Решение № 5928 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15601/2009 г.
ВАСI отделение05.05.2010 г.докладчик Теодора Николова
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 497 от 19.10.2009 г. на Административен съд гр. В. Търново по адм. д. № 462 по описа за 2009 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5928 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15601/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Юри Радославов Пътов със седалище и адрес на управление в гр. Свищов, ул. "П. Евтимий" № 77, вх. 3, ап. 6, чрез адв. Ботева, против Решение № 497 от 19.10.2009 г. на Административен съд гр. В. Търново по адм. д. № 462 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/№ 800100/07.05.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 274/16.07.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди 2002, 2003 и 2004 г., въз основа на увеличение на финансовите резултати съответно със сумите 185 29,86 лв., 71 929,38 лв. и 25 106,50 лв. по доставки на "Кръндел" ЕООД, "Летос" ЕООД, "Кетиан мотор" ЕООД, "Кейси мотор София" ЕООД, "ПСВ Трейдинг" ЕООД, и "Мактрейд 2002" ЕООД, на осн. чл. 23, ал. 2 съотв. т. 17 и т. 13 ЗКПО (отм.) на ревизираното лице са определени данък общ доход и лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в това, че без основание съдът приел липса на реални доставки по фактурите, с чиято стойност са увеличени ФР. Без значение е откриването на доставчиците на декларираните данъчни адреси и отразяването на прихода при тях от процесните сделки; от значение е само извършването на разходите, наличието на съпоставимост между получените приходи и направените разходи и правилното им осчетоводяване, което в случая било доказано. В тази връзка била приета и съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение необосновано не било кредитирано от първоинстанционния съд. Следвало при непризнаване на процесните разходи да се намалят ФР със съответните им приходи. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Георгиева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 132, ал. 1 ДПК (отм.) против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното: Увеличен е ФР за 2002 г. със сумата 185 294,86 лв. с непризнати разходи по доставки на "Летос" ЕООД, "Кетиан Мотор" ЕООД и "Кръндел" ЕООД, при което е определен данък общ доход в размер на 45 740,40 лв. главница и 30 199,19 лв. лихви. Увеличен е ФР за 2003 г. със сумата 71 929,38 лв. с непризнати разходи по доставки на "Кръндел" ЕООД, "Летос" ЕООД, "Кетиан Мотор" ЕООД, "Кейси Мобил София" ЕООД и "ПСВ Трейдинг" ЕООД, при което е определен данък общ доход в размер на 19 562,70 лв. главница и 10 294,49 лв. лихви. Увеличен е ФР за 2004 г. със сумата 25 106,50 лв., с непризнати разходи по доставки на "Мактрейд 2002" ЕООД, при което е определен данък общ доход в размер на 6 041,20 лв. главница и 2 430,61 лв. лихви. Доставките на "Летос" ЕООД са на тухли, минерална вата, ламарина, цимент, бетон, тръби, работно облекло и ДР. и строително-ремонтни услуги. Доставките на "Кетиан Мотор" ЕООД са на тухли. Доставките на "Кръндел" ЕООД са на поцинкована ламарина, минерална вата и тухли. Доставките на "Кейси Мобил София" ЕООД са на минерална вата. Доставките на "ПСВ Трейдинг" ЕООД са на поцинкована ламарина. Доставките на "Мактрейд 2002" ЕООД са на ламарина, минерална вата, рабицова мрежа, поп-нитове, епоксидна смола, втвърдител, тухли и мергел. При ревизията не са открити представители на доставчиците на декларираните данъчни адреси и не са представени доказателства за реалността на доставките на връчени искания за това. По същата причина невъзможна е била проверка на счетоводствата на преките доставчици и от вещото лице по назначената при първоначалното разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза. Установено е плащане по процесните фактури. Относно реалността на доставките са представени частни диспозитивни и свидетелстващи документи при първоначалното разглеждане на делото, чиято автентичност и достоверност на датите не са установени, предвид оспорването им от насрещната страна и невъзможността да се проверят счетоводствата на доставчиците. Относно доставчика "ПСВ Трейдинг" ЕООД е установено, че се представлява от физическото лице Радослав Пътов, което е подписало разписки за предаване на процесните стоки, подписани за приело лице от Юри Пътов. За физическото лице Радослав Пътов е установено, че работи при ревизирания едноличен търговец. Делото е било за втори път пред първоинстанционния съд след отменително Решение № 8377 от 24.06.2009 г. на ВАС, първо "А" отделение по адм. д. № 3055/2009 г., с което е отменено предходно решение на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА. С отменителното решение са дадени задължителни указания за обсъждане на основанията за увеличение на финансовите резултати и излагане на мотиви по доказателствената сила на представените по делото писмени доказателства. При новото разглеждане на делото, за да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е анализирал нормите на чл. 23, ал. 2, т. т. 17 и 13вр. чл. 14, ал. 1 ЗКПО(отм.) и е потвърдил заключението на органите по приходите, че реални доставки по процесните фактури не са извършени, а сключването на сделки, които не са осъществени, явно е с цел отклонение от данъчното облагане в хипотезата на чл. 14, ал. 1 от закона. Съдът се е мотивирал и с нормата на чл. 15, ал. 3 ЗКПО (отм.), съгласно която чл. 15, ал. 2 се отнася и при прилагане на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице заплащане на възнаграждения и обезщетения за услуги, без те реално да са осъществени. Решението е правилно. Решаващият мотив на първоинстанционния съд, че сключването на сделки, които не са осъществени реално и отчитането на резултата от тях в намаление на съответния годишен финансов резултат попада в хипотезите на чл. 23, ал. 2, т. 17 и 13 вр. чл. 14, ал. 1 и чл. 15 ЗКПО (отм.) в редакциите му за съответните периоди, напълно се споделя от настоящия състав на касационната инстанция. Обоснован на събраните в хода на ревизията и при двете разглеждания на делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд за недостатъчно доказателства за реалност на фактурираните доставки, поради представените едва в съдебното производство частни свидетелстващи документи с недостоверни дати, изхождащи от самото ревизирано лице. ВАС многократно се е произнасял, че реалността на доставките винаги е предпоставка за признаване на отчетения разход по тези доставки, дори и при доказано плащане на сумите по фактурите, които ги документират. Съдът е съобразил, че приетата при първоначалното разглеждане на делото съдебно-счетоводната експертиза относно реалността на доставките е извършена въз основа единствено на посочените по-горе доказателства от счетоводството на самото ревизирано лице, представени едва в съдебната фаза на процеса. Относно автентичността на подписите на доставчиците на тези документи и достоверността на датите им не са представени никакви доказателства, въпреки оспорването на тези доказателства в изрично писмено становище от 17.11.2008 г. при първоначалното разглеждане на делото. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение на ответника не е основателна, предвид обстоятелството, че такова е присъдено в първата инстанция и с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение