Решение № 14495 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6503/2017 г.

Решение № 14495 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6503/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Районно управление (РУ) – Свищов при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Велико Търново, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Гидикова, против решение № 132 от 05.05.2017 г., постановено по адм. дело № 671/2016 г. по описа на Административен съд – Велико Търново (АС-Велико Търново). В касационната жалба са развити доводи, за незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решение – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена отменената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира се заплащане на разноски за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. Л. в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. М. Миронова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението като правилно да бъде потвърдено. Не претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред АС - Велико Търново е заповед № УРИ 352 з-364 от 03.10.2016 г. на началника на РУ-Свищов при ОДМВР - Велико Търново, с която на С. Л. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца за допуснато нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12, във вр. с т. 76, б. "в" от Етичния кодекс за поведение на служителите от МВР (Етичния кодекс) се налага наказание "порицание". В чл. 76, б. "в" от Етичния кодекс е регламентирано задължение на държавния служител да съдейства на гражданите за получаване на медицинска помощ, като дисциплинарнонаказващият орган е приел, че в случая дължимата помощ не е оказана. След като е събрал релевантните за спора доказателства, в това число и гласни - показанията на свидетелите М. К. и С. И., които подробно е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, както и е проследил подробно развитието на дисциплинарната процедура, съдът точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че на 05.09.2016 г. около 00. 00 часа, младши инспектор С. Л. - старши полицай ООР в група ОП при РУ - Свищов, заедно с младши инспектор С. И. - младши автоконтрольор в група ОП при РУ - Свищов са посетили по сигнал за нарушаване на нощната тишина адрес в гр. Свищов. На позвъняването им на входната врата отворил Г. Т., който бил в нетрезво състояние. След проверка на лицата от младежката компания, полицейските служители поканили Т. да слезе с тях до служебния автомобил за попълване на документи. При слизане по стълбището Т. паднал и си ударил главата. Младши инспектор И. отишъл до него, проверил дали не си е глътнал езика, след което с помощта на членовете на компанията качили Т. в апартамента, положили го на пода и го полели с вода. Т. започнал да буйства, да ги отблъсква с ръце и крака и викал на всички да се махат, като продължил да лежи на земята. Л. предупредил другите членове на компанията, ако Т. не се чувства добре да извикат спешна медицинска помощ, след което си тръгнали с И. Т. през следващите два дни е бил под наблюдение само от близките си, защото не се е чувствал добре, но същите на са оценили състоянието му като налагащо спешна медицинска помощ. Едва на 07.09.2016 г., в 00. 55 часа е повикан спешен екип, който също не е установил видими следи от наранявания. На следващия ден Т. е приет в болница, като след извършени специализирани изследвания е установена черепно-мозъчна травма. При тези данни, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, без допуснати процесуални нарушения, но е незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон. Приел е, че не е налице извършено нарушение, тъй като преценката дали пострадалото лице се нуждае от медицинска помощ е субективна, и в случая не е имало основание да се приеме, че такава помощ е наложителна. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че наказаното лице не е извършило вмененото му нарушение, което е квалифицирано като такова по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, във връзка с т. 76, б. "в" от Етичния кодекс. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства и обосновават приетото, че полицейският служител не е допуснал нарушение на етичните правила, според които е длъжен да оказва помощ на всяко лице в опасност, включително и при необходимост да съдейства на гражданите за получаване на медицинска помощ. В случая, външните признаци на обективното здравословно състояние на Г. Т. не са показвали по недвусмислен начин, че той се нуждае от съдействие за получаване на медицинска помощ от медицинско лице. При последователен анализ на всички доказателства по делото АС - Велико Търново е приел за установено, че полицейският служител е предприел всички необходими действия за оказване на помощ на Г. Т. в съответствие с неговите прояви и симптоми, които не са навеждали на извод, че има нужда от спешна медицинска помощ. Очевидно по този начин е възприемано състоянието на Г. Т. и от всички останали, включително неговите близки, защото медицинска помощ е потърсена повече от 48 часа след като С. Л. и С. И. са имал непосредствени впечатления от неговото поведение и състояние. Правилно с оглед доказателствата и в съответствие със закона е приетото от съда, че полицейските служители са действали добросъвестно като са оказали помощ на лицето, каквато са преценили, че му е необходима - проверили са дали не си е глътнал езика, свестили са го чрез напръскване с вода, уверили са се в неговата контактност и в това че няма видими следи от нараняване. Липсват и основания да се приеме, че Л. е извършил действия, уронващи престижа на службата доколкото той се е държал спокойно и е изпълнил служебните си задължения спрямо ситуацията, каквото е и впечатлението на останалите граждани - лицата от компанията, присъствали на инцидента. Обжалваното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,