Решение № 8415 от 11.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9833/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Георгиева, в качеството й на директор на [заличен текст] гр. София, чрез пълномощника й адв. Я. Янков, срещу решение 10556 от 02.07.2024 г., постановено по адм. дело 10642/2023 г. от Административен съд София-град, с което е отменена нейна заповед 146 от 23.10.2023 г. за налагане на санкция на М. О. К. по чл. 199, ал. 1, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ за срок до края на учебната 2023/2024 година. В касационната жалба се твърди неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на съдебния акт като се изразява несъгласие с мотивите на съда. Излага съображения в подкрепа на становището си, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактите и обстоятелствата по делото и не е обсъдил в цялост събрания доказателствен материал. Моли обжалваното решение да се отмени със законните последици и се претендира присъждане на разноските за настоящата инстанция. Ответната страна М. О. К., действаща лично и със съгласието на родителя си Т. В. К., чрез пълномощник адв. С. Петкова, в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед 146 от 23.10.2023 г., издадена от директора на [заличен текст], с която е наложена санкция на ученичката от [заличен текст]клас М. О. К. по чл. 199, ал. 1, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ - предупреждение за преместване в друго училище със срок на санкцията до края на учебната 2023/2024 година. За да уважи оспорването по жалбата на М. К., действаща лично и със съгласието на родителя си Т. В. К. решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на засегнатото лице и водят до неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. По същество в касационната жалба се излагат съображения сочещи на несъгласие с мотивите на съда. Към нея не са приложени доказателства, опровергаващи приетата за установена фактическа обстановка и правните изводи, основани на анализ на доказателствата, представени с административната преписка и събрани в съдебното производство. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е възприел фактите и обстоятелствата по делото и не е обсъдил доказателствения материал. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните към спора факти. Разпределил е коректно доказателствената тежест между страните, събрал е и е обсъдил всички относими към спора доказателства. Ясно и логически последователно е изложил фактическите си установявания, като същите са правилни. При правилно установени факти е достигнал и до верни правни изводи, като не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Обсъдени са всички писмени и гласни доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, за да се установят фактическите обстоятелства, изложени от административния орган при налагането на санкцията с процесната заповед. Поради това са неоснователни твърденията на касатора за допуснати от решаващия съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението съответства и на материалния закон. Правилно решаващият съд е посочил, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. При постановяването й обаче са допуснати съществени нарушения на процедурата при налагане на санкции по ЗПУО и НПО, които засягат правото на защита на засегнатия субект. Тази процедура е подробно описана в посочените нормативни актове, както и в чл. 48 и сл. от Правилника за дейността на училището. Настоящата инстанция е изцяло съгласна с мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща, без да е необходимо да ги повтаря. Следва да се допълни още, че в оспорвания административен акт липсват съображения по чл. 51 от Правилника на училището, а именно същата да бъде определена като се отчитат причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, видът и тежестта му, както и възрастовите и личностните особености на ученика. Всички доводи изложени в касационната жалба са наведени и пред първата инстанция и са обсъдени от решаващия съд, а несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационно основание. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата от 1 200 лева, разноски за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение