Решение № 3978 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5187/2010 г.

Решение № 3978 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5187/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Александър Георгиев Ткачов, от гр. София, ул. "Васил Левски" № 18, срещу решение № 68/29.03.2010 г. по преписка № 238/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията). В жалбата се поддържа, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби - основания за отмяна по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК. Жалбоподателят поддържа, че фактическите констатации на КЗД са необосновани и не съответстват на доказателствата по делото, поради което приетите за установени факти в мотивите на решението не съответстват на обективната истина. Твърди, че Комисията не е обсъдила противоречията в събраните доказателства, както и че мотивите на решението са постановени като вътрешното убеждение на състава е формирано при неспазване правилата на формалната логика. В жалбата се поддържа оплакване, че КЗД не е обсъдила всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, поради което е достигнала до неправилни правни изводи. Прави се довод за нарушаване правото на защита, т. к. административният орган не е изпълнил задължението си да съдейства на страните за изясняване на делото от правна и фактическа страна. Жалбоподателят твърди още, че Комисията е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е насрочила открито заседание, въпреки молбата за отлагане поради претърпяна операция, с което е препятствала правото му на участие в производството и правото му на защита, понеже не е могъл да ангажира гласни доказателства, с които да докаже липсата на дискриминационно отношение към синдикалната организация и нейните членове. Поддържа се, че срещу жалбоподателя в качеството му на директор на Куклен театър - гр. Русе е оказван постоянен натиск и са оформяни конфликти от едни и същи хора в театъра, а именно от новосъздадената синдикална организация на САБ-КНСБ, председателствана от Теменуга Хараланова. Жалбоподателят твърди, че трудовите спорове по уволнението на синдикални дейци са решени от районния съд в полза на работодателя Александър Ткачов, от което следва, че действията му във връзка с прекратяването на трудовите им правоотношения не са били дискриминационни, а законосъобразни. Искането в жалбата е решението на КЗД да бъде отменено в цялост. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, моли жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - Синдикална организация на САБ-КНСБ (СО на САБ) в Куклен театър - гр. Русе и министърът на културата не са взели становище по жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от надлежна страна - участник в производството пред административния орган. Като прецени фактите по делото поотделно и в тяхната съвкупност, разгледа оплакванията в жалбата и извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът намира жалбата за частично основателна по същество. С обжалваното решение КЗД е установила: първо, че Александър Георгиев Ткачов, след заемането на длъжността "директор" на 01.07.2006 г. и в качеството си на представляващ юридическото лице - работодател, с установените действия и бездействие, които са имали за цел и като резултат създаването на враждебна, обидна и застрашителна среда за членовете на СД на САБ, е извършил нарушение на ЗЗДискр., като на основата на признака "членуване в синдикални организации и движения", посочен в чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. словесно и с действия е осъществил нежелано поведение, представляващо "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. и дискриминация, във връзка с чл. 5 ЗЗДискр.; второ, че директорът Александър Георгиев Ткачов, в качеството си на представляващ работодателя, като е игнорирал поканата на СД на САБ от 12.05.2008 г. за водене на преговори на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 КТ за сключване на колективен трудов договор, с бездействието си е поставил съгласно т. 7 от § 1 ДР ЗЗдискр. засегнатите лица - членове на СД на САБ в Куклен театър гр. Русе в по-неблагоприятно положение при упражняването и защитата и на предвидените в законите на Република България права, с което пряко е засегнал техните права и законни интереси и което представлява пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 6 ЗЗДискр. по признак "членуване в синдикални организации", посочен в чл. 8, ал. 3 КТ, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗдискр.; трето, че с издаването на заповедите за едностранно прекратяване на трудовите договори на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда (КТ) на актьора Сараджалиев, който се явява председател на СО на НСФ "Култура", актрисата Хараланова, която се явява председател на СД на САБ, театралния агент Петрова, която е секретар на СД на САБ, и актрисата Бенева, която е секретар-касиер на СД на САБ, на избраното от КТ основание и при установените обстоятелства, представляващият работодателя Александър Георгиев Ткачов е поставил засегнатите лица Теменужка Иванова Хараланова, Тодор Панделиев Сараджалиев, Йорданка Димитрова Петрова и Ина Цветомирова Бенева в по-неблагоприятно положение при упражняването и защитата на предвидените в законите на Република България права, съгласно т. 7 от § 1 ДР ЗЗДискр., което пряко е засегнало техните права и законни интереси и представлява пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 6 ЗЗДискр. по признак "членуване в синдикални организации", посочен в чл. 8, ал. 3 КТ, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., като в производството пред КЗД ответната страна не е доказала, че правото на равно третиране не е нарушено и; на последно място, е наложила на основание чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр. на Александър Георгиев Ткачов, безработен, глоба в размер на 250 лева, т. к. в качеството си на представляващ работодателя в процесния период, е допуснал гореустановените нарушения на ЗЗДискр. В производството, образувано по молба на СО на САБ-КНСБ в Куклен театър - гр. Русе, чрез председателя Теменуга Хараланова против Александър Ткачов, директор на посочения куклен театър, КЗД е приела за установено от показанията на свидетелите Краева и Сараджалиев, че още с постъпването си в кукления театър като директор Ткачов е свикал събрание на целия колектив, на което недвусмислено заявил, че не признава съюзните синдикални организации и не работи с тях. Приела е за установено, че това негативно отношение се е проявило спрямо председателя на синдикалната организация към КНСБ в театъра Мая Бурова, която в това й качество се опитала да проведе разговор с него, и впоследствие директорът Ткачов започнал да се държи с Мая Бурова неколегиално и да създава пречки за извършване на пряката й работа като осветител. Приела е, че в резултат на това отношение директорът Ткачов лишил от ключ Бурова и тя била принудена да стои през лятото на слънце пред театъра, въпреки че била дежурна. КЗД е приела за установено въз основа на показанията на свидетелката Краева, че директорът Ткачов по повод трудови права е отказвал категорично да комуникира с ръководството на синдикалната организация в театъра. Същото отношение свидетелката Краева посочва, че той е проявил по време на турне в Русия, когато във връзка с лошите битови условия, при които били настанени артистите при опит за разговор с него заявил: "...няма да правя профсъюзни събрания. Знаете, че мразя такива работи". Свидетелката посочва, че е била член на синдикалната организация, но т. к. след турнето в Русия директорът Ткачов имал негативно отношение към нея, подала молба за пенсиониране и напуснала театъра, докато в момента работи отново в театъра на половин щат. Комисията е счела, въз основа на показанията на свидетеля Сараджалиев, че директорът Ткачов след опитите на синдикалния председател Мая Бурова да разговаря с него по синдикални искания започнал да се държи към нея с ирония, подмятания и обидни забележки, в резултат на които тя не издържала и напуснала работа в театъра. КЗД е приела, въз основа на показанията на свидетелката Краева, че директорът Ткачов е имал негативно отношение и спрямо секретаря на синдикалната организация организатора на театъра Йорданка Петрова, като с въведените промени й отредил за работа район с най-малките и отдалечени детски градини, а централните, с най-много деца, дал на процент на негова приближена, домакинка в театъра, като по този начин поставил Петрова в по-неблагоприятно положение и я препятствал да извършва резултатно трудовите си задължения. Комисията е установила, въз основа на показанията на свидетелите Краева и Сараджалиев, че директорът Ткачов е правил опит чрез натиск върху други съюзни членове да разтури отвътре синдикалната организация, която след напускането на Мая Бурова се разпаднала. Прието е, че показанията на свидетелите са логически последователни и кореспондират с останалите писмени доказателства по преписката, от които е видно, че са правени опити да бъде решен възникналият конфликт между работодателя и синдикатите в театъра. Комисията е счела, че съществуването на такъв конфликт и породилите го причини се потвърждават от писмо на част на колектива на театъра до министъра на културата от юни 2007 г., с което се иска становището на министъра за решаване на конфликта в театъра, като едно от исканията касае недоволство относно "незачитане на трудовите и професионалните ни права по Кодекса на труда и непризнаването на синдикална организация". Фактът на наличие на продължаващ конфликт между синдикалните членове и директора на театъра е приет за установен и от писмо за подкрепа от 07.06.2007 г. от председателя на НСФ "Култура" Иван Иванов и от изготвеното година по-късно писмо за подкрепа от 18.06.2008 г. на председателя на САБ Христо Мутафчиев. КЗД е приела, че наличието на конфликт косвено се потвърждава и от писмото от 19.06.2008 г. на министъра на културата Стефан Данаилов до Комисията по култура на Общински съвет гр. Русе. Въз основа на посочените доказателства и установените с тях факти КЗД е приела, че изявленията на Александър Ткачов пред колектива срещу синдикалната дейност в театъра и за незачитане на правата на синдикалните организации са в противоречие със законните му задължения като работодател за водене на социален диалог и в нарушение на законните права на работниците, гарантирани от КТ, а игнорирането на синдикалните искания на Мая Бурова и създадените впоследствие пречки за извършване на преките служебни задължения на Мая Бурова и Йорданка Петрова, както и неглижирането на Мая Бурова при извършването на организационна синдикална дейност са действия на директора в изпълнение на заявения модел на поведение. КЗД е приела за установено въз основа на гласните и писмените доказателства по преписката, че оплакването в жалбата за отказ на директора Александър Ткачов да води преговори и да подпише колективен трудов договор със синдикалната организация на САБ-КНСБ на Куклен театър гр. Русе, е основателно. Приела е, че директорът безспорно е получил поканата за водене на преговори, огласил е същата и упълномощените за водене на преговори лица на общо събрание на колектива на 15.05.2008 г., но не е предприел действия за консултации в отговор на законното искане на синдикалната организация. Комисията е счела позицията на ответната страна Александър Ткачов, че не е започнал преговори поради липсата на браншов колективен трудов договор и необходимостта от изчакване на сключването му, за необоснована, т. к. тя не съответства на КТ, който не обвързва сключването на колективен трудов договор в предприятието със задължителното наличие на браншов колективен трудов договор. КЗД е приела за установено въз основа на изисканата справка от Министерство на културата за сключени колективни трудови договори по места в други театри в страната, че на редица места такива са сключени и липсата на браншови колективен трудов договор не е препятствало подписването на такива по предприятия. КЗД е приела за установено, че директорът Александър Ткачов е издал заповед, с която нарежда спиране на работата на театъра "за времето от 16 юни 2008 г. до 10 юли 2008 г. включително", което се отнася до всички длъжности от персонала на театъра с изключение на главния счетоводител и касиера на счетоводството. Установено е, че директорът, в качеството му на работодател, три дни преди изтичането на обявения срок на спиране на работата на театъра е отправил четири предизвестия с идентичен текст за прекратяване на трудовите правоотношения на Теменужка Иванова Хараланова - актриса, председател на синдикалното дружество на САБ; Тодор Панделиев Сараджалиев - актьор, председател на синдикалната организация на НСФ "Култура"; Йорданка Димитрова Петрова - театрален агент, секретар на синдикалното дружество на САБ и Ина Цветомирова Бенева - актриса, секретар-касиер на синдикалното дружество на САБ. Предизвестията са на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ - "при спиране на работа за повече от 15 работни дни", при което основание не се ползва защитата на синдикален член по чл. 333, ал. 3 КТ, всичките им адресати са синдикални членове и впоследствие трудовите правоотношения на посочените служители са прекратени, считано от 09.07.2008 г. Първите трима, на които са прекратени трудовите правоотношения на посоченото основание, актрисата Хараланова, актьорът Сараджалиев и театралният агент Петрова са членове на работната група на СО на САБ за водене на преговори за сключване на колективен трудов договор и са посочени в поканата до работодателя от 12.05.2008 г. КЗД е приела въз основа на показанията на свидетелката Краева, че посоченият непроизводствен престой е нещо необичайно за театъра, т. к. платената годишна отпуска в театъра е два месеца през лятото и ремонтите се правят тогава; приети са за достоверни и показанията й, че по-малки ремонти са се правили, но спиране на работата на театъра не е било необходимо, понеже трупата е мобилна, може да играе в детски градини, по училищата и пътува много и по селата, поради което ремонтът не може да препятства изпълнението на преките служебни задължения на актьорите. КЗД е счела, че ответната страна Александър Ткачов не е доказал спазването на изискването на чл. 21 ЗЗДискр. за прилагането на еднакви критерии при осъществяване на правото за едностранно прекратяване на трудовия договор без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Освен това, с оглед разпоредбата на чл. 9 с. з. директорът Ткачов не е доказал липсата на неравно третиране с оглед избраното основание за прекратяване на трудовите правоотношения на синдикалните членове. КЗД е приела, че не са ангажирани доказателства какво е наложило прекратяването на трудовите договори след като спирането на работата на театъра е приключило едва три дни след това. Прието е, че установената от съда фактическа обстановка по трудовите спорове, с които заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения на посочените по-горе четирима служители са приети за незаконосъобразни, сочи, че необходимост от спиране на работата не е имало, а директорът е отменил представления от програмата на театъра, които не е имало пречка да бъдат изнесени, т. к. това е било предвидено да стане извън сградата на театъра. Счетено е, че не е имало намаляване обема на работата на театъра след изтичане на срока на заповедта на директора за спиране на работата поради извършвания ремонт. КЗД е счела, че въз основа на установените факти за наличие на конфликт между работодателя и представителите на синдикалните организации в Куклен театър - гр. Русе, обстоятелствата във връзка със спиране на работата на театъра и хронологичната последователност на действията на директора Ткачов следва, че прекратяването на договорите на членовете на синдикалните ръководства представляват доказани факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, който извод в съответствие с правилото за доказателствената тежест по чл. 9 ЗЗДискр. не е оборен от ответната страна. С оглед установените нарушения КЗД е приела, че е налице неблагоприятно третиране на група работници от Куклен театър - гр. Русе за продължително време от страна на директора Александр Ткачов, поради което е наложила глоба в размер на долната граница поради това, че нарушителят е безработен и към постановяване на решението не реализира трудови доходи. Върховният административен съд, седмо отделение, след извършената проверка за наличие на основания за отмяна на обжалваното решение по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, приема за основателно оплакването за противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 4 ЗЗДискр. на административния акт в частта, с която е установено извършването от жалбоподателя Александър Ткачов на пряка дискриминация по признак "членуване в синдикална организация" чрез отказ за започване на преговори и сключване на колективен трудов договор в Куклен театър - гр. Русе, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в тази му част. Съдът намира, че в случая не е налице дискриминационен признак, както и лица, спрямо които синдикалните организации са били третирани по-неблагоприятно на основата на такъв признак при сравними сходни обстоятелства. Отказът на работодателя да започне преговори със синдикалните организации за сключване на колективен трудов договор е осъществен по отношение и на двете съществуващи синдикални организации към момента на отправяне на поканата за водене на преговори по чл. 52 КТ - СО на САБ и СО на НСФ "Култура". Следователно, не може да се приеме, че работодателят е игнорирал едната от синдикалните организации в ущърб на другата, т. е. няма неравно третиране на една група лица в сравнение с други. Наличието на сключени колективни трудови договори в други театри в страната не дава основание за извода, че е налице дискриминация, т. к. се касае до отношения между други работодатели и звена на синдикални организации, които не могат да бъда база за сравнение на плоскостта на наличието на дискриминация в конкретните отношения между работодателя Ткачов и двете синдикални организации в Куклен театър - Русе. Следователно санкционирането на неизпълнението на задължението на работодателя за водене на преговори и сключване на колективен трудов договор в предприятието не следва да се реализира по предвидения в ЗЗДискр. ред, който изисква неравно третиране, допуснато от конкретния работодател спрямо група лица в сравнение с друга група лица, а отговорността му се осъществява по реда на КТ, защото се касае до нарушение на задължението за съблюдаване на колективните трудови права на работниците и служителите. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 КТ отделният работодател е длъжен да преговаря с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договор. Разпоредбата на ал. 2 на същия чл. предвижда, че при неизпълнение на задълженията по предходната алинея виновните работодатели дължат обезщетение за причинените вреди. В случая, т. к. няма данни за неравно третиране, евентуално приложимият ред за защита е този по чл. 52, ал. 2 КТ и като е приела обратното, КЗД е постановила незаконосъобразно решение в цитираната част. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира за установено в съответствие с доказателствата по делото и особеното правило за разпределение на доказателствената тежест по чл. 9 ЗЗДискр. неравно третиране по признака "членуване в синдикална организация" от страна на работодателя Ткачов спрямо работещите в Куклен театър Русе служители: Мая Бурова - осветител, председател на СО към КНСБ; Теменужка Хараланова - актриса, председател на СД на САБ; Тодор Сараджалиев - актьор, председател на СО на НСФ "Култура"; Йорданка Петрова - театрален агент, секретар на СД на САБ и Ина Бенева - актриса, секретар-касиер на СД на САБ. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до нарушаването на правото му на участие и защита в производството пред КЗД. Видно от протокола от откритото заседание на КЗД на 13.07.2009 г. жалбоподателят Александър Ткачов в качеството на ответна страна в производството пред административния орган е направил възражение, че с оглед правото му на защита не е имал време да упълномощи процесуален представител (адвокат) и да организира защитата си. Предвид направените от него възражения и доказателствени искания КЗД е допуснала двама свидетели на ответната страна Александър Ткачов и е отложила заседанието, с оглед предоставянето на възможност за ангажиране на защитник. Следващото открито заседание на 29.09.2009 г. също е било отложено поради претърпяна сериозна операция на ответната страна Александър Ткачов, който е поискал отлагането на заседанието поради невъзможност да се яви лично или да упълномощи адвокат с оглед обстоятелството, че е обездвижен след операцията. Предвид горните обстоятелства, съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата, че КЗД е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е дала ход на следващото открито заседание на 21.10.2009 г., въпреки идентичната молба на ответната страна за отлагането му поради последствията от същата операция. Видно е, че жалбоподателят е бил уведомен за насроченото заседание на 21.10.2009 г. на 12.10.2009 г., когато е получил уведомлението за призоваване, и с оглед веднъж дадената му възможност да упражни правото си на участие, като ангажира доказателства и реализира правото си на защита в производството пред КЗД е могъл да упълномощи представител (адвокат), който да го представлява и защитава правата му в производството. Повторното искане за отлагане на заседанието на КЗД за период от два месеца говори за неполагане на дължимата грижа от страна на ответната страна Александър Ткачов от гледна точка добросъвестното упражняване на процесуалните му права и неотлагането на заседанието не е основание за отмяна на обжалваното решение по чл. 146, т. 3 АПК, т. к. не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсата на заинтересованост от участие в производството пред КЗД и по-конкретно в процеса на събиране на доказателства се потвърждава от процесуалните действия на пълномощника на жалбоподателя в откритото съдебно заседание на 21.12.2010 г., на което неговият процесуален представител се отказва от искането в жалбата за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, въпреки предоставената му в чл. 171, ал. 2 АПК възможност да иска събирането на нови доказателства в съдебното производство. Този отказ от събиране на доказателства опровергава твърдението в жалбата, че КЗД е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила като е дала ход на производството и е разпитала свидетелите на молителя СО на САБ-КНСБ и оплакването, че решението е постановено при неправилно установена фактическа обстановка в нарушение на чл. 35 АПК се явява неоснователно. Жалбоподателят, при все дадената му възможност от административния орган с отлагането на заседанието от 29.09.2009 г. за 21.10.2009 г., не е предприел действия за реализиране на процесуалните си права и независимо от отправеното в жалбата искане, не е попълнил делото с доказателства и в съдебната фаза на производството, от което същият следва да понесе последствията с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Събраните по делото гласни и писмени доказателства свидетелстват за наличие на конфликт между работодателя Александър Ткачов и ръководството и част от членовете на синдикалните организации в театъра, които са заемали активна и последователна профсъюзна позиция. По делото има достатъчно факти, които обосновават неравно третиране, изразяващо се в създаване на враждебна и обидна среда по отношение на синдикалния председател Мая Бурова, което може да се квалифицира като тормоз на работното място. Показанията на свидетелите Краева и Сараджалиев свидетелстват ясно за агресивно словесно поведение спрямо посоченото лице, което се проява и в действия, като посоченото лишаване от ключ за достъп до театъра на Мая Бурова по време на дежурство, което я е принудило да стои пред театъра и фактически е препятствало изпълнението на дежурството. Достатъчно данни, за да обосноват извод за неравно третиране има и по отношение на изброените по-горе четирима синдикални дейци. По отношение на двама от тях към момента на постановяване на решението на КЗД прекратяването на трудовоправните им отношения с едностранно предизвестие от работодателя Ткачов поради спиране на работата на театъра повече от 15 дни за ремонт с влязло в сила решение на трудовия съд е прието за незаконно и същите са възстановени на работа. Предвид логически свързаните факти, установени по преписката, КЗД законосъобразно е приела на основание чл. 9 ЗЗДискр., че ответникът не е доказал, че правото на равно третиране не е нарушено. Поведението на работодателя спрямо поставените в по-неблагоприятно положение лица разкрива последователност във времето, като засегнатите лица са обединени от един и същ общ признак, а именно: същите са членове на синдикалните организации в театъра и поддържат активна позиция като такива в отношенията си с работодателя. При условие, че жалбоподателят в настоящото производство Александър Ткачов, в качеството му на работодател, не е доказал липсата на неравно третиране и явната проява на признака "членуване в синдикална организация" КЗД законосъобразно е счела, че е налице пряка дискриминация, изразяваща се в тормоз на работното място по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. спрямо Мая Бурова и неправомерно накърняване на трудовите права при неспазване на изискването на чл. 21 ЗЗДискр. за прилагане от работодателя на еднакви критерии при осъществяване на правото му за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 КТ. Данните по делото сочат, че работодателят е направил целенасочен избор да прекрати едностранно трудовите правоотношения именно на активните синдикални дейци, без да са били налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Тежест в полза на горния извод има обстоятелството, че посоченото основание от КТ за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение се прилага, без да се изисква спазването на чл. 333, ал. 3 КТ относно дължимата закрила при уволнение на синдикалните членове. Прекратяването на трудовите правоотношения на посочените по-горе синдикални дейци, при наличие на действително основание за това, изисква от гледна точка на дискриминационния закон да се докаже спазването на чл. 21 ЗЗДискр. В случая, обратно, принадлежността на всички уволнени служители към синдикалното ръководство и установената от трудовия съд липса на реалните предпоставки за спиране на работата свидетелства както за неравно третиране, така и за признака, по който е допуснато поставянето в по-неблагоприятно положение спрямо лицата, които не са заемали активна синдикална позиция в ръководената от жалбоподателя Ткачов театрална трупа. Предвид горното, оплакването в жалбата за липса на признак, по който е извършено неравното третиране, е неоснователно и жалбата срещу решението в частта, с която е установен тормоз спрямо членове на СД на САБ и пряка дискриминация спрямо Теменужка Хараланова, Тодор Сараджалиев, Йорданка Петрова и Ина Бенева, и в частта, с която е наложена глоба за тези нарушения на жалбоподателя Александър Ткачов в минималния размер по чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр., следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на КЗД юрисконсулт Горянова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Александър Георгиев Ткачов следва да бъде осъден да заплати на КЗД разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи възнаграждение за защита от юрисконсулт. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр., съгласно която за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда, е неприложима относно адвокатско и юрисконсултско възнаграждение, т. к. разпоредбата се отнася до поемане от бюджета на съда на разноските за свидетели и вещи лица. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,