Решение № 14755 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9121/2013 г.

Решение № 14755 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9121/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е образувано по молбата на ДЮТИ ФРИИ ЕООД от гр. София, чрез пълномощника си адв. Кр. Иванчев, за отмяна на влязло в сила решение № 2524/21.02.2013 г. по адм. д. № 5905/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 290/29.02.2012 г. по адм. д. № 60/2011 г. на Административен съд - Бургас. Навеждат се твърдения за наличието на нови факти и новооткрити писмени доказателства, които не са били известни на страната към момента на постановяване на съдебните актове. Според молителя, съдебните решения са основани на недоказаност на общностния произход на процесните стоки за периода което обстоятелство се установява с новооткритите доказателства които не могли да бъдат известни на молителя към момента на постановяване на съдебните решения. Отмяната се иска на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът началникът на Митница Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва искането като неоснователно. Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав, приема молбата за процесуално допустима като подадена в сроковете по чл. 240 от АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното: С решение решение № 290/29.02.2012 г. по адм. д. № 60/2011 г. на Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата на ДЮТИ ФРИИ ЕООД от гр. София против решение № 2601-1562/22.11.2010 г. на Началника на митница Бургас, потвърдено с решение № 1209/23.12.2010 г. на Директора на Дирекция "Митници", София, с което за констатирани липсващи стоки в склада на молителя по подадена от складодържателя справка вх. № 27601-1562/27.09.2010 г. за складовите наличности към 24.09.2010 г. Във връзка с така установените липсващи стоки началникът на Митница ургас е постановил решение № 2601-1562/22.11.2010 г. с което на основание чл. 203, § 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 за създаване на Митническия кодекс на Общността/Регламент 2913/92/ и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ във връзка с чл. 214, § 2 от Регламент 2913/92 са му начислени данъчни задължения както следва: мито в размер на 74177,99 лв.; ДДС в размер на 137734,07 лв. и акциз в размер на 485704,65 лв., или общо в размер на 697616,71 лв. С решение № 2524/21.02.2013 г. по адм. д. № 5905/2012 г. тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Молителят, чрез процесуален представител, поддържа искането си за отмяна на решенията с довод, че след постановяване на решението по чл. 223 от АПК случайно е узнал за съществуването на нови писмени доказателства от съществено значение за правния спор, а именно: фактура № 9417379 от 4.12.2001 г. и товарителница № 197319, удостоверение за произход от 21.11.2001 г.; фитосанитарно удостоверение от 21.11.2001 г.; фактура № 289/SP от 9.09.2003 г. с удостоверение за произход и фитосанитарно удостоверение с дати 13.08.2003 г.; фактура № 1136/SP от 8.11.2006 г. с цитираните удостоверения от дата 9.10.2006 г.; фактура № 632/SP от 03.02.2005 г. с цитираните по горе удостоврения от дата 30.11.2004 г.; фактура № 125/20061108 от 8.11.2006 г.; фактура № 006/20050203 от 2.03.2005 г.; фактура № 538023 от 27.09.2009 г.; ЕО-удостоверение за произход от 27.09.2002 г. и фитосанитарно удостоверение от 27.09.2002 г.; фактура № 4001992283 от 27.03.2009 г. и удостоверение за произход и фитосанитарно удостоверение от 27.03.2009 г.; фактура № 4001181197 от 20.06.2008 г. и удостоверение за произход и фитосанитарно удостоверение с дати 20.06.2008 г. фактура № 283/SP от 28.08.2003 г. и удостоверение за произход и фитосанитарно удостоверение с дати 30.07.2003 г. и 31.07.2003 г.; фактура № 096/20030829 от 28.08.2003 г.; фактура № 006/ВИ/29.07.2002 г.; фактура № 4000395088 от 27.05.2007 г. и удостоверения за произход и фитосанитарно удостоверение с дати 27.05.2007 г.; фактура № 006/70/4-5-6 от 16.04.2003 г.; фактура № 002/70/5-6 от 12.02.2003 г. и удостоверение за произход от 26.12.2002 г. В съдебно заседание предоставя и приемно-предавателен протокол от 10.05.2013 г. за предаване на процесните доказателства за които пъддържа становище, че погрешно постъпвали в архива на друго дружество/Самекс ЕООД/, с което разделяли общи помещения. По обективни причини свързани с офисна реорганизация били открити през м. април 2013 г и предадени на молителя. В настоящото производство се иска отмяна на така постановените съдебни актове на основание чл. 239, т. 1 от АПК поради открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна обаче, могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. На следващо място тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им да водят до различното му решаване. Нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото са онези, които страната не е могла да узнае или представи по делото дори при положена от нейна страна достатъчна грижа при водене на процеса. В молбата са посочени писмените доказателства които обаче са били представени пред първоинстанционният съд и са обсъждани от него както и от състава на Върховния административен съд в касационното производство. На следващо място, тези писмени доказателства не сочат на ново обстоятелство, което да е от съществено значение за изхода на делото. Двете съдебни инстанции са обсъждали произхода на стоката и степента на тяхната доказаност, и въз основа на тези доказателства, поради което не може да се направи извод, че доказателствата сочат на ново обстоятелство от съществено значение за изхода на делото. По изложените съображения искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,