Решение № 5738 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2635/2017 г.

Решение № 5738 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2635/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 120 от 16.12.2016 г., постановено по адм. д. № 268/2015 г., Административен съд - гр. Г., е изменил акт за установяване на задължения № А001331/04.11.2015 г. на главен експерт в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община - Г., потвърден с решение от 30.11.2015 г. на директора на Д "МДТ"-гр. Г., като е намалил установените задължения със сумата 345,03 лв. от които главница 236,71 лв. и лихви за забава от 108,89 лв. и е установил задължения за внасяне в размер на 1 183,31 лв., от които 985,16 лв. главница и 198,15 лв. лихви. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на О. Г. разноски по делото в размер на 105,64 лв. след прихващане. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от И. С. С. от гр. Г.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Г. е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на на Административен съд - гр. Г. в установителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата й в останалата й част. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община - Г. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира пресъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплаквания в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. С решението си Административен съд - гр. Г. е изменил акт за установяване на задължения № А001331/4.11.2015 г. на главен експерт в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община - Г., потвърден с решение от 30.11.2015 г. на директора на Д "МДТ"-гр. Г., като е намалил установените задължения със сумата 345,03 лв. от които главница 236,71 лв. и лихви за забава от 108,89 лв. В тази част като необжалвано решението на съда е влязло в законна сила и не е предмет на касационното разглеждане. С останалата част от решението съдът е установил /по правилно би било да отхвърли жалбата в тази й част/ задължения за внасяне на И. С. С. в размер на 1 183,31 лв., от които 985,16 лв. главница, съставляваща отделни пера за данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните средства, и 198,15 лв. лихви за забава. Съдът е посочил, че първоначално издаденият акт е определил размер на задълженията от 3 166,99 лв., от които 2 136,55 лв. главница и лихва за забава от 1 030, 44 лв., като по реда на административното обжалване размерът на задължението е бил намален на 1 528,91 лв., от които 1 221,87 лв. главница и 307,04 лв. лихва за просрочие. Съдът е възпроизвел в мотивите и заключенията/основно и допълнително/ на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, както и представените от жалбоподателя писмени доказателства /10 бр. вносни бележки/. На база на така събраните доказателства е прието, че по 7 бр. от представените вноски бележки данъчният орган е съобразил волята на вносителя относно това кои задължения следва да бъдат погасени с извършеното плащане. За едно платежно нареждане за сумата от 300 лв. без дата, е прието, че макар и волята на вносителя да е била друго, а погасяването е извършено за друго негово задължение, то не се е стигнало до накърняване на правата му. За две платежни нареждания от 2.05.2011 г. съответно за 150 лв. и 86,71 лв. е прието, че по тях от приходния орган не е била спазена разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК/в съответната редакция/, поради което размерът на задълженията за посочените по-горе данъци и такса битови отпадъци, съответно лихви за забава, следва да бъде изменен съобразно допълнителното заключение на вещото лице. На база на уважената и отхвърлената част от жалбата са присъдени и разноски. Решението на Административен съд - гр. Г. в обжалваната му част /по същество отхвърлителна/ е правилно и законосъобразно. Касационната жалба, макар и твърде кратка по съдържание, по същество съдържа оплакване за допусната нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че установените задължения за местни данъци и такси са останали недоказани, а след като погасяването е извършено в нарушение на правилото на чл. 169, ал. 3 ДОПК, но остатъкът от главницата и лихвите не са установени и приемайки друго, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: С процесния акт за установяване на задължения № А001331/04.11.2015 г. на главен експерт в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община - Г., потвърден с решение от 30.11.2015 г. на директора на Д "МДТ"-гр. Г., на И. С. С. от гр. Г. са установени задължения за такса битови отпадъци, данък за недвижим имот и данък върху превозните средства, съответно лихви за забава, посочени в таблицата на акта /л. 7 - 8 от първоинстанционното дело/ в размер общо на 1 528,91 лв., от които 1 221,87 лв. главница и 307,04 лв. лихва. В решението на директора на Д "МДТ"-при Община - Г. при административното оспорване е посочено, че актът се изменя, макар от мотивите и диспозитивът да не става ясно в коя част и в какъв размер. Предвид направени възражения от задълженото лице, че от негова страна са били извършени плащания по 10 бр. вноски бележки, като от приходния орган не е била зачетена волята му относно това кои задължения следва да бъдат погасени с плащането, от съдът е била поставена допълнителна задача на вещото лице по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Съобразявайки представените вносни бележки, вещото лице е изготвило заключение /л. 95 - 98 /, в което е определило размера на задълженията при спазване на правилото на чл. 169, ал. 3 ДОПК/в съответната редакция/. На база на това заключение и представените писмени доказателства, съдът е изменил акта и е определил друг размер на задължения. Направените в касационната жалба оплаквания за неустановеност на размера на задълженията за местни данъци и такси са неоснователни. Предвид на това възражение е била назначена първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, като при проверката си в О. Г., в това число на подадените декларация по ЗМДТ и съответните партиди на недвижимите имоти и лекия автомобил, вещото лице е потвърдило размера на определените задължения за местни данъци и такси. Допуснатото нарушение на чл. 169, ал. 3 ДОПК от страна на приходния орган по две от вносните бележки е санкционирано от съда с изменението на акта за установяване на задължения до съответния размер. Но от това, че по две от бележките е допуснато нарушение на закона, не следва, че размерът на останалите задължения не е установен и че същите са недължими, каквито оплаквания са развити в жалбата. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Административен съд - гр. Г. е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Община- Г. разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 312,83 лв. /юрисконсулско възнаграждение/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,