Решение № 13132 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5391/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на РАДАНИ - 88 ЕООД, подадена чрез адв. Василева против решение 184 от 05.03.2021 г. по адм. дело 1079/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлено оспорването на Радани - 88 ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Сърница, [адрес], представлявано от управителя Р. Ситова, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 36/3/312/1176/3/01/04/01 от 13.08.2020г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие с който спрямо Радани - 88 ЕООД, ЕИК[ЕИК] е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 54 819,69 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че решението е напълно немотивирано от правна страна, тъй като изложените мотиви са бланкетни. Излага твърдения, че неизпълнението на одобрен индикатор, съставлява нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ и е основание за определяне на финансова корекция по реда на този закон. Оспореният АУПДВ е издаден на 13.08.2020 г. и административното производство е проведено при действието на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП, като нормата на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (бр. 2/2018 г.) е неприложима, тъй като периодът на мониторинг по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ от 21.10.2014 г., е изтекъл на 21.10.2019 г. Освен, че съдът не е посочил на какво основание приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, той не е подвел и всяко от твърдените нарушения под някоя от дефинициите, посочени в §1, т. 3,4 и 5 от ДР на Правилата. Иска отмяната на решението на административния съд. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л.37) в размер на 2 938.56 лв. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителния директор на ДФЗ я оспорва и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за нея, е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил АУПДВ 36/3/312/1176/3/01/04/01 от 13.08.2020г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие с който спрямо Радани - 88 ЕООД, ЕИК[ЕИК] е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 54 819,69 лв. По делото е установено, че производството по издаване на АУПДВ е открито с писмо 01-2600/6602 от 30.10.2019 г. В писмото е посочено, че от представените при проверката на място документи за три пълни финансови години са установени приходи: за 2016 г. - 3 900,00 лв.; за 2017 г. - 4 180,00 лв. ; за 2018 г. - 6 410,88 лв., тоест установено е средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 13-42 % от заложените приходи за посочените 3 финансови години,, които са в размер на 36000 лв. за година. Посочено е още, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на работни места по години, както следва: за първата година 3 бр. работни места, а именно - 1 бр. управленски, 1 бр. производствен и 1 бр. административен персонал. За следващите години от изпълнението на бизнес плана е предвидено поддържането на разкритите 3 работни места. При проверката е било установено, че средно годишният брой на заетите лица е както следва: за 2016 г. е 1,42 бр. заети ; за 2017 г. - 2 бр. заети ; за 2018 г. - 1,83 бр. заети. С АУПДВ административният орган е приел, че посочените нарушения са установени. Относно първото от констатираните нарушения е счетено, че съобразно т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% и това е продължило две или повече финансови години се налага санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ, тоест в случая в размер на 54819,69лв. Относно второто от нарушенията е счетено, че според т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата, при неизпълнение равно или по- малко от 50% от заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и времетраенето е до две финансови години се налага санкция в размер на 5% от предоставената финансова помощ по договора или в случая 2740,98 лв. Пред админисрративния съд е изслушано и прието заключение по основна и допълнителна съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ). Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че е доказано извършването на двете нарушения от АУПДВ, представляващи неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на приходите и по отношение на устойчивата заетост на предприятието. Решението е неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба, че в случая е следвало да се приложи ЗУСЕСИФ. Неправилно съдът е приел, че при издаването на АУПДВ не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП - ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Както правилно е установил съдът, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на касатора е било по реда на Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г. По делото няма спор относно фактите и същите правилно са установени от първостепенния съд. Договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 21.10.2014 г. Съгласно § 1, т. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ мониторингов период за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. Въз основа на тези данни се установява, че мониторинговият период по сключения между бенефициента и ДФ Земеделие договор е изтекъл на 21.10.2019 г., т. е преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт. Предвид това § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.), според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, е неприложим. Към настоящия спор е приложима новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. /, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 30.10.2019 г., видно от уведомителното писмо по чл. 26 АПК за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е издаден на 13.08.2020 г. В чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ е предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В процесния АУПДВ административният орган се позовава на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Това основание обаче е приложимо само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество съдебни актове, постановени от Върховния административен съд: решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 11774/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 9703/2018 г.; решение 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 7468/2018 г.; решение 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 4307/2018 г.; решение 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 1945/2018 г.; решение 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. На основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), АУПДВ за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се издава извън основанията по ал. 6, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ (изм. - ДВ, бр. 85/2017 г.), според която след окончателното плащане по проект, неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г.). Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 ЗНА, във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под извършване на финансова корекция се разбира изпълнение в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не установяване по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. По изложените съображения решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени, като се постанови друг по същество, с което да се отмени процесния АУПДВ. Решението следва да се отмени и в частта за разноските. Касаторът е претендирал разноски по делото за касационна инстанция съобразно представен списък в размер на 2 938.56 лв. По делото са представени доказателства за платени държавни такси (438.56 лв. за касационна инстанция) и адвокатски хонорари (2 500 лв. за касационна инстанция). Възражението за прекомерност е неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение