Решение № 5604 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 291/2020 г.

Решение № 5604 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 291/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Н. Т., [населено място], чрез адв. К. Букарска с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК за отмяна на влязло в сила решение № 172/20.06.2019 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело № 186/2019 г. С решението е отхвърлена жалбата на молителя против решение № ПИ-44/08.02.2019 г., издадено от директора на ТД на НАП гр. София, с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0109222/31.12.2018 г. и Разпореждане за присъединяване изх. № С180022-105- 0400609/31.12.2018 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП гр. София. В молбата за отмяна са изложени съображения, че са открити нови обстоятелства/нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото. Новото обстоятелство е, че с разпореждане от 11.01.2019 г. на публичен изпълнител частично е прекратено производството по принудителното изпълнение в частта за принудително събиране на публични задължения отнасящи се за 2007 г., като това обстоятелство не е било известно на решаващия състав при постановяване на решението, тъй като не е представено по административната преписка от страна на органите по приходите. На следващо място се твърди, че е налице и хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК. В тази връзка изразява становище, че в нарушение на съдопроизводствените правила и неприлагането на института на погасителна давност, съдът е нарушил правото на страната на справедлив процес. Искането е за отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - директорът на ТД на НАП гр. София, чрез гл. юрк. М. Кирилова изразява становище за недопустимост на искането за отмяна, поради просрочие. Алтернативно се поддържат доводи за неговата неоснователност. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира, че искането на Н. Т. за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК е процесуално недопустимо, а искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 е неоснователно, поради следното: Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения и определения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Сроковете, в които може да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение са уредени в чл. 240 от АПК. Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. В случая по чл. 239, т. 5 АПК, по силата на чл. 240, ал. 3 АПК искането за отмяна се подава в едногодишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Сроковете са преклузивни - с изтичането им правото на страната да иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, се прекратява. В конкретния случай искането на Н. Т. с правно основание чл. 239, т. 1 АПК се основава на твърдение за наличието на ново писмено доказателство - разпореждане от 11.01.2019 г. на публичен изпълнител, с което е прекратено изпълнително дело № 310/2015 г. в частта за принудително събиране на публични задължения отнасящи се за 2007 г. Разпореждането от 11.01.2019 г. е приложено по административната преписка, приета в открито съдебно заседание, проведено на 27.05.2019 г. в присъствието на Н. Т. От друга страна, видно от представеното в настоящото производство известие за доставяне, разпореждането от 11.01.2019 г. е връчено лично на жалбоподателя на 02.05.2019 г. и то е станало известно на молителя преди влизане в сила на решение № 172/20.06.2019 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело № 186/2019 г. В този случай съгласно чл. 240, ал. 2 АПК сроковете за подаване на искането за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, текат от влизане в сила на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК е подадено на 20.11.2019 г., т. е. извън предвидения преклузивен 3-месечен срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, считано от 20.06.2019 г. С оглед на изложеното молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част - да се прекрати. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК е процесуално допустимо, като подадено от страна по делото и в едногодишния срок по чл. 241, ал. 3 АПК. Разгледано по същество е неоснователно, поради следното: Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата има предвид нарушаване на процесуалните правила, гарантиращи участието на страната по делото – правилата за призоваване, връчване на преписи от оспорването и т. н. В случая молбата, в частта, с която се иска отмяна поради наличието на хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК се основава на твърдение за нарушение при прилагането на материалното право от страна на решаващия състав, довело до нарушаване на съдопроизводствените правила и отказ от правораздаване и правоприлагане. Така изложеното възражение не се основава на нарушение, допуснато от съда, в производството по адм. дело № 186/2019 г. и не е от категориите нарушения, представляващи основание по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна влязлото в сила решение на административния съд. По делото няма данни и доказателства за отказ на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран или за нарушаване на процесуалните правила, гарантиращи участието на страната по делото. От данните по делото е видно, че Н. Т. се е явил лично и е взел участие в разглеждането на делото от АС – Перник в с. з. на 27.05.2019 г. Съответствието на решението с материалния закон е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и не подлежи на разглеждане в производството по отмяна по чл. 237 и сл. АПК. В тази връзка следва да се посочи, че решението, чиято отмяна се иска, на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК не подлежи на касационно обжалване. С оглед на изложеното искането с правно основание чл. 239, т. 5 АПК се явява неоснователно. По изложените съображения, молбата в частта, с която се иска отмяната на решение 172/20.06.2019 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело № 186/2019 г. на основание чл. 239, т. 1 АПК следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена, а производството по делото в тази част – да бъде прекратено. Молбата в частта, с която се иска отмяна на решение 172/20.06.2019 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело № 186/2019 г. на основание чл. 239, т. 5 АПК се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,