Решение № 5396 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13671/2016 г.

Решение № 5396 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13671/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 4755 от 5.07.2016 г., постановено по адм. д. № 11415/2014 г. Административен съд - С. - град, П. отделение, 44 състав, е отменил по жалба на С. Ч. ревизионен акт № - 2141310461 от 13.06.2014 г., издаден от М. С. Х. на длъжност Началник сектор "Ревизии" и М. Г. П., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. С., изменен и частично потвърден с решение № 1942 от 30.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. С., в частта по непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 377 от 18.07.2008 г. и ДДС в размер на 5730,00 лв. по фактура № 370 от 26.06.2008 г. за ДДС в размер на 3000 лв. по доставките на "К. М. - АКМ" ЕООД, в останалата част жалбата е отхвърлена. С решението съдът е осъдил Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 346,24 лв.

С допълнително решение № 6355 от 20.10.2016 г. по реда на чл. 176 от АПК, поради пропуск да формира изричен диспозитив в решението си от 5.07.2016 г., съдът се е произнесъл, в частта по установените данъчни задължения по ЗДДФЛ за данъчните периоди на ревизията, като е отменил по жалба на С. С. Ч. Ревизионен акт № 2141310461/13.06.2014 г., в частта, в която в РА не са установени на жалбоподателя надвнесени суми по задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. и е определена сума за възстановяване по надвнесен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ от жалбоподателя за 2008 г. допълнително в размер на 2214,52 лв., в таблица № 1 от РА, част I "Установяване" и в част II на РА "Прихващане" като за ДДФЛ 2008 г., 2009 г. и 2011 г. е определен остатък от прихващане или възстановяване допълнително в размер на 2214,52 лв. С решението е отменен РА и в частта, с която е определен в раздел II "Прихващане" на ред 2 колона 11 прихваната сума по ЗДДФЛ за 2010 г. за горницата над 2108,20 лв. до определения с РА размер от 28697,78 лв., като е определен остатък за прихващане или възстановяване по ред 2, колона 12 за 2010 г. в размер на 59747,70 лв.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част, относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките на: "В. п. г." ЕООД, "Л. к. 2009" ЕООД, "БГ с. 2008" ЕООД, "К. и." ЕООД, "Е. а. п." ЕООД, "О. КО" ЕООД, "М. и." ЕООД, "П. л." ЕООД, "Б. а. Б. Б." ЕООД, "ВПВ Т." ЕООД, "Б. е. 08" ЕООД и "И. В." ЕООД е подадена касационна жалба от С. С. Ч., чрез адвокат И. А. М.. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да отмени решението на Административен съд - С. - град в посочената по-горе част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени изцяло РА № - 2141310461 от 13.06.2014 г., потвърден с решение № 1942 от 30.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. Алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с даване на изрични указания за доказателствената тежест на жалбоподателя и предоставяне на възможност за събиране на допълнителни доказателства. Претендира се заплащане на направените по делото разноски.

Ответния по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"С., редовно призован, се представлява от юрк. Бояджиев, в съдебно заседание оспорва касационната жалба.

Срещу постановеното решение № 4755 от 5.07.2016 г., в частта, с която се отменя РА № - 2141310461 от 13.06.2014 г., изменен и частично потвърден с решение № 1942 от 30.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП", по отношение на фактура № 377 от 18.07.2008 г. и ДДС в размер на 5730,00 лв. по фактура № 370 от 26.06.2008 г. за ДДС в размер на 3000 лв. и по доставките на "К. М. - АКМ" е подадена касационна жалба от А. Г. Г. в качеството му на директор на Дирекция "ОДОП" С.. С определение от 12.12.2016 г. са дадени указания на касационния жалбоподател за отстраняване на допуснати нередовности по чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК. В указания 7-дневен срок нередовностите не са били отстранени и с определение от 9.01.2017 г. касационната жалба е оставена без разглеждане и производството в тази част е било прекратено.

Ответния по касационната жалба - С. С. Ч., чрез адвокат И. А. М. оспорва касационната жалба в писмен отговор от 15.08.2016 г.

Срещу постановеното допълнително решение № 6355 от 20.10.2016 г. е подадена касационна жалба от С. С. Ч., чрез адвокат И. А. М.. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да отмени решението на Административен съд - С. - град, постановено по реда на чл. 176 от АПК, в частта в която не е отменен РА № - 2141310461 от 13.06.2014 г. и вместо него да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отмени изцяло РА № - 2141310461 от 13.06.2014 г., потвърден с решение № 1942 от 30.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП.

Ответния по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"С. не изразява становище по основателността на жалбата.

Срещу допълнителното решение е подадена касационна жалба и от Директора на Дирекция "ОДОП" С.. В жалбата не се навеждат подробни доводи, липсва точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на обжалваното решение, които съставляват касационни основания.

Ответникът по касационната жалба - С. С. Ч., чрез процесуалния си представител адвокат И. А. М., оспорва касационната жалба в писмен отговор от 25.11.2016 г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на С. С. Ч. е процесуално допустими, а по същество е неоснователни.

Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Подадените касационни жалби са в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими.

С решението си Административен съд - С. - град е отменил ревизионен акт № - 2141310461 от 13.06.2014 г., издаден от М. С. Х. на длъжност Началник сектор "Ревизии" и М. Г. П., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. С., изменен и частично потвърден с решение № 1942 от 30.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП", в частта по непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 377 от 18.07.2008 г. и ДДС в размер на 5730,00 лв. по фактура № 370 от 26.06.2008 г. за ДДС в размер на 3000 лв. с предмет на доставките извършване на СМР по доставките на "К. М. - АКМ" ЕООД, в останалата част жалбата е отхвърлена. Фактическата обстановка по спора е описана подробно от административния съд. В мотивите на съдебния акт е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, упражняваната професия от С. С. Ч., като адвокат 2002 г., чл. на С. А. К., който има регистрация по ЗДДС от 28.03.2008 г., на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, за дейността като адвокат. Съдът е посочил, че в следствие на извършената ревизия на жалбоподателя С. Ч. са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за периодите от 1.01.2007 г. до 31.12.2012 г. и задължения по ЗДДС за данъчен период 28.03.2008 г. до 31.05.2013 г. Установено е, че РА е обжалван по административен ред и с молба от 5.12.2014 г. жалбоподателя уточнява, че общото задължение на Чаталбашев в неотменената част на РА, е в размер на 258 025, 88 лв., от които главница в размер на 159 526, 57 лв. и лихви в размер на 98 499,31 лв. Описани са подробно и събраните в хода на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите, начина на определяне на данъчната основа за отделните данъчни периоди и данъчни задължения, заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и допълнителните ССЕ, решаващият състав е описал подробно разпитите на свидетелите И. М. и А. А. относно фактическите отношения на Чаталбашев и ЗК "Л. И." АД. В обжалваното решение изчерпателно са описани представените писмени доказателства, които имат връзка с извършените плащания между ЗК "Л. И." АД и жалбоподателя Чаталбашев по отношение на фактура № 144 от 26.02.2010 г. за сумата от 166175 лв. и по фактура № 148 от 28.04.2010 г. за сумата от 66280,80 лв. Обсъдено е и Решение № 1346 от 23.06.2015 г. по делото, Апелативен съд - С., е отменил Решение от 7.05.2014 г. по гр. д. № 6235 от 2012 г. на Софийски градски съд, Първо отделение - 21 състав и е отхвърлил исковата претенция на Ч. за сумата от 1 622 554, 56 лв., представляваща сбор от обективно съединени искови претенции за неизплатено адвокатско възнаграждение по доставка на услуги - правна защита и съдействие, осъществени в периода от 1.10.2007 г. до 20.04.2011 г., на основание чл. 286 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Отбелязано е, че решението подлежи на касационно обжалване, като понастоящем и към датата на приключване на устните състезания по делото, видно от интернет страницата на Върховен касационен съд, е образувано търг. д. № 3200 от 2015 г. по описа на ВКС, 2 ТО, като понастоящем няма произнасяне по касационната жалба на настоящия жалбоподател, против решението на Софийски апелативен съд. Посочено е, че решенията на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, по исковите суми предмет на тези дела все още са спорни, а от мотивите на решението на Апелативен съд - С., се установявало, че тези суми не се дължат на жалбоподателя. Установило се е, че ЗК "Л. И." АД е изпратило "Уведомително писмо" и "Справка" в НАП, прието е, че тези документи не представляват "разходнооправдателни документи за извършени плащания" по смисъла на ЗСч. По отношение на получените плащания от ЗК "Л. И." АД, съдът е приел неоспорено от страните допълнително заключение на единичната ССЕ, за правилни са приети констатациите в него, че представените от ЗК "Л. И." по делото документи - разходни касови ордери не са оформени с всички реквизити на платежни документи - липсват данни за издател; № по ред; данни за получателя освен име; сума с думи; подпис и данни за съставител; ръководител; броил сумата и. др. Посочено е, че вещото лице е направило изчисления по отношение на общата сума по представените от ЗК "Л. И." АД по делото документи - преводни нареждания, авиза и разходни касови ордери и е дало отговор на въпроса, съответства ли поотделно по години и като обща сума на сумата, приета от ревизиращите органи в Ревизионния доклад, като платена на жалбоподателя от ЗК "Л. И." АД за всяка година от ревизирания период. с молба вх. № 14569/5.06.2015 г. по описа на АССГ, ЗК "Л. И." АД е представило по делото документи за сумите платени на жалбоподателя по години, съдът е приел, че съответства само сумата, изплатена от застрахователната компания на С. Ч. през 2011 г. в размер на 39 500,00 лв.

Съдът е приел и второ допълнително заключение на единична ССЕ, в съдебно заседание на 7.06.2016 г., за което е отбелязано, че се кредитира от съда като вярно и безпротиворечиво и предвид констатациите и в първоначалното заключение решаващият състав е приел, че ЗК "Л. И." АД е заплатило по години по издадените фактури от Чаталбашев сумите: за 2008 г. - 61 600 лв., 2009 г. - 762 470 лв., за 2010 г. - 246 855,80 лв.

1. По чл. 48 от ЗДДФЛ:

За 2008 г.

Е прието, че ревизиращите неправилно са определили задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ на жалбоподателя за 2008 г. по реда на чл. 122 от ДОПК. В хода на ревизията е установен недостиг на парични средства на лицето към точно определен месец от календарната 2008 г., а не за цялата година. Като неоснователни били приети фактическите установявания на приходната администрация в РД, РА и Решението на директора на Дирекция "ОДОП", че при превишаване на разходите над приходите за съответните месеци на 2008 г. на жалбоподателя следва да се определи данък върху доходите в размер установен от решаващия орган. Съдът е констатирал, че Чаталбашев е заплатил подлежащия на заплащане данък в размер на 68201,50 лв., който е в повече от неправомерно определения от ревизиращите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 51487,42 лв. Решаващият състав е посочил, че кредитира второто допълнително заключение на единична ССЕ /лист55/ от делото и намира, че жалбоподателят има надвнесен данък в размер на 18928,60 лв. и следващият се данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да е разликата между 68201,50 лв. и 18928,60 лв.

Административния съд се е произнесъл с допълнително Решение № 6355 от 20.10.2016 г., поради пропуск да формира изричен диспозитив в решението си от 05.07.2016 г., като е отменил по жалба на С. С. Ч. Ревизионен акт № 2141310461/13.06.2014 г., в частта, в която в РА не са установени на жалбоподателя надвнесени суми по задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. и е определена сума за възстановяване по надвнесен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ от жалбоподателя за 2008 г. допълнително в размер на 2214,52 лв., в таблица № 1 от РА, част I "Установяване" и в част II на РА "Прихващане" като за ДДФЛ 2008 г., 2009 г. и 2011 г. е определен остатък от прихващане или възстановяване допълнително в размер на 2214,52 лв.

За 2009 г.

Е прието, че данъкът който е дължим е в размер на /10%/204,811.65 лв. и е внесен в същия размер от 204,811.65 лв., предвид указанията на жалбоподателя за включване на реално заплатените суми от ЗК "Л. И." АД, надвнесеният данък за 2009 г. е в размер на 118,306.13 лв.

За 2010 г.

Ревизиращите са приели, че жалбоподателят следва да довнесе за 2010 г. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 28697, 78 лв., решаващият състав е приел тези изводи и изчисления за неправилни, като се е позовал на заключението на втората единична ССЕ е приел, че жалбоподателя има задължения за довнасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2108,20 лв. и лихви 674,62 лв. Според съда и вещото лице Янкова в допълнително заключение по приетата ССЕ, видно от Таблица 2 в годишен аспект за 2010 г. приходите /входящите парични потоци/на С. Ч. превишават разходите /изходящите парични потоци/ със сумата от 1 696 328.74 лв. или не се констатира недостиг на парични средства.

С допълнително Решение № 6355 от 20.10.2016 г. е отменен РА и в частта, с която е определен в раздел II "Прихващане" на ред 2 колона 11 прихваната сума по ЗДДФЛ за 2010 г. за горницата над 2108,20 лв. до определения с РА размер от 28697,78 лв., като е определен остатък за прихващане или възстановяване по ред 2, колона 12 за 2010 г. в размер на 59747,70 лв.

За 2011 г.

Е прието в решението, че данъкът е в размер на 210,859.91 лв., внесен е 210,859.91 лв., надвнесен е 2,470.62 лв. Съдът се е позовал отново на заключението на вещото лице по ССЕ, според която видно от Таблица 2 в годишен аспект за 2011 г. приходите /входящите парични потоци/на Ч. превишават разходите /изходящите парични потоци/ със сумата от 3 141 701.84 лв. или не се констатира недостиг на парични средства.

За 2012 г.

Е прието, че не са констатират различия между подадената от жалбоподателя ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, констатациите на ревизиращите органи в оспорения РА и установеното от ССЕ и поради това експертизата не представя преизчисления на данъка.

Съдът е констатирал, че дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. е общо 2 782,82 лв. и видно от общото задължение на Ч. по РА за ревизирания период следва да се приспадне сума в размер на 75 066,63 лв./139 705,35 лв. - 16714,08 лв./възстановени по РА за 2008 г./ - 42 177,52 лв./възстановени по РА за 2009 г./ - 2 782,82 лв/невнесен данък за 2010 г. с вкл. лихви/ - 2 964,30 лв./възстановени по РА за 2011 г. С оглед на това, съдът е приел, че жалбоподателя не дължи данък по ЗДДФЛ за периодите на ревизията и лихви върху определените с РА главници, които не са отменени с решението на директора на Д "ОДОП", защото за 2008 г. не се следва облагане по чл. 122 от ДОПК по месеци за този период основата е определена незаконосъобразно, според заключението на вещото лице не се констатират приходи с неустановен произход и облагането не е направено на годишна база. За останалите данъчни периоди от ревизията по ЗДДФЛ, съдът е приел, че лицето е внасяло данък, колкото е бил дължим, а за 2010 г. данъчното задължение е било погасено чрез прихващане още с РА от сумата, която лицето е надвнесло в полза на приходната администрация.

1. По ЗДДС:

Относно извършените доставки и начисления данък:

Първоинстанционният съд е установил, че в частта по ЗДДС на жалбоподателя е била възложена ревизия за периода от 28.03.2008 г. до 31.05.2013 г. За проверявания от ревизиращите период, жалбоподателя е бил доставчик на адвокатски услуги по сключени договори с "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"АД, "БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ"АД, "ОББ" АД и физически лица, като за извършените облагаеми доставки на услуги, ревизиращите са констатирали, че е спазил разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и чл. 125 от ЗДДС. О. доставки по които С. Ч. е ползвал данъчен кредит са: доставки на канцеларски материали и административни услуги - въвеждане в табличен вид на данните на длъжниците, задълженията им, районни съдилища, хонорари; изготвяне на проекти на заявления по чл. 410 и чл. 417 от ГПК за издаване на изпълнителни листа, във вид готов за разпечатване на хартиен носител; изготвяне на проекти и заповеди за изпълнение, във вид готов за разпечатване на хартиен носител; изготвяне на молби за завеждане на хартиен носител и СМР с доставчици: "В. п. г." ЕООД, "Л. к. 2009" ЕООД, "ГСД К." ЕООД, "БГ с.2008" ЕООД, "К. и." ЕООД, "К. М. - АМК" ЕООД, "Е. а. п." ЕООД, "О. КО" ЕООД, "М." ЕООД, "М. и." ЕООД, "П. л." ЕООД, "Б. а. Б. Б." ЕООД, "ВПВ Т." ЕООД, "А. Р. Б." ЕООД, "Б. е. 08" ЕООД и "И. В." ЕООД, "А. л. т." ЕООД. Решаващият състав е отхвърлил жалбата на С. С. Ч. относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките на: "В. п. г." ЕООД, "Л. к. 2009" ЕООД, "БГ с. 2008" ЕООД, "К. и." ЕООД, "Е. а. п." ЕООД, "О. КО" ЕООД, "М. и." ЕООД, "П. л." ЕООД, "Б. а. Б. Б." ЕООД, "ВПВ Т." ЕООД, "Б. е. 08" ЕООД и "И. В." ЕООД. От доставчиците са били изисквани с изпратени искания за извършване на насрещни проверки и представените по делото протоколи от тях, писмени документи относно спорните доставки. Исканите документи не са били предоставени с изключение на фактура № 370 от 26.06.2008 г. с предмет извършване на СМР и по фактура № 377 от 18.07.2008 г. издадени от "К. М. АКМ" ЕООД. Решаващият състав е констатирал, че депозираните от жалбоподателя писмени доказателства, гласни доказателства и заключение на единична ССЕ не доказват по безспорен начин извършването на фактурираните услуги, тъй като не се установява, че същите са реално извършени от доставчиците. Съдът е посочил, че не се доказва техния обем, вид, така както са фактурирани и заплатени впоследствие от лицето. Административният съд е отбелязал, че процесните фактури отговарят на изискванията на ЗСч, същите обективират дейности, за които се твърди, че са извършени от доставчиците на жалбоподателя. Стопанските операции са намерили счетоводно отражение в счетоводството на жалбоподателя, който е заплатил на преките доставчици пълната стойност на фактурираните услуги и претендираното ДДС. В решението е цитирана практика на ВАС и СЕС по съединени дела С - 80/2011 г. и 142/2011 г., съдът се е мотивирал с това, че наличието само на фактури и осчетоводяване, не е достатъчно за възникване на право на приспадане, тъй като не е установено наличието на данъчно събитие. Административния съд е извел извода, че в конкретния случи по процесните доставки на услуги, по които не е признато право на данъчен кредит, са спазени формалните изисквания на ЗДДС от гледна тока на редовно воденото счетоводство, но това не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъкът при доставчика е начислен в следствие на възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС.

По жалбата на С. Ч. срещу основното решение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е частично основателна.

С основното решение № 4755 от 5.07.2016 г. Административен съд С. град се произнася с диспозитив само по отношение на частта на ревизионния акт, свързана с установени задължения по ЗДДС.

В касационната жалба на С. С. Ч. против това решение се правят оплаквания за неправилност поради допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Навеждат се доводи, че съдът не е съобразил събраните по делото доказателства, в резултат на което е приложил неправилно и материалния закон и необосновано е отхвърлил жалбата.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

1. Мотивите на административния съд относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите на "В. П. г." ЕООД са изложени на л. 576 и сл. от делото - стр. 21 - 22 от делото. Възпроизведена е установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите, поради които е отказано право на данъчен кредит, ангажираните доказателства от задълженото лице, в това число установеното от вещото лице по първоначалното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част. Накратко аргументите в тази насока се свеждат до това, че ангажираните по делото доказателства не установяват реалното изпълнение на въпросните услуги.

Оплакванията на касатора по отношение на тази част на решението са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че като доказателства още по време на ревизията са представени приемо-предавателни протоколи, подписани между представител на доставчика и задълженото лице, в които са описани предмета на отделните доставки.

Настоящата инстанция намира решението на административния съд за правилно и законосъобразно в по-голямата си част .

Реалността на доставките на стоки и услуги е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 6, ал. 1 ЗДДС връзка с чл. 25, ал. 1, чл. 68, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Т. предпоставка е от особена важност предвид, че след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, то негово е задължението да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Наличието на договор за доставката не е достатъчно за признаване правото на данъчен кредит. Последният може да бъде заместен само от фактурата, но това не означава, че тя обективира реално извършена доставка, а само съвпадане на волеизявленията на страните в него, че са съгласни да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. Затова и нееднократно в свои решения ВАС е имал повод да застъпи схващането, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката по смисъла, вложен от законодателя в чл. 6, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване. В този смисъл е и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. В тази разпоредба не се изисква доставчикът да е собственик (както е прието от българския законодател в ЗДДС), а да се установи само фактическото разпореждане със стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи, както в ЗДДС, така и в Директива 2206/1128ЕО се изисква да се установи реалното предаване на стоката, т. е. наличие на фактическо разпореждане с нея. Когато тази предпоставка е установена, то се приема, че данъчният кредит от получател на стока е законосъобразно упражнен. Във всеки конкретен казус тази преценка за реалност на доставката следва да се установява в зависимост от доказателствата, събрани по делото.

В представените от задълженото лице приемо-предавателни протоколи по отделните фактури действително има отбелязване, че се предава услугата, предмет на фактурата, в болшинството случаи разпечатване и окомплектоване на документи, въвеждане на данни в софтуер, подготовка на комплекти с документи. Но нито във фактурата, нито в приемо-предавателния протокол няма ясно и точно конкретизиране в какво точно се състои самата услуга - предмет на изпълнение, количество, единична цена и прочие. Единствено по отношение на пет от фактурите - № 100...759/22.03.2011 г. с предмет "предпечат на бланки и отпечатване на бланки - 1 800 бр." с начислен ДДС 1 093,20 лв.; № 100.... 596/8.02.2011 г. с идентичен предмет и начислен ДДС 1 064,50 лв. № 100.... 472/5.01.2011 г. с идентичен предмет и начислен ДДС 1 669,80 лв.; № 100.... 335/7.12.2010 г. с идентичен предмет и начислен ДДС 3621,80 лв.; № 100..... 189/5.11.2010 г. с идентичен предмет и начислен ДДС 2 506,00 лв. следва да бъде прието, че е налице уточнение на предмета - предпечат и отпечатване на определено количество бланки, за изпълнението и предаването на което количество има съставени приемо-предавателни протоколи.

По отношение на тези 5 бр. фактури е доказано реалното изпълнение на услугата и предаването на стоките, поради което органът по приходите незаконосъобразно е отказал да признае право на данъчен кредит. Като е отхвърлил жалбата в тази й част като неоснователна, административният съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго такова, с което ревизионният акт бъде отменен в тази му част.

В останалата му отхвърлителна част по отношение на този доставчик решението на административния съд е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила..

1. Мотивите на съда по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Л. к. 2009" ЕООД са изложени на стр. 22 от решението. По сходен начин е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията и констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит. Прието е, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, тъй като ангажираните от задълженото лице доказателства не опровергават констатациите за липса на реални доставки.

В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че още по време на ревизията са представени приемо-предавателни протоколи за предаване на посочените във фактурите услуги.

По изложените по-горе по т. 1 мотиви жалбата се явява основателна и решението, съответно ревизионния акт следва да бъдат отменени по отношение на фактура № 10...127:21.10.2010 г. с предмет "предпечат на бланки, отпечатване на бланки" с начислен ДДС 2 072,00 лв.; съответно неоснователна в останалата й част по отношение на останалите три фактури, по отношение на които решението следва да бъде оставено в сила.

1. Мотивите на съда по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "БГ с. 2008" ЕООД са изложени на стр. 23 - 24 от решението. По сходен начин е изложено установената фактическа обстановка, основанията на органа по приходите да не признае право на данъчен кредит. Прието, че ревизионният акт е законосъобразен в тази му част, като констатациите на приходния орган не са опровергани от задълженото лице. След анализ на клаузите на представения договор, сключен между "БГ с. 2008" ЕООД и С. Ч., е прието, че от съдържанието на договора следва извод, че предмета на изпълнение касае юридическа дейност - изготвяне на заявления за издаване на заповеди по реда на чл. 410 и чл. 417 ГПК, че в показанията си двамата разпитани свидетели посочват, че са започнали да работят за Ч. чак от 2010 г., че жалбоподателят не е доказал какви точно проекти са получени по заявленията, обема и вида на получените услуги, дали са били превъзлагани от "Л. и." АД и прочие.

Решението на административния съд в тази му част е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

От доказателствата по делото е видно, че на 5.08.2008 г. в гр. С. "БГ с. 2008" - ЕООД и С. Ч. е бил сключен договор за услуга, по силата на който С. Ч. е възложил на "БГ с. 2008"-ЕООД да извърши следните услуги - въвеждане в табличен вид на данните на длъжниците, задълженията им, районни съдилища, хонорари; изготвяне на проекти на заявления по чл. 410 и чл. 417 ГПК за издаване на заповеди за изпълнение и изпълнителни листове, във вид готов за разпечатване на хартиен носител; изготвяне на проекти за изпълнителни листове и заповед за изпълнение, във вид готов за разпечатване на хартиен носител, изготвяне на молби за завеждане на изпълнителни дела. Уговорената единична цена за изготвяне на проект за заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 или чл. 417 ГПК или за изготвяне на проект за молба за завеждане на изпълнително дело е 30 лв. Във всяка една от фактурите като предмет на доставка е посочено "по договор", като от посоченото по никакъв начин не може да бъде направен извод, че фактурите са издадени в изпълнение на въпросния договор от 5.08.2008 г. Няма означение на самия договор, няма посочване какво точно от договореното е изпълнено като вид и количество, няма доказателства за предаване на извършената работа

1. Мотивите на съда по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "К. и." - ЕООД са изложени на стр. 24 - 26 от решението. По мотиви идентични на тези за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "БГ с. 2008"-ЕООД е прието, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част.

В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, като се излагат съответните доводи.

По мотиви, изложени по т. 1 и т. 3 от настоящето решение, съдът намира, че решението на административния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила в частта му за непризнато право на данъчен кредит по фактури № 1265/26.05.2010 г. с предмет "разпечатване и окомплектоване на документи и подготовка на комплекти документи" и начислен ДДС 1 530 лв. и фактурата № 1260/25.05.2010 г. с предмет "въвеждане на данни в софтуер" с начислен ДДС 780 лв.

По аналогични мотиви на т. 1 от настоящето решение, решението на административния съд следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова по отношение на частта от ревизионния акт, с която не е признато право на данъчен кредит по фактури № 1472/20.07.2010 г. с предмет "предпечат бланки; отпечатване на бланки" с начислен ДДС 2 850 лв. и № 1214/13.05.2010 г. с идентичен предмет и начислен ДДС 650 лв.

1. Мотивите на съда по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Е. А. П." - ЕООД са изложени на стр. 28 от решението. Жалбата е отхвърлена в тази й част с мотив, че освен фактурите и установяване на факта на отразяването им в счетоводството на задълженото лице, от страна на последното не са ангажирани никакви доказателства за реалното изпълнение на услугите.

В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. Навеждат се доводи, че по делото за представени доказателства относно реалното изпълнение на СМР, предмет на доставка от "Е. А. П." - ЕООД, които са описани в заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

От данните по делото е видно, че първоначалното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, на л. 350 от първоинстанционното дело, в таблица № 7, по отношение на доставките на "Е. А. П." - ЕООД вещото лице е посочило, че фактурите са издадени въз основа на сключен договор за ремонт от 26.11.2008 г. между ЗПК "Л. И." АД и С. С. Ч. от една страна като възложители и "Е. А. П." - ЕООД като изпълнител, за извършване на ремонт на зала застрахователи, ползвана от "Л. и." АД съгласно представена писмена оферта, като към договора има подписан анекс № 1 от 7.01.2009 г. и протокол № 19 от 28.01.2009 г., като на вещото лице не са представени доказателства за извършено плащане по фактурите. Въпросните писмени доказателства - договор, писмена оферта, анекс и протокол № 19 не се намират по делото, поради което няма как да бъдат проверени и да се установи удостоверяват ли твърдяните от жалбоподателя обстоятелства. При това положение административният съд правилно е приел, че по отношение на процесните фактури не са опровергани констатациите на ревизиращия орган за липса на реални доставки.

Като правилно и законосъобразно, решението на административния съд в тази му част следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК.

1. Мотивите на съда по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "О. К." ЕООД са изложени на стр. 28 - 29 от решението. По сходен начин е описана установената фактическа обстановка, основанието за непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите и прочие. Съдът е приел, че констатациите за липси на реални доставки не са опровергани от жалбоподателя, тъй като не е установено, че фактурираните услуги са във връзка със сключения договор с доставчика.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като се излагат съответни доводи.

Предвид сходната фактическа обстановка с мотивите по т. 1 от настоящето решение, касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено в отхвърлителната му част по отношение на фактура № 1561/15.06.2010 г. с предмет "предпечат на бланки, отпечатване на бланки" с цена 5 500 лв. и ДДС 1 100 лв., като при условията на чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което процесния ревизионен акт бъде отменен в тази си част.

По мотиви сходни с тези по т. 1 и 3 от настоящето решение в останалата му отхвърлителна част решението се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

1. Мотивите на съда по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "М." ЕООД са изложени на стр. 29 - 30 от решението. По сходен начин е описана установената фактическа обстановка, основанието за непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите и прочие.

Сходни са и оплакванията на касатора против тази част от решението.

По мотиви, сходни с тези по т. 1 от решението, настоящата инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно в частта, в която жалбата е отхвърлена по отношение на частта от ревизионния акт, с която не е признато право на данъчен кредит по фактура 1595/7.04.2011 г. с предмет "предпечат на бланки, отпечатване на бланки" с начислен ДДС 1 755,90 лв.; фактура № 426/1.09.2010 г. с предмет "предпечат на бланки, отпечатване на бланки" с начислен ДДС 2 075,00 лв. и фактура № 333/5.08.2010 г. с предмет "предпечат на бланки, отпечатване на бланки" с начислен ДДС 2 300 лв. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК решението следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионният акт бъде отменен в тази му част.

В останалата му отхвърлителна част по отношение на този доставчик решението следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

1. Мотивите на съда по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "М. и." ЕООД са изложени на стр. 31 - 32 от решението. След възпроизвеждане на установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, тълкуване на клаузите на представения договор за услуга от 27.10.2010 г. е прието, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не опровергават констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки, тъй като не се установява вида и количеството на извършените услуги, съответно тяхното предаване от доставчика.

Предвид сходната фактическа обстановка с оглед вида на договора, фактурите и останалите доказателства, настоящата инстанция намира, че по мотивите, аналогични на тези по т. 3 от решението относно доставчика "БГ с. 2008" ЕООД решението на административния съд е правилно и законосъобразно в тази му част и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

1. Мотивите на съда по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "П. л."-ЕООД са изложени на стр. 32 от решението. Възпроизведена е фактическата обстановка по спора, както и основанията, поради които не е признато право на данъчен кредит по фактура № 1686/4.08.20109 г. с предмет "изработване на програма за генериране на документи". Отбелязано е, че за доказване на реалността на доставката задълженото лице е представило спорната фактура, заключението /първоначално/ на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което установява извършеното плащане и осчетоводяването на фактурата в счетоводството на доставчика, приемо-предавателен протокол и фискални бонове. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна в тази й част, тъй като не са опровергани констатациите на ревизионния акт, че доставчикът не е разполагал с квалифициран персонал, който може да изпълни подобен род услуга.

В касационната жалба против тази част от решението се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, като се излагат съответни доводи.

Решението на първоинстанционния съд е неправилно в тази си част.

От доказателствата по делото е видно, че на 9.06.2009 г. между "П. л." ЕООД и С. С. Ч. е бил сключен договор за изработка, по силата на който дружеството се е задължило да изработи софтуерна програма за генериране на документи по технически и функционални показатели, посочени в чл. 1.2. от договора. Издадена е въпросната фактура № 1686/4.08.20109 г. с цена 20 000 лв. и начислен ДДС от 4 000 лв., като за предаването на изработения софтуер е съставен приемо-предавателен протокол от 12.08.2009 г., който не е оспорен.

Съгласно тълкуването на закона, дадено от Съда на Европейския съюз по дело № С - 18/13 /делото "М. П."/, в т. 32 от което съдът приема, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на ДДС, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия Ч посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. По отношение на тази доставка в ревизионния акт не се съдържат констатации, че данъчно-задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама.

Приемайки друго тълкуване и отхвърляйки жалбата в тази й част, Административен съд - С. град е постановен едно неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионния акт бъде отменен в тази му част.

1. Мотивите на съда по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Б. А. Б. Б."-ЕООД са изложени на стр. 33 от решението. Възпроизведена е установена фактическа обстановка по тази част от спора, касаеща непризнато право на данъчен кредит по фактура № 152/27.04.2009 г. и фактура № 233/10.07.2009 г. Отбелязано е, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за опровергаване на констатациите за липса на реални доставки по двете фактури.

Предвид сходната фактическа обстановка с оглед вида на договора, фактурите и останалите доказателства, настоящата инстанция намира, че по мотивите, аналогични на тези по т. 3 от решението относно доставчика "БГ с. 2008" ЕООД решението на административния съд е правилно и законосъобразно в тази му част и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

1. Мотивите на съда по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "ВПВ т." ЕООД са изложени на стр. 33 - 34 от решението. Възпроизведена е установена фактическа обстановка по тази част от спора, касаеща непризнато право на данъчен кредит по фактура № 560/16.08.2009 г. Отбелязано е, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за опровергаване на констатациите за липса на реална доставка по фактурата.

Предвид сходната фактическа обстановка с оглед вида на договора, фактурата и останалите доказателства, настоящата инстанция намира, че по мотивите, аналогични на тези по т. 3 от решението относно доставчика "БГ с. 2008" ЕООД решението на административния съд е правилно и законосъобразно в тази му част и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

1. Мотивите на съда по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Б. е. 08" ЕООД са изложени на стр. 34 - 35 от решението. За този доставчик също е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради което органът по приходите е отказал да признае право на данъчен кредит. Посочено е, че тези констатации не са опровергани от ангажираните от задълженото лице доказателства. Отбелязано е, че за извършеното плащане са представени два отделни вида доказателства - фискални касови бонове и приходно касови ордери, което води до извода, че те са документи с невярно съдържание. По отношение на представените приемо-предавателни протоколи е прието, че в тях липсва данни за мястото където е предадена услугата, а предвид предмета на договора с изпълнителя "Б. е. 08" ЕООД /сходен с тези на другите доставчици - въвеждане на софтуер за длъжници, заявление по чл. 410 и чл. 417 ГПК и прочие/ важат с пълна сила мотивите, изложени по отношение предходните доставчици.

Настоящата инстанция намира, че по мотиви аналогични на т. 9 /доставчика "П. л." ЕООД/, решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което процесния ревизионен акт следва да бъде отменен в частта за непризнато право на данъчен кредит по фактура № 30/25.08.2009 г. с предмет "създаване на софтуер за следене на плащания" с цена 25 000 лв. и ДДС 5 000 лв. Освен изложеното по-горе следва да бъде добавено, че в представения приемо-предавателен протокол от 31.08.2009 г. е отбелязано, че посочено, че той е съставен в гр. С., което само по себе си е достатъчно за идентифициране на мястото на съставянето му.

Предвид сходната фактическа обстановка с оглед вида на договора, предмета на фактурите и останалите доказателства, настоящата инстанция намира, че по мотивите, аналогични на тези по т. 3 от решението относно доставчика "БГ с. 2008" ЕООД решението на административния съд е правилно и законосъобразно в останалата му отхвърлителна част спрямо фактурите на този доставчик и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

1. Мотивите на съда по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "И. В." ЕООД са изложени на стр. 35 - 36 от решението. За този доставчик също е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради което органът по приходите е отказал да признае право на данъчен кредит. Посочено е, че тези констатации не са опровергани от ангажираните от задълженото лице доказателства, тъй като освен факта на плащането на дължимата цена и осчетоводяване на фактурите, от задълженото лице не е установено обема и вида на фактурираните услуги.

Предвид сходната фактическа обстановка с оглед вида на договора, предмета на фактурите и останалите доказателства, настоящата инстанция намира, че по мотивите, аналогични на тези по т. 3 от решението относно доставчика "БГ с. 2008" ЕООД решението на административния съд е правилно и законосъобразно в останалата му отхвърлителна част спрямо фактурите на този доставчик и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По жалбата на С. Ч. срещу допълнителното решение на АССГ

Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.

С основното решение № 4755 от 5.07.2016 г. Административен съд С. град се произнася с диспозитив само по отношение на частта на ревизионния акт, свързана с установени задължения по ЗДДС. П. същество произнасяне за определените на задълженото лице задължения по ЗДДФЛ за ревизираните периоди 1.01.2007 - 31.12.2012 г. в диспозитива на решението няма. С оглед на това от 5.08.2016 г. от С. С. Ч. е депозирано искане по чл. 176 АПК за допълване на първоначално постановеното решение/л. 589 от делото/. Предвид разпореждане на съда от 8.08.2016 г. с молба от 22.08.2016 г./л. 595 от делото/ жалбоподателят е уточнил, че оспорва ревизионния акт и в частта за установените и прихванати задължения по ЗДДФЛ за посочения период. Съдът е разгледал молбата в съдебно заседание на 27.09.2016 г., като се е произнесъл по нея с решение № 6355 от 20.10.2016 г. Решението има два отделни диспозитива, като според първия съдът отменя по жалба та С. С. Ч. ревизионен акт 2141310461/13.06.2014 г., в частта, в която в ревизионния акт не са установени на жалбоподателя надвнесени суми по задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. и е определена сума за възстановяване по надвнесен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ от жалбоподателя за 2008 г. допълнително в размер на 2214,52 лв., в таблица № 1 от РА, част I "Установяване" и в част II на РА "Прихващане" като за ДДФЛ 2008 г., 2009 г. и 2011 г. е определен остатък от прихващане или възстановяване допълнително в размер на 2214,52 лв. С решението ревизионния акт е отменен и в частта, с която е определен в раздел II "Прихващане" на ред 2 колона 11 прихваната сума по ЗДДФЛ за 2010 г. за горницата над 2108,20 лв. до определения с РА размер от 28697,78 лв., като е определен остатък за прихващане или възстановяване по ред 2, колона 12 за 2010 г. в размер на 59747,70 лв. По същество допълнителното решение няма мотиви, като в него е посочено, че за постановяването му съдът съобразява подадената молба за допълване на решението, както и че в мотивите по първоначалното решение съдът се е произнесъл и по съществото на жалбата в тази й част, но няма формиран изричен диспозитив.

В касационната жалба на С. С. Ч. против допълнително постановеното решение се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Навеждат се доводи, че съдът не е съобразил собствените си мотиви в първоначалното решение, както и обстоятелството, че е посочил, че възприема второто допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, касаеща тази част от спора, което заключение е възприето и не е оспорено от страните.

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

От стр. 17 на оспорения ревизионен акт 2141310461/13.06.2014 г. /л. 172 от първоинстанционното дело/ в частта за установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ е видно, че по отношение на задълженото лице са установени следните задължения: за 2007 г. дължим данък 14 979,38 лв. - внесен; за 2008 г. - установен с РА данък 51 487,42 лв., реално внесен 68 201,50 лв., надвнесена сума 16 714,08 лв.; за 2009 г. - установен данък 162 634,13 лв., внесен данък 204 811,65 лв. надвнесена сума 42 177,52 лв.; за 2010 г. - установен данък 183 352,48л., внесен данък 154 654,70 лв., дължим данък от 28 697,78 лв.; за 2011 г. - установен данък 207 895,61 лв., внесен данък 210 859,91 лв.; надвнесена сума 2 964,30 лв. и за 2012 г. - установен данък 198 461,00 лв. - внесен. Върху дължимите суми е определена лихва за забава в размер на 9 183,25 лв.

Във второто допълнително заключение на вещото лице Ю. Я. /л. 546 и сл. от делото/, изготвено на база на валидни счетоводни документи относно извършени плащания /в брой или по банков път" от ЗК "Л. и." АД на ревизираното, а не на база на справка за извършени плащания/, е прието, че с оглед на доказателствата по делото и другите две заключения/първоначално и първо допълнително/, за 2008 г. е налице надвнесен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 18 928,60 лв.; за 2009 г. има надвнесен данък в размер на 118 306,13 лв.; за 2010 г. има дължим данък и в размер на 2 108,20 лв. и лихва за просрочие в размер на 674,62 лв. и или общо задължение от 2 782,82 лв.; за 2011 г. е налице надвнесен данък от 2 470,62 лв, за 2012 г. не се установяват различия между ревизионния акт и заключението. На база на изложеното вещото лице е направило изчисления, че общият размер на надвнесения данък общ доход от жалбоподателя за ревизирания период възлиза на 139 705,35 лв., като от тях с ревизионния акт са признати сумата от 16 714,08л., възстановени за 2008 г. и 42 177,52 лв. признати за 2009 г., и 2 782,82 лв. невнесен данък за 2010 г., възстановени по ревизионен акт за 2011 г., или от общия размер на задълженията следва да се приспадне още сумата от 75 066,63 лв.

Първоинстанционният съд е изложил заключителни и решаващи мотиви относно определените задължения на ревизираното лице по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ на стр. 18 от решението, л. 574 от делото. Посочено е, че съдът възприема заключенията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, в това число въпросното второ допълнително заключение, с което се определя общ размер на надвнесения данък от 139 705,35 лв. Посочено е още, че жалбоподателят С. Ч. не дължи данък по ЗДДФЛ за ревизирания период, както и лихви за забава, тъй като за 2008 г. не се дължи облагане по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като недостигът на парични средства е по отделни месеци, а не в рамките на годишния данъчен период и не са налице приходи с неясен произход. Посочено е още, че за останалите данъчни периоди лицето е внасяло дължимия данък, даже е налице надвнасяне, а за 2010 г. дължимият данък е прихванат с в ревизионния акт със сумите на надвнесени данъци, в това число задължението за лихви върху този данък е прихванато с решението на директора на Д "ОДОП"-гр. С. и ревизионният акт е отменен в тази част.

При така изложената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приел за основателна подадената молба за допълване на първоначално постановеното решение, но неправилно е изписал диспозитива на решението. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионен акт № - 2141310461 от 13.06.2014 г., издаден от М. С. Х. на длъжност Началник сектор "Ревизии" и М. Г. П., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. С., изменен и частично потвърден с решение № 1942 от 30.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. С. следва да бъде изменен в частта му на таблица 1, колона 11 - "Надвнесена сума/сума за възстановяване", като размерът на надвнесената сума вместо 61 855,90 лв. бъде определен на 139 705,35 лв.

Разноски

При този изход на процеса, касатора С. С. Ч. следва да бъде осъден да заплати на Д№ "ОДОП"-гр. С. разноски по делото по компенсация за настоящата инстанция в размер на 1 318,22 лв. При определяне на размера на разноски съдът съобрази списъка с разноски на жалбоподателя, размера на уважената и отхвърлената част от жалбата, както и неоснователност на възражението за прекомерност на представителя на ответната по жалбата Д "ОДОП"-гр. С., доколкото уговореното възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя е под минималния размер на адвокатското възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,