производство, и предвид липсата на мотивировка и данни досежно наличието на достатъчно основания за съмнение относно договорната стойност е приел, че всички тези доказателства установяват по безспорен начин, че договорната стойност съвпада с декларираната, поради което не може да се приеме наличие на "основателно съмнение" по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ППЗМ у митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност. Следва да се отбележи и това, че констатациите на митническите органи не се ползват с обвързваща доказателствена сила, т. е. органът, издал акта, трябва да установи предпоставките за неговата законосъобразност, а в случая това не е така. След като декларираната цена съответства на посочената в договора, подкрепя се от останалите доказателства по делото и тези представени доказателства не са оспорени, а също така липсват доказателства да е платена различна (по-висока) цена, то не е следвало да се преминава към реда по чл. 36 ЗМ, тъй като цената може да се определи по реда на чл. 35 ЗМ. Ето защо изводът на съда за материална незаконосъобразност на обжалваното пред него решение е правилен и обоснован. Предвид изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение на СГС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,