Решение № 13070 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11301/2015 г.

Решение № 13070 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11301/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Матиос" АД със седалище и адрес на управление в гр. Дупница, срещу решение № 92 от 14.07.2015 г. по адм. д. № 106/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт, както и в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. Кюстендил, не е взел отношение. Ответникът Ивайло Йорданов Панайотов от гр. Дупница, чрез процесуалния си представител адвокат Димов, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 92 от 14.07.2015 г. по адм. д. № 106/2015 г., Административен съд - гр. Kюстендил, е отхвърлил жалбата на "Матиос" АД със седалище и адрес на управление в гр. Дупница, срещу решение № РД-12-12 от 17.03.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № 46 от 17.02.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е изградил изводите си относно фактическата обстановка въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, като не е допуснал твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По първоначалното дело не било спорно, че Ивайло Йорданов Панайотов от гр. Дупница, е бил в трудови правоотношения с "Матиос" АД на длъжност "машинен оператор изделия бетон". На 7.10.2014 г., около 7:30 часа, в производствения цех на фирмата, осигуреното лице претърпяло злополука, изразяваща се в смазване на други части на предмишницата, което му е причинило временна неработоспособност, установена с епикриза от 24.10.2014 г., болничен лист № 0158472 от 27.10.2014 г. и болничен лист № 0627130 от 24.11.2014 г. Правилно съдът е приел, че злополуката е станала по време на работната смяна на пострадалото лице, когато е управлявал автоматична линия за вадене на матрици за декоративни камъни. Около 7:30 часа линията е спряла и операторът е предприел действия по отстраняване на неизправността. Отчетени са и обстоятелствата, че работникът не е изключил захранването на линията от стоп бутона и не е уведомил отговорните длъжностни лица за възникналата неизправност. Същият е влязъл в забранената зона при работеща машина и започнал да почиства фотоклетките. При машина дестакер забелязъл, че фотоклетката е изместена и при коригирането й, движещата част се активирала и притиснала ръката му. След като извикал за помощ, машината била изключена от аварийния стоп бутон. Свидетелят Григоров, настроил същата на ръчен режим на управление, след което чрез бутона за управление повдигнал дестакера и освободил ръката на пострадалия. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Действително длъжностната характеристика на Ивайло Панайотов, назначен на длъжност "машинен оператор изделия бетон", не включва отстраняване на неизправности при работа на машина "Автоматична линия за вадене на калъпи". Но предприетите от него действия по пускане на спрялата машина са в интерес на "Матиос" АД, тъй като несъмнено интересът на дружеството се състои в непрекъснатото действие на линията в работен цикъл, с оглед получаване на по-голям брой изделия. Правилно първоинстанционния съд е приел, че злополуката е резултат, следствие на извършваната работа и тя е трудова, дори когато работата не се обхваща от трудовата функция на лицето, но е в интерес на предприятието. От събраните по първоначалното дело доказателства безспорно се налагат изводите, че на 7.10.2014 г. Панайотов е претърпял злополука, изразяваща се в травматично увреждане. Последното е настъпило в работно време и по повод на извършвана от него работа по трудово правоотношение. Предприетите действия са в полза на предприятието. При това положение, правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 55, ал. 1 КСО за признаване на злополуката за трудова. Съдът е изложил и нарочни мотиви относно виновното поведение на пострадалия, но законосъобразно е приел, че след като по делото няма данни, че лицето умишлено е увредило здравето си, то приложението на нормата на чл. 55, ал. 1 КСО не може да бъде изключено. Въпросите по съпричиняването на вредоносния резултат имат значение при евентуален последващ процес по чл. 200 от Кодекса на труда или при налагане на санкции по Закона за здравословни и безопасни условия на труд. В решение № РД-12-12 от 17.03.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Кюстендил, което съгласно чл. 118, ал. 1 КСО е административният акт, подлежащ на съдебен контрол, се съдържат подробно изложени фактически основания и правният извод, че е налице трудова злополука, по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО, е правилен. Непосочването на конкретна хипотеза по този текст, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е приел първоинстанционния съд. По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението, предмет на контрол се оставя в сила. Предвид изхода на спора, направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски, е неоснователно. В полза на ответника Ивайло Йорданов Панайотов, след съобразяване с възражението на касатора за прекомерност, на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 8, ал. 2, т. 2 във връзка с § 2 от ДР от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се присъжда сумата 700 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,