Решение № 2151 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5104/2018 г.

Решение № 2151 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5104/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Иванчев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в [населено място] затвор, чрез адв. И. Юруков срещу Решение № 1159 от 23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 10214/2016 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, като се уважи искът му. Претендира разноски. Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Н. Даганова в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Д. Иванчев против ГДИН, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 36 500 лева, причинени в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника в периода от 14.10.2011 г. до 30.06.2013 г. - за престоя му в ареста на бул. "Г. М. Димитров", гр. София и за периода от 01.07.2016 г. до 14.10.2016 г. за престоя му в 7 - ма група на Софийски централен затвор. Твърди още, че е преживял вредите от унизително и недостойно третиране, както и уронване на човешкото му достойнство, вследствие липса на нормални хигиенно - битови условия в килиите; неосигуряване на нормална жилищна свободна площ; неосигуряване на ефективно хигиенизиране и почистване на помещенията; неосигуряването на достатъчно количество и качество храна; неосигуряването на условия за двигателна активност на лишените от свобода; неосигуряване на топла вода, отопление и светлина; неосигурена столова; неосигурена тоалетна с възможност за уединение; липсата на облекло; непредоставянето на възможност за свободна телефонна кореспонденция с адвокат. От анализа на доказателствата, приложени по делото и събрани входа на съдебното дирене съдът от първата инстанция е установил единствено, че в исковия период не е била осигурена минимална жилищна площ от 4 кв. м, каквото изискване е поставено от законодателя в нормата на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (ДВ бр. 13 от 2017 г.), като другите два елемента от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не са установени от ищеца, а именно претърпяна вреда и тя да е в пряка и непосредствена връзка от твърдяното бездействие, поради което искът е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и частично правилно. Основателни са развитите доводи на касационния жалбоподател за неправилност на извода на АССГ за липса на незаконосъобразно фактическо бездействие на администрацията на ответника, изразяващо се в неосигуряване на минимално необходимата жилищна площ от 4 кв. м, каквото е изискването на ЕКПЧОС и утвърдената практика на ЕСПЧ. От събраните по делото доказателства и назначената от съда съдебно-техническа експертиза се установява по безспорен начин, че за процесния период пребиваването на Д. Иванчев в ареста на бул. "Г. М. Димитров" № 42 и в 7-ма група на СЦЗ е в килии с жилищна площ под установения от ЕСПЧ жилищен минимум. Това обстоятелство сочи на нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) относно критерия за желателен стандарт за жизнена пространство, поради което се налага извода, че помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени. Налице е незаконосъобразно фактическо бездействие на административния орган, за което той дължи обезщетение. Посочените обстоятелства са от естество да причинят на касатора негативни емоции, физически и психически дискомфорт, който е в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на администрацията на ответника да осигури на затворника нормални условия за изтърпяване на наказанието и обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това ищецът следва да бъде възмезден с парично обезщетение. Предвид изложеното искът на Д. Иванчев за претърпени неимуществени вреди в резултат на лоши битови условия в Ареста на бул "Г. М. Димитров" № 42 СЦЗ, 7-ма група следва да бъде уважен. При определяне на размера на обезщетението съдът следва да съобрази критериите за справедливост, определен в нормата на чл. 52 ЗЗД, личността на осъдения, наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето. При преценка на посочените обстоятелства настоящата инстанция намира, че искът е основателен до размера от 1 500 лв. В останалата част искът е недоказан по основание и размер и следва да бъде отхвърлен. По отношение на претенцията за лихви, съобразно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимоста на лихва, при незаконни действия или бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. В случая от дата 14.10.2016 г., когато е подадена исковата молба. В останалата част иска за обезщетение за лошите условия в ареста и затвора е неоснователен. Липсват данни за влошени санитарни условия. Както в килията в следствения арест, така и в килията в СЦЗ ищецът е разполагал със санитарен възел с мивка, течаща вода и тоалетна, с централно парно отопление, достатъчно светлина и възможност за проветряване, без следи от влажност и мухъл, с възможност да се инсталира телевизионен приемник. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя неоснователност на претенцията за обезщетяване в останалата й част, в която част решението на съда е правилно и законосъобразно. При този изход от касационното оспорване, съдебното решение следва да бъде частично отменено, като ГДИН следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., за лошите битови условия в Ареста на бул. "Г. М. Димитров" № 42 в периода от 14.10.2011 г. до 30.06.2013 г. и в Софийския централен затвор за периода от 01.07.2016 г. до 14.10.2016 г. В останалата част, с която е отхвърлен иска за разликата над 1 500 лева до пълния предявен размер от 36 500 лв. решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции е основателна. С оглед правилото на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ: "Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. ", такива се дължат от ответника съразмерно на уважената част от иска. От представените по делото доказателства е видно, че за процесуалното представителство и правна помощ ищецът е заплатил сумата от 1 650 лева в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.10.2016 г., приложен на л. 7 от АД № 10214/2016 г. по описа на АССГ). Пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 12.03.2018 г., в който не е отразено плащане (л. 6). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение