Решение № 14928 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11037/2016 г.

ВАСIV отделение06.12.2017 г.докладчик Диана Гърбатова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 250 от 25.07.2016 г., постановено от Административен съд - Д., II състав, по адм. д. № 720/2015 г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Г. М. от гр. Д., предявено чрез процесуалния си представител адв. К. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз ОСЪЖДА Н. Г. М. от гр. Д., да заплати на Д. фонд "Земеделие", гр. С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 14928 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11037/2016 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. М. от гр. Д., подадена чрез упълномощен адв. К. против решение № 250 от 25.07.2016 г., постановено от Административен съд - Д., II състав, по адм. д. № 720/2015 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд за мотивираност на процесното уведомително писмо, тъй като според него не е посочено изрично дали са спазени изискванията на чл. 11 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.). Развива тезата, че оспореното писмо е противоречиво, защото не става ясно дали се касае за площи, които не са стопанисвани или не отговарят на условията за допустимост за подпомагане или че са заявени площи, попадащи извън специализирания слой. Твърди също, че към датата на постановяването на процесното писмо "теренните проверки" са били обявени за незаконосъобразни и органът не е следвало да издава административен акт, който се основава на информация, въведена от такива проверки. Моли по преценка на съда да се направи искане за преюдициално запитване да СЕС по следните въпроси: 1. Дали чл. 7 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., следва да се тълкува, че се противопоставя на чл. 33, ал. 4, чл. 33а, ал. 2 и чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и глава трета от Наредба № 105/22.08.2006 г., тълкувани съгласно т. 2 от ТР№ 8 от 11.12.2015 г. на ВАС, че единствената акредитирана институция в Р. Б. РА действа в условията на обвързана компетентност по отношение на окончателната оторизация и плащания на площ, в зависимост от това дали заявения парцел е включен или не в Заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния слой "Площи в добро земеделско състояние"?; 2. Допустимо ли е СИЗП да се обновява чрез теренни проверки?; 3. Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува, че се противопоставя на т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС за водене на две паралелни двуинстанционни съдебни производства - едното срещу заповедта на министъра на земеделието и храните и друго срещу уведомителното писмо за отказ от подпомагане? М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи жалбата му срещу уведомителното писмо. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие, чрез упълномощен юрисконсулт Б. - А., с писмен отговор оспорва касационната жалба и счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдът правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК за форма и съдържание. Според участващия по делото прокурор в съдържанието на процесното писмо са посочени изрично правните и фактически основания за постановения отказ за плащания на площ, като същият е издаден и след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Като прецени доводите на страните и фактите по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Н. Г. М. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 250 от 25.07.2016 г е отхвърлена жалбата на Н. Г. М. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-080-6500/6955 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и жалбоподателят е осъден да заплати на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. С., разноски по производството общо в размер на 338,75 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Д. е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в писмена форма и е мотивирано в съответствие с изискванията на чл. 146 от АПК. Според първоинстанционния съд в случая не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на приложимите материалноправни разпоредби, защото на заявените за подпомагане площи са извършени предвидените в закона административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП и не са извършвани проверки на място, което се установява от колона 4 на таблицата към уведомителното писмо. По отношение приложените протоколи от теренни проверки съдът е приел, че към момента на извършването им - 17.10.2014 г. и 20.10.2014 г. теренните проверки с оглед датата на влизане в сила на съдебното решение на ВАС, с което са отменени, са били допустими. Първостепенният съд се е позовал на неоспорената и приета по делото съдебна комплексна експертиза, с която изслушаното вещо лице - геодезист е дало заключение след запознаване подробно с резултатите от извършените проверки, проведени от ДФ"Земеделие", относно декларираните парцели от жалбоподателя и е констатирано пълно съответствие с данните, посочени в атакуваното уведомително писмо изх № 02-080-6500/6955 от 29.09.2015 г., а относно заключението по агрономическата част от експертизата - експертът в съдебно заседание е заявил, че не може да даде информация за състоянието на парцелите през 2014 г. В мотивите на обжалваното решение е преценено, че относно на площите на жалбоподателя ДФ "Земеделие" коректно е приложил определения и предаден от МЗХ "допустим слой", като в конкретния случай определените от Разплащателна агенция като недопустими за подпомагане площи попадат извън този слой. Оттук е изведено заключение, че в конкретния случай са осъществени правните основания, посочени в оспорения административен акт - чл. 43, ал. З, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, по силата на които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато установи, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, ал. 3, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено или когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33 а, ал. 1 за съответната година. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът установи, че обжалвания съдебен акт е валиден, допустим и съответстващ на материалния закон. Съдебното решение е правилно и при постановяването му не е допуснато нарушение, съставляващо касационно основание, което изисква неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд - Д. точно е констатирал, че жалбоподателят е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 08/290514/80420 за кампания 2014 г. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касатора, че оспореният административен акт не е мотивиран, понеже в него не било посочено защо и на базата на какви факти е прието, че не са спазени условията за допустимост на процесните парцели и в какво се състои несъответствието. Както правилно е констатирано в обжалваното решение от съдържанието на процесното уведомително писмо е видно, че оторизираната субсидия на кандидата, съгласно подаденото Заявление за подпомагане с (УИН) 08/290514/80420 за кампания 2014 г. /стр. 4, колона 13 от таблицата/, възлиза на: по СЕПП - 0,00 лв. и по СПП - 0,00 лв. и са наложени санкции за бъдещ период/стр. 6 от УП/ по СЕПП - 5639.96 лв и по СПП - 1395.45 лв. Точно е преценено, че съгласно уведомителното писмо за декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2014 площи по СЕПП в размер на 38,24 ха, след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. е оторизирана сумата от 0,00 лв., като за площите, посочени в Таблицата на стр. 2 от писмото, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането, е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП въз основа на действащи нормативни основания, посочени под Таблицата, като мотивите за данните във всяка колона са както следва: данните, посочени в колона 3 са: площи на БЗС /парцел, при спазване на процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, за която кандидатът е доказал правното основание за ползването й, въз основа на предоставените документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Относно данните в колона 5 на Таблицата на стр. 2 от визираното уведомително писмо е установено, че площите на парцелите след извършени административни проверки, като основанията на административния орган са следните: В колона 5 е посочена площта на БЗС /парцела, установена след извършването на всички административни проверки по заявлението, включително и след прилагане на разпоредбите на чл. 17, ал. 6 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Констатирано е, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. са извършени административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 от 19 януари 2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Безспорно е установено, че посоченият в уведомителното писмо специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 е одобрен със заповеди № № РД 09-807 от 05.12.2014 г. и РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните и в съответствие с чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., въз основа на одобрения от Министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година. В изпълнение на чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", Разплащателна агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година. В мотивите на уведомителното писмо е отразено, че на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" отказва частично или пълно плащане на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. В колона 6 на Таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо са посочени площите, изчислени съобразно чл. 2, ал. 23 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., за които са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ. В колона 7 на Таблицата на стр. 2 от визираното писмо е отразена разликата между декларираната и установената площ/18,74 ха/, която не покрива изискванията за подпомагане, като относно декларираните от земеделския производител в заявлението за кампания 2014 г. площи по СЕПП - общо 38,24 ха, са определени:, оторизирана сума: 0,00 лв и санкции за бъдещ период - 5639,96 лв. По отношение на заявената Схема за преразпределително плащане /СПП/ и декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2014 г. площи по СЕПП, след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. и във връзка е чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, за първите допустими по СЕПП до 30 ха е оторизирана сума в размер на 0.00 лева и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 1395,45 лв. При изясняване на относимите факти и обстоятелства първоинстанционният съд се е съобразил с данните, представени от вещото лице при изготвяне на допуснатата съдебна комплексна експертиза, според които при извършените справки в централното управление на ДФЗ- РА, експертът - геодезист се е запознал с електронните данни, послужили като основа за калкулации, които се съдържат в СИЗП като част от ИСАК и вещото лице е установило пълно съответствие с данните, вписани в приложените таблици към процесното уведомително писмо. Първоинстанционният съд правилно е счел, че административните проверки на заявените за подпомагане площи са извършени съобразно изискванията на Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, издадена от Министерството на земеделието и храните, което обстоятелство е потвърдено и от приетата съдебна комплексна експертиза. В случая е приложена правилно нормата на чл. 16а, ал. 1 /редакция преди изм. ДВ, 90/2015 г./ от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, според която Министерството на земеделието и храните създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", който включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите на Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. В чл. 16а, ал. 2 /преди изм. ДВ 90/2015 г./ от Наредба № 105/2006 г. е регламентирано, че специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновява ежегодно чрез включване или изключване на площи с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите въз основа на методическите указания по чл. 12а. По делото е безспорно установено, че със заповед № РД-46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 и същият е предаден на ДФ"Земеделие". Този специализиран слой се състои от площите, за които се приема, че отговарят на изискванията за подпомагане и той се актуализира основно с използването на сателитни или самолетни изображения, чрез които е изготвена цифровата ортофотокарта, а също така и чрез отразяване на резултати от теренни проверки на характеристики на физическите блокове. По делото липсват доказателства, че заповед № РД-46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е обжалвана от страна на Н. Г. М., с оглед на което същата е влязла в сила по отношение на оспорващия и той е обвързан от констатациите, направени от административния орган, а именно, че заявените за подпомагане парцели представляват недопустима за подпомагане площ, която е извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014. Министърът за земеделието и храните със заповед одобрява окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, която подлежи на самостоятелно обжалване по друг ред, различен от първоинстанционното оспорване пред Административен съд - Д., в какъвто смисъл е и приетото от Общото събрание на Върховния административен съд Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по Тълкувателно дело № 1/2015 г. Неоснователно е и оплакването, релевирано с касационната жалба, че приетата съдебна комплексна експертиза повтаря на резултата на процесното писмо. Решаващият съдебен състав констатира, че заключенията на вещите лица инж. К. Б. и М. К. са съответстващи на поставените задачи и въпроси, като при приемане на експертизата в съдебно заседание, проведено на 22.03.2016 г., експертът - агроном е заявил, че няма точна информация за състоянието на имотите през процесната 2014 г. При това положение първоинстнационния съд правилно се е позовал на приетата експертиза и я е съобразил при постановяване на обжалваното решение. По искането на касатора за преюдициално запитване: В производството е направено особено искане на основание чл. 629, ал. 1, във връзка с чл. 628 от ГПК, във връзка и чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/. В искането са посочени конкретни норми на общностното право - чл. 7 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които според ответника са в противоречие с чл. 33, ал. 4, чл. 33а, ал. 2 и чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и глава трета от Наредба № 105/22.08.2006. и т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС. С. чл. 628 от ГПК, приложим в съответствие с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо то да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В съответствие с чл. 629, ал. 3 от ГПК решаващият съд, намира, че посочените разпоредби не пораждат съмнение и не обуславя необходимост за тълкуване, с оглед регламентацията във вътрешното законодателство и гарантиране правото на обжалване по съдебен ред, в конкретния случай отправянето на преюдициално запитване за тълкуване не е от значение за правилното решаване на делото. Съдът на Европейския съюз се сезира с преюдициално запитване от юрисдикцията на държава - членка на европейския съюз съгласно чл. 267 от ДЕС, тогава когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени, че преюдициалното заключение по него е необходимо за да се постанови правилно съдебно решение. Това заключение при решаване на делото помага на съда да изгради вътрешното си убеждение и вече прието се ползва със задължителна сила. В конкретния случай настоящият състав намира, че не е налице твърдяното противоречие между цитираните от жалбоподателя общностноправни норми и националното право, приложимо по делото. С. Х. на основните права на Европейския съюз (2010/C 83/02), чл. 47 Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, с § 1 предвижда "Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия чл. условия". Предвидените във вътрешното законодателство и ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС съдебни производства за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния слой "Площи в добро земеделско състояние" и срещу уведомителните писма за отказ от подпомагане, не обуславят нарушение на чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз и нейното пряко приложение. Ето защо решаващият състав приема, че направеното искане за отправяне на преюдициално запитване по въпросите посочени от касатора по делото до Съда на Европейския съюз е неоснователно и следва да бъде отклонено. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените съдебни разноски, се оставя без уважение. На основание на чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касаторът Н. Г. М. следва да заплати на Д. фонд "Земеделие", гр. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1