Решение № 13705 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4420/2015 г.
ВАСVI отделение15.12.2015 г.докладчик т Атанаска Дишева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 813/16.02.2015 г., постановено по адм. дело № 9309/2014 г. по описа на Административен съд София - град, и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13705 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4420/2015 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Кимпекс 2001" ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Валентин Иванов, чрез пълномощника адв. Ясна Ставрева, против решение № 813/16.02.2015 г., постановено по адм. дело № 9309/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против предписания по т. т. 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от протокол за извършена проверка от 14.07.2014 г. на главни инспектори при дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените предписания. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция /ИА/ "Главна инспекция по труда", не е изразил становище. Ответниците по касационната жалба - главни инспектори в дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен - Пламен Събев и Георги Георгиев, не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК и съобразно доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "Кимпекс 2001" ЕООД - гр. София, против предписанията по т. т. 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от протокол за извършена проверка от 14.07.2014 г. на главни инспектори при дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен, потвърдени с решение изх. № 0104-20260/01.09.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". За да постанови това решение съдът е приел, че оспорените предписания са законосъобразни, като издадени от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните правила и на материалния закон. Така постановеното решение е недопустимо. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд са задължителни предписания по т. т. 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10, обективирани в протокол за извършена проверка от 14.07.2014 г., съставен от главни инспектори при дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен, които при обжалването по административен ред са потвърдени с решение изх. № 0104-20260/01.09.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Оспорените предписания са издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за отстраняване на констатираните нарушения на трудовото законодателство и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. С разпореждане от 17.11.2014 г. първоинстанционният съд е конституирал страните по делото, както следва: жалбоподател "Кимпекс 2001" ЕООД - гр. София и ответници - главни инспектори в дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен - Пламен Събев и Георги Георгиев и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". От списъка на лицата за призоваване, изготвените призовки по делото, както и съдържанието на съдебното решение и съответно - изпратените съобщения за това решение, е видно, че като ответници по делото са призовавани и са участвали изпълнителният директор на ИА "Главна инспекция по труда" чрез пълномощник юрисконсулт Николай Стоянов, както и главните инспектори в дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен - Пламен Събев и Георги Георгиев, които са извършили проверката, в резултат на която са издадени оспорените пред съда задължителни предписания. Ответниците в първоинстанционното производство са конституирани неправилно, което е довело до постановяване на съдебния акт по отношение на ненадлежни страни. Съгласно чл. 399 КТ осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставено на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Дирекциите "Инспекция по труда" като поделения в системата на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1 - 9, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и други. Функциите на контролен орган по чл. 404 и чл. 405а КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в дирекцията "Инспекция по труда". При издаването на актове на посочените основания инспекторите упражняват не свои частни или публични правомощия, а тези на дирекция "Инспекция по труда", която е надлежно овластеният от закона държавен орган за осъществяване на контрол за спазване на трудовото законодателство. Дирекцията притежава юридическа обособеност и протоколът за извършена проверка с дадени задължителни предписания към проверения работодател е издаден от нейно име. Служителите в дирекцията, които са извършили проверката за спазване на трудовото законодателство не притежават самостоятелна публична правосубектност. Поради това издаденият от тях акт подлежи на оспорване по административен ред не пред ръководителя на същата дирекция, а пред изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", който е по-горестоящият административен орган. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, като ответник по делото съдът е следвало служебно да конституира дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен, чиито контролни органи са издали оспорения пред съда административен акт. Физическите лица, изпълняващи длъжността "главен инспектор" в дирекцията, не са надлежни ответници в съдебното административно производство. Такова лице не е едноличен административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК, нито частноправен субект, на който са възложени административни правомощия. Затова конституирането на главните инспектори като ответници по делото е неправилно. В този смисъл е установената съдебна практика по дела със сходен предмет, изразена например в решение № 5914/22.05.2015 г. по адм. дело № 479/2015 г. на ВАС, шесто отделение и във всички посочени в него решения, също на ВАС, шесто отделение: № 5878/21.05.2014 г. по адм. дело № 14970/2014 г. и цитираните в него решения, № 8655/25.06.2010 г. по адм. дело № 861/2010 г. и цитираните в него съдебни решения; решения № 9995/19.07.2010 г. по адм. дело № 858/2010 г., № 6366/07.05.2012 г. по адм. дело № 11991/2011 г., № 16038/15.12.2012 г. по адм. дело № 11073/2012 г. и № 265/01.09.2012 г. по адм. дело № 8692/2011 г. /копия от последните две са приложени и по първоинстанционното дело/. Наред с това, неправилно като ответник по делото е конституиран изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Този орган е действал в качеството на по-горестоящият административен орган при произнасянето по жалбата на "Кимпекс 2001" ЕООД против задължителните предписания, които е потвърдил с решение изх. № 0104-20260/01.09.2014 г. Съгласно чл. 98, ал. 2, изр. второ АПК, когато жалбата при оспорването на административния акт по административен ред е отхвърлена, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 145, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, като според т. 1, на оспорване подлежи първоначалният административен акт, а според т. 2, на оспорване подлежи решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество. В мотивите на обжалваното първоинстанционно решение съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 98, ал. 2 АПК, като е обосновал правилния извод, че на съдебен контрол подлежи първоначалния административен акт. Поради това, че решението на по-горестоящия административен орган, когато с него е отхвърлено оспорването, не е предмет на оспорването пред съда, то административният орган, който е постановил това решение не е надлежна страна в съдебното производство съгласно чл. 153, ал. 1 АПК. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Затова, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно за допустимостта на съдебното решение. Поради това и с оглед констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на надлежния ответник. Поради недопустимостта на съдебното решение настоящият състав не се произнася по останалите касационни основания. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
4- чл. 153, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 3 АПК
- чл. 404 КТ
- чл. 177, ал. 1