Решение № 6427 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14620/2009 г.

Решение № 6427 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14620/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Мохамед Ахмед Ахмед срещу Решение № 501 от 23.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение не е обсъдил всички факти и обстоятелства по преписката и е приложил неправилно чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), като конкретно се поддържа, че не е съобразено обстоятелството, че Мохамед Ахмед се е противопоставил на вербуването му от представител на "Армията на Абу Нидал" за извършване на убийства, което е създало постоянна заплаха за неговия живот. Ответната страна - председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрк. Кулинова, поддържа че жалбата е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалвания административен акт, по подробно изложени съображения. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Административното производство е образувано по молба на лицето от палестински произход, но без гражданство, Мохамед Ахмед Ахмед с вх. № БЦ-125/19.06.2009 г. при Граничен участък - Свиленград, с която по своето естество се търси международна закрила. Посочените от молителя основания за търсената закрила се свеждат до обстоятелството, че същия се страхува за живота си, който страх е породен от разрушаването от бомба на домът му, намиращ се в бежанския лагер "Нахр Ал баред" в Ливан. С молба вх. № 560/25.06.2009 г. при ДАБ, първоначално подадената молбата е препотвърдена с искане за сигурност за молителя и семейството му. С образуване на производството, чрез даване на писмени указания, административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал на разбирам за него език (арабски) с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. С декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ, молителя е декларирал, че е лице без гражданство, роден на 5.07.1964 г. в Ливан и че в страната е придружен от малолетните си деца Джауад Мохамед Ахмед и Маруа Мохамед Ахмед. На 26.06.2009 г., 24.07.2009 г. и на 7.08.2009 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ и след предварителни покани, са проведени интервюта за изясняване бежанската история, като видно от изявленията на молителя конкретна причина за напускането на Ливан и конкретно на бежанския лагер "Нахл Ал Баред" е разрушаването в следствие на бомбадировка на домът му, както и съображения свързани с желанието му да се погрижи за семейството си и своето здраве. Поддържа се също така, че липсата на житейска и материална сигурност за него и семейството му са обосновали желанието му да напусне Ливан като цяло. В хода на производството са представени с превод на български следните документи: лична карта за палестински бежанци, карта за членство в профсъюзна организация на палестинските работници и свидетелства за професионална квалификация. С посочените документи се установяват следните относими към предмета на настоящото производство обстоятелства - молителя се ползва от закрилата на Агенцията за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия Изток (UNWRA), в качеството си на палестинец по народност и лице без гражданство, което притежава специална квалификация - водолаз - заварчик. След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на приложените към административната преписка становища на с вх. № 119/13.01.2009 и 2161/13.01.2009 г. относно обстановката в Ливан, сигурността на държавата и положението на палестинските бежанци в рамките на Ливан и въобще в района на Близкия Изток, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ, в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на молителите. В така изготвеното становище интервюиращия орган е приел, че търсещия закрила няма проблеми с официалната власт, ползва се от закрилата на държавата Ливан и на UNRWA в частност. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган приел, на първо място, че от изложената бежанска история мотивът за напускане на държавата по произход на Мохамед Ахмед Ахмед не е свързан с нито едно от основанията, посочени в чл. 8 от ЗУБ, а на второ - че спрямо нега като лице, ползващо се със закрилата на UNWRA, следва да се приложи изключващата клауза на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ. Що се касае до основателността на искането за предоставяне на хуманитарен статут е посочено, че в хода на административното производството не е установено, обстоятелство съдържащо се в някоя от хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. Изрично е отбелязано, че бежанската история, в частта относно мотива за напускане на Ливан налага извод за икономически подбуди, породени от трудности и минали събития, свързани с правата на палестинските бежанци като цяло и несгодите свързани с възможностите за стопанска и трудова инициатива, както и минали въоръжени сблъсъци, станали на територията на Ливан. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че Решение № 501 от 23.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимия материален закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ статут на бежанец не се предоставя на чужденец, който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, и тази закрила или помощ не е преустановена и положението му не е установено съгласно съответна резолюция на Организацията на обединените нации. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че търсещия в страната ни международна закрила чужденец, се ползва от такава предоставяна от UNWRA. Тази организация, създадена през 1949 г. от ООН и действаща вече 60 години в изпълнение на своята мисия - да обезпечи разрешаването и преодоляването на хуманитарната криза породена от Израело - Арабския конфликт от 1948 г., предоставя спрямо 4,7 млн. палестински бежанци, намиращи се на територията на Йордания, Ливан, Ивицата Газа, Западния бряг и Сирия, защита на основните човешки права на тези лица. Доводът на жалбоподателя, че закрилата на UNWRA се преустановява след напускането му на Ливан, не може да бъде споделен. Напускането на териториите, върху които упражнява дейността си организацията, осуетява единствено възможността за реално ползване на предоставяните от нея услуги, съдействие и подпомагане, но то не е обстоятелство, водещо до прекратяване или преустановяване на закрилата за в бъдеще или до отнемане на признатия от международното право статут на палестинските бежанци. При така установените факти се обосновава извода, че спрямо молителят са налице изключващи, принципно дължимата под формата на предоставен статут на бежанец, от страна Република България международна закрила и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по - горе, причина за напускане на Ливан за жалбоподателя са съображения, касаещи социално-икономическата обстановка в страната и конкретно в бежанските лагери, което обстоятелство не е включено в нито една от хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. Относно доводите за липса на обсъждане от административния орган на доводите на жалбоподателя за вербуването му от представител на "Армията на Абу Нидал" за извършване на убийства, което е създало постоянна заплаха за неговия живот, следва да се отбележи, че същите се въвеждат за първи път при оспорването н акта. В хода на административното производство и до неговото приключване с постановяването на сега оспорваното решение, тези основания не са били поддържани и твърдения в тази насока пред административния орган или интревюиращия такъв не са изложени, за да може да обоснове извод за допуснато нарушение производствените правила от тяхна страна. По повод на общо изразеното оплакване за положението на палестинските бежанци в Ливан и условията на живот в бежанските лагери, то настоящата инстанция изразява съгласие за съществуването на редица трудности в ежедневието на палестинските бежанци, но още веднъж следва да се отбележи, че чрез UNWRА и официалните власти на държавите, в които агенцията действа, всеки регистриран палестински бежанец се ползва от международна закрила, гарантираща основните му човешки права включително и достъп до определение публични услуги - образование, здравни грижи и социални помощи, от които жалбоподателя безспорно се е ползвал. Пример в това отношение е получената от него помощ по възстановяване на разрушената му къща. С оглед изложеното, правилно в обжалваното решение е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателите, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение