Решение № 28 от 1.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60094/2016 г.

Решение № 28 от 1.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60094/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 74/13.05.2016 г., постановено по т. д. № 94/2016 г. от търговско отделение на Окръжен съд - Русе. Ответникът е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, чрез своя процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС № 812/15.11.2016 г. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно възможността на съда "да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за тях". Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях . Спазването на тези уговорки и зачитането на техните последици е приравнено на законови разпоредби по отношение на страните, които са ги постигнали. Съблюдаването на спазването на тези уговорки, при възникнали спорове между страните, следва да се извърши от съда, при пълното зачитане на договореностите между страните, освен ако не са налице законови ограничения за това /недействителност/, при направени в процесуалните срокове и ред възражения за това. С оглед на това, съдът не може да постанови решение, което е в противоречие с валидните клаузи от договорите между страните. В този смисъл е и цитираното от касатора съдебно решение, както и трайната съдебна практика на ВКС, в т. ч. и задължителна такава. По касационната жалба, съдът приема следното: В конкретния случай, съдът е приел, че в границите на чл. 9 ЗЗД страните в чл. 9, ал. 5 от ОУ на договора са уговорили неустойката като санкция за неизпълнение на задължението на продавача да представи изискуемите в чл. 5, ал. и ал. 2 първични документи. Прието е, че задължението за представяне на тези документи има вторичен характер и забавянето му не рефлектира по никакъв начин върху същинското задължение на продавача. Съдът е направил извод, че преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената мораторна неустойка е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от непредставянето на уговорените придружаващи стоката писмени документи. Изводите в тази част на решението са неправилни и са довели до постановяването на неправилно решение. Страните са постигнали договорка, при доставката на стоката да се представи и т. н. анализно свидетелство, но видно от клаузата по договора за неустойка, непредставянето на такова свидетелство не попада под договорката за заплащане на неустойка, касаеща неизпълнението на други задължения на продавача, свързана със задължението да представи други документи при подписването на договора, не и т. н. анализно свидетелство. Представянето на последното обаче, е свързано с настъпване на изискуемостта на задължението за заплащането на цената, доколкото страните са се договорили, заплащането на цената на доставената стока да се извърши в тридневен срок след доставката, след получаване на анализно свидетелство и срещу издадена фактура. В договора е уговорена и процедурата по издаването и снабдяването с анализно свидетелство от страна на продавача на стоката, като задължението е и на двете страни по договора, а именно - пробите се взимат от доставената стока в присъствието на представители и на двете страни, за което се съставя протокол, подписан от двете страни, лабораторията следва да е посочена от купувача на стоката, като задължението за получаването и представянето на анализното свидетелство е на купувача по сделката. Безспорно по делото е, че анализно свидетелство не е представено от страна на продавача, на купувача по сделката. С доклада на първоинстанционния съд по делото е указано, че в тежест на ищеца е да представи доказателства, от които да се установява представянето на анализно свидетелство на купувача по сделката. Такива доказателства не са представени. С отговора на исковата молба, ответникът е заявил, че е посочил на продавача по сделката лаборатория, която да извърши анализа на стоката и да издаде необходимото за представяне от страна на продавача анализно свидетелство. Доколкото посочването на лаборатория, съгласно договорките между страните в договора, представлява положителен установителен факт, то тежестта от неговото доказване се носи от страната, която твърди това обстоятелство, в случая това е ответникът по делото - купувач по сделката. С доклада по делото не е указано на ответника по делото, купувач по сделката, тежестта от доказването на горния факт, а именно, че е посочил лаборатория, която да извърши анализа и да издаде анализното свидетелство, въпреки позоваването на този факт от ответника с отговора на исковата молба. Не е указана и тежестта от доказването на фактите, свързани с вземането на пробите от стоката, с цел изготвянето на анализното свидетелство, в присъствието на двете страни, при доставянето на стоката, което отново е следвало да се докаже от ответника-купувач, доколкото той се позовава на това обстоятелство като предпоставка за издаването на анализното свидетелство. Във въззивната жалба на ответника не се съдържат оплаквания относно непълнота на доклада по делото, не се съдържат оплаквания в тази насока и в отговора на въззивната жалба, като освен това страните са заявили пред първоинстанционния съд, че нямат възражения по доклада. Във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба отново се твърдят обстоятелствата, свързани с непредставяне на анализно свидетелство от страна на продавача /за тежестта от което е указано в доклада на първоинстанционния съд/, като се твърди в отговора на жалбата липсата на указано съдействие от страна на купувача във връзка с издаването на това свидетелство, за което не е указана тежестта от доказването в доклада по делото. Липсата на оплаквания в отговора на въззивната жалба във връзка с доклада по делото води и до липса на задължение от страна на въззивния съд да допълни непълния или неточен доклад на първоинстанционния съд, доколкото въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. С оглед липсата на доказателства по делото, че купувачът е посочил лаборатория, в която да се извърши анализ на стоката, доставена от страна на продавача, то следва да се приеме, че купувачът не е изпълнил това свое задължение, респ. за продавачът не е възникнало задължението да представи анализно свидетелство на купувача, доколкото последния не е посочил лабораторията, в която да се извърши изследването на стоката. При тези данни по делото, доколкото е безспорно установено, че стоката е доставена на купувача, същата е приета от него и цената не е заплатено, то предявения иск е основателен и следва да бъде уважен, като възражението на ответника е неоснователно, касаещо както възражението за прихващане с неустойка, както и в частта относно изискуемостта на вземането, макар и по съображения, различни от тези на въззивния съд. Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се остави в сила, като в полза на ответника по касационната жалба се присъдят и направените за тази инстанция съдебни разноски, в размер на 2000 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Водим от горното, състава на ВКС