Решение № 393 от 18.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 372/2010 г.

Решение № 393 от 18.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 372/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Зоя Атанасова Касационното производството е образувано по жалба на частния тъжител М. С., срещу въззивна присъда № 8 от 26.01.2010 г. на ОС-Перник, постановена по внчхд № 8/10 г. В жалбата се изтъква, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и необоснована, като се прави искане на основание чл. 354, ал. 3 от НПК да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за основателност на жалбата и моли за нейното уважаване. Позовава се на неправилно приложение на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НПК, както и на невярна оценка на доказателствената съвкупност. Повереникът на частния тъжител, пледира за уважаване на жалбата. Изразява становище, че постановеният въззивен акт е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. Частният тъжител поддържа изразеното от повереника му становище. Подсъдимите Й. К. и Д. К., както и техният защитник, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 83 от 24.11.2009 г., постановена по нчхд № 38/09 г. РС-Брезник, е признал подсъдимите Й. С. К. и Д. Й. К. за виновни в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като им е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. В тежест на подсъдимите са били възложени разноските, направени от частния тъжител. С въззивна присъда № 8 от 26.01.2010 г., постановена по внчхд № 8/10 г., Пернишкият окръжен съд, е отменил частично атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е признал подсъдимия Д. Й. К. за невиновен и го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а подс. Й. К. по обвинението по чл. 20, ал. 2 от НК. Също така, въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда в частта, с която подс. Й. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 130, ал. 3 от НК при условията на реторсия е освободил този подсъдим и пострадалия от наказателна отговорност. В останалата част присъдата на РС-Брезник е била потвърдена. Касационната жалба е основателна. При постановяване на съдебния си акт, въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, което води до неговата абсолютна порочност. Съгласно разпоредбата на чл. 339, ал. 3 от НПК, новата присъда на въззивната инстанция досежно своето съдържание следва да отговаря на изискванията на чл. 305 от НПК. По отношение на нейното подписване и обявяване в глава Х на НПК, законодателят не е предвидил изрични правила. Това означава, че на основание чл. 317 от НПК за неуредените въпроси са приложими правилата за производството пред първата инстанция. Тези правила и по-точно нормата на чл. 310 от НПК визира, че присъдата се обявява незабавно, след като е подписана от всички членове на състава на съда. Също така, когато е отложено изготвянето на мотивите, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на съдебния състав. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение. От това следва, че в останалите случай всички съдии, участвали в съдебния състав задължително подписват мотивите, а не само съдията-докладчик. Това задължение произтича и по силата на чл. 34 от НПК. Разпоредбата е обща, доколкото се отнася до всички съдебни състави и всички съдебни актове, независимо дали изготвянето на мотивите е отложено или не. В подкрепа на горното е и тълкуването на разпоредбата на чл. 310 /чл. 306 отм./, дадено с ТР № 4/1995 г. на ОСНК на ВКС. Всичко гореизложено обуславя извод за задължителност по отношение подписването на мотивите на въззивната присъда от тримата съдии, участващи в състава, тогава, когато тяхното изготвяне е било отложено. Изложеното дотук, преценено в конкретиката на настоящият казус сочи, че въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като мотивите, чието изготвяне е било отложено, са подписани само от съдията-докладчик. Фактът, че не един, а двама съдии не са подписали мотивите не позволява да се приеме, че е налице незавършеност на акта. Съдебният акт е единство на мотиви и диспозитив, като той следва да отразява волята на съдебния състав, формирана при спазване на установените в НПК правила, като произнасянето е с обикновено мнозинство по всички въпроси, касателно съдържането на акта, включително и мотивите. Констатираното процесуално нарушение освен съществено е от категорията на абсолютните такива, тъй като води до липсата на годен съдебен акт, който да бъде предмет на касационна проверка. С оглед на горното, тази инстанция намира, че атакуваната въззивна присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане, поради което не подлежат на обсъждане всички останали доводи на касатора, по съществото на спора. За правилното приложение на закона обаче, съдът е длъжен да се ръководи от задължителното тълкуване, което дава ВКС. По въпросите, касаещи реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК, това е сторено с Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989 г. по н. д. № 41/89 г. на ОСНК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение