Решение № 2400 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13739/2016 г.

Решение № 2400 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13739/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП гр. П., подадена чрез юрисконсулт М. М. против Решение № 1997/31.10.2016 г., постановено по административно дело № 799/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 174544-F177849/07.12.2015 г. на заместник директора на ТД на НАП гр. П. за запечатване на търговски обект - офис гише, находящ се в гр. П., Автогара "Р." за срок от един месец. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че в резултат на извършена проверка е установена продажба на билети, без монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство, което е наложило налагане на мярката като акт на текущ контрол от страна на приходната администрация. Според касатора оспорената заповед, с която е наложена принудителната административна мярка на "Емилия 98" ООД е постановена в законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което неправилно е отменена от съда. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се потвърди обжалвания административен акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, представители на касационния жалбоподател и на ответника, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, като счита, че са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. След преценка на събраните пред него доказателства, Административен съд - П. е извършил правилни фактически установявания, но е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, мотивирали го да отмени оспорената заповед. Същата е издадена след извършена проверка от служители при ТД на НАП гр. П. на 11.08.2015 г. от 8,15 часа до 9,00 часа в обект офис - гише, находящо се в гр. П., Автогара "Р.", стопанисван от "Емилия 98" ООД. Установено е, че в обекта няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство за регистриране и отчитане на оборотите от извършените продажби, като реализирания оборот на обекта до момента на проверката е в размер на 159 лева. Горепосочените релевантни факти са установени от събраните по делото доказателства, в това число и от дадените обяснения от страна на законния представител на дружеството, съгласно които от обекта, представляващ гише в Автогара "Р.", същото е извършвало продажба на билети от 11.08.2015 г. Не е спорно обстоятелството, че към момента на проверката е реализиран оборот в размер на 159 лева, както и, че в обекта не е имало фискално устройство, каквото е било регистрирано след приключване на проверката - на 11.08.2015 г., в 14,10 часа. Установено е нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на Финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Административният съд е отменил оспорената заповед, като е развил съображения, че същата не съдържа мотиви относно определения с нея срок на наложената мярка. Съгласно приложимата норма, запечатване на търговския обект се налага за срок до 30 дни, а в случая според съдебния състав, е наложена мярка за максималния срок, без да са изложени конкретни факти, които да обосноват това. Това възпрепятствало съда от възможността да прецени дали административният орган е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона и представлявало нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Настоящият съдебен състав счита, че решението на Административен съд - П. краен резултат е правилно, но по други съображения. Оспорената заповед съдържа както правни, така и фактически основания за нейното издаване, в това число и относно определения с нея срок за налагане на мярката. Изрично в заповедта са посочени редица факти, които обосновават определената с нея продължителност на принудителната мярка за срок от един месец, а именно: 1. тежестта на нарушението и последиците от същото; 2. местоположението на търговския обект офис - гише, намиращ се в гр. П., Автогара "Р."; 3. за защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения; 4. предвид характера на извършеното нарушение, с което се засяга утвърдения ред за данъчна дисциплина, целящ да осигури пълна отчетност на продажбите и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти; 5. с оглед поведението на лицето, което е насочено срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира спазване на законовите норми и гарантира бюджетните приходи, както и деклариране на всички реализирани приходи. Ето защо, съдът не е бил възпрепятстван да извърши надлежната проверка за законосъобразност на оспорената пред него заповед, която е в законоустановената форма, но се явява несъобразена с целта на закона. Не е спорно, че търговската дейност от обекта, стопанисван от "Емилия 98" ООД е започнала в деня на извършената проверка и констатираното нарушение. Същото е било отстранено непосредствено след проверката, още същия ден след обяд, когато е било регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, принудителните административни мерки се налагат с цел да предотвратят или преустановят административни нарушения, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай, чрез процесната принудителна мярка, наложена месеци след отстраняване на нарушението, посочените в закона цели не могат да бъдат изпълнени. Посредством тази мярка не се преустановява административно нарушение, тъй като конкретно извършеното е било отстранено незабавно. Не може да се постигне и предотвратяване или отстраняване на вредните последици от деянието, тъй като такива не са установени. Поради изложените мотиви, оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като несъответна на целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН, поради което правилно е била отменена от съда, което налага решението му да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение