Решение № 13239 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4511/2012 г.
ВАСV отделение14.10.2013 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Георги Любомиров Бойков от София за тълкуване и допълване на решение № 10696/24.07.2012 г. по адм. д. № 4511/2012 г. на Върховен административен съд, пето отделение Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13239 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4511/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 250 и 251 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Постъпила е молба от Георги Любомиров Бойков от град София, за допълване и тълкуване на решение № 10696/24.07.2012 г. по адм. д. № 4511/2012 г. на Върховен административен съд, пето отделение. Молителят иска допълване на решението като съдът се произнесе по всички негови искания за отмяна на оспореният административен акт; както и тълкуване на решението - "какви доказателства са необходими по делото за да е видно, че е налице "надделяващ обществен интерес". Ответника по молбата - Столична община, не взима становище по молбата за тълкуване и допълване. Становището на представителя на Върховна административна прокуратура е за неоснователност на исканията. ВАС, пето отделение, намира исканията за допустими, като подадени от надлежна страна и за тълкуване на решение, което не може да се счита за изпълнено по смисъла на чл. 251, ал. 2 от ГПК. Разгледани по същество, исканията за тълкуване и допълване са неоснователни. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежи единствено изявената вече воля в съдебното решение, но не и посочване с какви доказателства и доказателствени искания- страните в процеса е следвало да установят твърденията си. Предвид изложеното изразената от съда воля в съдебно решение № 10696/24.07.2012 г. по адм. д. № 4511/2012 г. на Върховен административен съд, пето отделение е ясна и искането за тълкуване е неоснователно, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. Неоснователна е и молбата за допълване на решението. За да е непълно решението по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК, следва да не е изчерпан изцяло спорният предмет на делото и след постановяването му част от спора да остава висящ. Не е налице непълно решение обаче, когато съдът е пропуснал да изложи мотиви в решението си по иначе напълно формираната своя воля, респективно да пререшава спора по същество, каквото фактически е искането на Бойков. В производството по чл. 208 и сл. от АПК приключило с решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд е оставил изцяло в сила обжалваното решение на Административен съд - София град - намирайки всички твърдения на касатора за нищожност, необоснованост и неправилност - за неоснователни. С молбата за допълване отново се търси произнасяне по вече изложени от Бойков доводи и допълване на мотивите в тази насока. По изложените съображения, Върховният административен съд приема, че не са налице основанията на чл. 176 от АПК за постановяване на допълнително решение, поради което молбата следва да се отхвърли като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 250 и 251, ал. 2 от АПК вр. чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,