Решение № 6687 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2649/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Н. К., [ЕГН] чрез адв. Цонева, срещу Решение 7858 от 15.12.2023 г. по адм. дело 2973/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие по Програма за развитие на селските райони за период 2014 2020 г., за кампания 2022 г. и установяване на публично държавно вземане 01-6500/5550-3 от 23.12.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на процесуалния, материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи за липса на материална компетентност на административният орган. Счита за недоказани изводите на решаващият състав за компетентност на издателя на административния акт. Счита, че е налице доказаност на наличието на форсмажорно обстоятелство. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което да се отмени АУПВ. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие редовно призован, в писмено становище изразява искане за даване ход на делото. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди наведените касационни основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискванията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е бил Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие по Програма за развитие на селските райони за период 2014 2020 г., за кампания 2022 г. и установяване на публично държавно вземане 01-6500/5550-3 от 23.12.2022 г. издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с който с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2 буква а от Наредба 4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 (Наредба 4/24.02.2015г.) е прекратен по отношение на Т. Н. К. ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за период 2014-2020 за кампания 2022 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление биологично пчеларство за кампания 2019 г. и 2020 г., във връзка с подадени от оспорващия заявление/я за подпомагане с УИН 22/030620/99403, УИН22/010621/06364 в размер на 977,90 лв. Административен съд София град е приел, че АУПДВ е издаден от материално компетентен орган Заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие"- РА на основание чл.20, т.2 и 3 и чл.20а, ал.1, 2 и 4 ЗПЗП и чл. 10, ал. 1 и ал. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ. Прието е, че същият е издаден в предвидената от закона форма и при липса на процесуални нарушения. За да отхвърли жалбата срещу процесния АУПДВ, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспореният акт е издаден и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Прието е, че основното възражение на жалбоподателя за наличие на форсмажорни обстоятелства в хипотезата на чл. 15, ал. 5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. / Наредбата/ е неоснователно. За да стигне до този извод съдът е съобразил мотивите, изложени от жалбоподателя за наличие на форсмажорни обстоятелства в следствие от влошено здравословно състояние поради прекарана [заличен текст] и представената медицинска документация. Решаващият състав е приел, че представените доказателства не са достатъчни да мотивират наличие на форсмажорни обстоятелства по смисъла на §1, т. 9, б. б от ДР на Наредбата. Прието е съобразно ЕР 91040/18.05.2023 г., че към 14.01.2009 г. на Т. Н. К. е била определена диагноза 46% вид и степен на увреждане. Предвид което съдът е счел, че [заличен текст] е било налице и при подаване на първоначалното заявление, както и липсват данни в представения ЕР за прекаран [заличен текст] и не е доказана връзката между заболяването и неизпълнението на задължението за подаване на заявление за плащане. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти и направените изводи са в съответствие с доказателствата по делото, правната рамка и съдебната практика. Заявените оплаквания в касационната жалба не се споделят след извършена проверка на доказателствения материал по делото. На първо място неоснователно се явява възражението на касационния жалбоподател за липса на компетентност на административния орган издал оспорения акт. Първоинстанционният съд подробно и обосновано е мотивирал извода си за компетентност, като настоящият касационен състав счита същия за законосъобразен. При разрешаването на спора обосновано и законосъобразно съдът е достигнал и до извода за законосъобразност на оспорения АУПДВ. Прекратяването на ангажимента по мярка 11, направление Биологично земеделие по Програма за развитие на селските райони за период 2014 2020 г. и определянето на задължение за възстановяване на изплатеното финансово подпомагане е обосновано с неподадено от жалбоподателката заявление за плащане по направлението за кампания 2022 г. В конкретния случай не е спорно, че заявление за подпомагане по мярка 11 по направлението "Биологично земеделие" не е подавано за 2022 г. Основните възражения по същество на спора изложени в касационната жалба са по отношение на наличието на форсмажорно обстоятелство определящо прилагането на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Наредбата. Настоящият касационен състав счита изложените възражения за неоснователни. Обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че от представените доказателства медицинско направление от АИПМП Младост Медик ООД и ЕР 91040 от 18.05.2023 г. не може да се мотивира извод за наличие на форсмажорно обстоятелство по смисъла на §1, т. 9, б. б от ДР на Наредбата. Правилно съдът е счел, че здравословното състояние на Т. Н. К. е било влошено още на етапа на подаване на първоначалното заявление. Наред с това правилно е съобразено, че не се установява и не е доказана връзката между заболяването и неизпълнението на задължението за подаване на заявление за плащане за кампания 2022 г. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна проверка за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които са издържани от фактическа и правна страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,