Решение № 3671 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10838/2009 г.

Решение № 3671 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10838/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Община Благоевград, чрез кмета й - Константин Паскалев, срещу решение № 417/24.06.2009 г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. д. № 1334/2008 г., с което е обявен за нищожен негов мълчалив отказ да се произнесе със заповед в съответствие с указания, дадени с решение № 605/08.07.2008 г., постановено по адм. д. № 604/2007 г. на административен съд Благоевград и върната преписката за решаване по същество. Поддържа се неправилност на решението като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуални правила. Ответникът и заинтересованите страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че изводът на съда за нищожност на оспорения мълчалив отказ е мотивиран в съответствие с фактите, въз основа на които правилно е приложен закона. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по наведените касационни доводи за неправилност Върховният административен съд установи следното: Административния съд е бил сезиран с жалба от ответника в настоящето производство против отказ на кмета на община Благоевград да издаде заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Поддържана е нищожност и алтернативно незаконосъобразност. Съдът е констатирал, че с предходно, влязло в сила негово решение № 605/2008 г. е обявен за нищожен отказ на зам. кмета на община Благоевград да издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ и преписката върната на кмета, компетентния орган, за издаване на валиден административен акт по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ., с който да бъде определена застроеността на имота. Тъй като кметът не е изпълнил указанията на съда и след напомнителна молба, жалбоподателят е обжалвал неговия мълчалив отказ. Преценявайки срочността на подадената жалба административният съд е приел, че по твърдяната в нея незаконосъобразност е процесуално недопустима поради просрочие. Тъй като в жалбата се съдържало и алтернативно искане за прогласяване нищожност на мълчаливия отказ, изхождайки от разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК и предвид това, че оспореният мълчалив отказ е в противоречие с влязло в сила решение на съда е прието, че същият се явява нищожен на основание цитираната разпоредба. С оглед на това е обявена тази нищожност и делото върнато отново като преписка на административния орган за решаване въпроса по същество. Според касаторът административният съд не е обсъдил правилно и в цялост събраните доказателства, същият не бил обсъдил решение - т. 1 по протокол от 10.00.2008 г. на комисията, като само е констатирал съществуването му. Върховният административен съд споделя изводите на административния съд. Налице са условията на чл. 177, ал. 1 от АПК. С влязло в сила съдебно решение делото е било върнато като преписка на административния орган за произнасяне по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В изпълнение на същото жалбоподателят е поискал и изрично от административния орган да изпълни решението, като постанови акт по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В срока по чл. 57 от АПК това не е сторено, поради което и на основание чл. 58 от АПК е налице мълчалив отказ за произнасяне. И тъй като същият е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение правилно е обявен за нищожен от административен съд. Решението му не страда от пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение