Решение № 6317 от 27.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено К. Шасов искане за отмяна на влязло в сила решение 49/16.02.2021 г., постановено по адм. дело 249/2020 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, потвърдено с решение 234/14.06.2021г. по адм. дело 230/2021 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора. С решение 49/16.02.2021 г., постановено по адм. дело 249/2020 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от Шасов срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГД ИН ) иск с правно основание чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за заплащане на обезщетение в размер на 1000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразна административна дейност на Затвора [населено място], изразяващи се в неосигуряването му на възможност да получи колетна пратка за великденските празници и да осъществи свиждане чрез скайп връзка с близките си, поради неуведомяването му. Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК. Иска уважаване на предявеното искане за отмяна. Ответникът по искането за отмяна ГД ИН представя възражение в срока по чл. 242, ал. 3 АПК, с което го оспорва и моли за отхвърлянето му. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано досежно неговата основателност. Разгледано по същество, искането е неоснователно. За да се произнесе по него, настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В случая се твърди наличието на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по време на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. С молбата за отмяна не се сочат, нито се представят нови доказателства. Не са налице нови доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на молителя Шасов. В процесния случай не се касае за хипотеза, визирана в чл. 239, т. 1 АПК. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането следва да се отхвърли като неоснователно. По горните съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение