Решение № 10332 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9049/2016 г.

Решение № 10332 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9049/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М. Б." ЕООД, със седалище и адрес на управление е С., район Л., бул. "Н. В." 15 сграда Експо 2000 чрез пълномощник адв. П. П., срещу решение № 6495 от 1.06.2015 г. по адм. дело № 9780 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. В касационната жалба са развити подробни съображения за нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и за необоснованост на съдебното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита на конкуренцията чрез юрк. Г. ангажира становище за неоснователност на същата. Счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Б. Е. Д." ООД, чрез адвокат М. Я. ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, приема, че жалбата е допустима и основателна. Върховният административен съд, четвърто отделение е бил сезиран с жалба от "М. Б." ЕООД, гр. С. срещу решение № 784 от 18.06.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-182/2014 г. в частта му, в която КЗК е установила, че "М. Б." ЕООД е извършило нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК и му е наложила имуществена санкция в размер на 2% от нетните приходи от продажбите на дружеството за финансовата 2012 г., равняващи се на 187 000 лв. С оспорваното решение КЗК е приела, че "Б. Е. Д." ООД и "М. Б." ЕООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 ДРЗЗК и се намират помежду си в конкурентни отношения на пазара на услугите по внедряването на Microsoft решения при краен клиент. Относно установеното фактическо положение КЗК е приела, че твърдението на дружеството-искател за извършено нарушение от страна на "М. Б." ЕООД по чл. 29 и 30 ЗЗК не се покрива от установеното, но се покрива от нормата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Поради това, че КЗК не е обвързана от твърдяната правна квалификация, е приела, че публикуването на съобщение в партньорския бюлетин, което е довело до конкретен неблагоприятен резултат за искателя, следва да се разгледа в хипотезата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Въз основа на фактическата обстановка е направен извод, че "М. Б." ЕООД, като е използвало действителен факт за прекратяване на договорите между "Б. Е. Д." ООД и "M. I. O." Ltd, разпространява невярна информация, че неговият конкурент не би могъл да продължи търговските си отношения с неговите клиенти, която възможност не зависи от преустановените договорни отношения. Прието е, че в резултат на възникналото заблуждение от публикуваната информация в партньорския бюлетин на Microsoft, някои от партньорите на искателя изпращат писма до "Б. Е. Д." ООД, в които посочват, че прекратяват търговските си отношения с него. Това обстоятелство сочи и на причинно-следствената връзка между публикацията и прекратените договори с клиентите на искателя. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че решението на КЗК е издадено при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Тричленният състав на ВАС е приел, че постановеното решение е правилно, а жалбата срещу него е неоснователна. Решението е неправилно. На първо място, настоящият петчленен състав приема за основателно оплакването, поддържано в касационната жалба, за необоснованост на съдебното решение предвид липсата на поведение от страна на жалбоподателя, което противоречи на добросъвестните търговски практики и което да може да се квалифицира като нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Не е спорно по делото, че "М. Б." ЕООД е публикувало в Партньорския си бюлетин за месец ноември 2012 г. информацията, че "Б. Е. Д." ООД вече не е оторизиран дистрибутор на услугата по предоставяне на обемни лицензи. В мотивите на решението си тричленният състав на ВАС бланкетно е приел, че "от данните по делото безспорно е установено, че с публикацията в партньорския бюлетин, се въвеждат в заблуждение партньори на "Б. Е. Д." ООД, в резултат на което се прекратяват сключените договори". Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, след внимателен анализ на текста на публикацията, предмет на делото, счита, че направения избирателен прочит на част от съобщението, съдържащо се в бюлетина от ноември 2012 г. на "М. Б." ЕООД, игнорирайки целия му контекст, е довело до неговото превратно тълкуване. Мотивите на КЗК се базират върху едно от изреченията, смисъла на който е извадено от контекста на цялото съобщение. Не може да бъде споделено становището, че с посоченото съобщение е разпространена изопачена, невярна информация, в смисъл, че "Б. Е. Д." ООД няма да има възможност да продължава търговските си взаимоотношения с настоящите си клиенти. Това тълкуване противоречи на цялостния смисъл на съобщението, и особено на последното изречение от търговския бюлетин, с който изрично е посочено, че партньорите от България могат да придобиват процесните услуги от който и да е оторизиран дистрибутор в Европейския съюз или Европейската асоциация на свободна търговия, от което следва, че и "Б. Е. Д." ООД може да сключи договор с друг оторизиран дистрибутор. Настоящата инстанция не споделя становището на КЗК, която е приела, че въпреки наличието на това уточняващо изречение, същото не внасяло яснота "относно възможностите на "Б. Е. Д" ООД да се снабдява самостоятелно с продуктите на Майкрософт от оторизирани дистрибутори". От съобщението става ясно, че неговата цел е да информира партньорите на Майкрософт, че към момента на издаване на бюлетина "Б. Е. Д." ООД повече не е оторизиран дистрибутор на Майкрософт за програми от типа V. L.. Дали в бъдеще т. е след ноември 2012 "Б. Е. Д." ООД ще сключи договор с друг дистрибутор на лицензионни програми и ще продължи да доставя обемни лицензи на своите клиенти, е негово решение и едно бъдещо несигурно събитие, чието евентуално осъществяване няма как да бъде обсъждано в светлината на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. В самото си искане пред КЗК за откриване на производство по реда на глава седма "Б. Е. Д." ООД признава, че към момента на издаване на бюлетина няма сключен договор за предоставяне на процесните услуги - записано е, че: "въпреки че "Б. Е. Д." ООД няма сключен договор с Майкрософт към момента на изпращане на бюлетина, то дружеството би следвало да има свободата да придобие продукти с лицензи от вида V. L., от който и да е оторизиран дистрибутор на Майкрософт за лицензионните програми от вид V. L. на територията на Р. Б. или в Европейския съюз и да ги препродаде на риселър, установен в държава - членка на ЕС." Твърдението по - нататък в същото искане, че "Б. Е. Д." ООД има установени отношения с партньори на Майкрософт, намиращи се в държави - членки на Европейския съюз и има възможността да предоставя продукти с лицензи от вида V. L. на своите клиенти, не е доказано по никакъв начин, както в производството пред КЗК, така и пред първата инстанция. Контекста на цялото съобщение е, че към датата на публикацията "Б. Е. Д." ООД повече не е оторизирано (с правото, което до този момент е било предоставено от М. А. О. Лтд., да действа като оторизиран дистрибутор) да продава такива Обемни лицензи /V. L./ на партньори на Майкрософт. Бъдещото предоставяне на тези услуги зависи от сключването на договор с друг оторизиран дистрибутор. Настоящият касационен състав не счита, че в процесния случай е налице недобросъвестно поведение или действия в противоречие с добросъвестната търговска практика. Установено е по делото, че Microsoft редовно информира своите риселъри за събитията в мрежата, за изменения в своите лицензионни условия, за нови дистрибутори както и за неподновяването или прекратяването на който и да е дистрибуторски договор. Установено е също, че една от дейностите на жалбоподателя е рекламна и имиджова за продуктите на Майкрософт. Ето защо настоящата инстанция намира, че М. Б. има задължение като официален търговски представител на M. C. за България чрез партньорския си бюлетин да информира своите партньори относно моментното състояние - ноември 2012, на своите оторизирани дистрибутори. Това е и същността на издаването на един такъв бюлетин. На второ място, освен гореизложеното, друго условие, което трябва да е изпълнено, за да е налице акт на нелоялна конкуренция, е действието или бездействието да има визираната от чл. 36, ал. 1 от ЗЗК цел - привличането на клиенти. Така е озаглавена и нормата на чл. 36 от ЗЗК - "Нелоялно привличане на клиенти". Текста на бюлетина по никакъв начин не насочва клиентите на "Б. Е. Д." ООД за в бъдеще да се обръщат към "М. Б." ЕООД за доставки на обемни лицензи. Това е така, тъй като още КЗК в решението си е установила, че дружеството не продава и не предоставя лицензи за продукти на Майкрософт. Последното е следствие от факта, че изключителният лицензодател е "M. I. O." Ltd, който като такъв сключва дистрибуторски договори с дистрибутори и лицензионни споразумения с крайни потребители. В текста на бюлетина изрично са посочени оторизираните дистрибутори за България на процесната услуга, поради което е очевидно, че с публикуването му не се цели привличане на клиенти от страна на "М. Б.". Ето защо първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, като не е установил липсата на един от неговите основни елементи - цел за нелоялно привличане на клиенти, като обстоятелство, водещо до изключване на отговорността на жалбоподателя съгласно тази разпоредба и следователно до незаконосъобразност на оспореното Решение на КЗК. Също така, видно от т. 3 от отговора на "АСТ С." ООД /л. 164 от първоинстанционното дело/, партньорският бюлетин на "М. Б." въобще не е изпращан от жалбоподателя до АСТ С. ООД, което също говори за несъставомерността на извършеното "нарушение". На последно място, предвид гореизложеното, основателно е и оплакването на жалбоподателя, че прекратяването на доставките на обемни лицензи за обсъдените три дружества не се дължи на съобщението в партньорския бюлетин, а на обективното обстоятелство, че "Б. Е. Д." ООД към ноември 2012 не е оторизиран дистрибутор на тази услуга. С други думи казано, този резултат не се дължи на действията на "М. Б." ЕООД, а на прекратения дистрибуторския договор между "Б. Е. Д." ООД и "M. I. O." Ltd. Касаторът не е претендирал разноски и не е представил списък на същите на основание чл. 80 от ГПК, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание, Върховният административен съд - 5-членен състав на първа колегия,