Решение № 1293 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13190/2013 г.

Решение № 1293 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13190/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна и частна жалби на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП съответно против Решение № 1757 от 01.07.2013 г. на Варненски административен съд по адм. д № 2426 по описа за 2012 г. и Определение № 4288 от 16.08.2013 г. на същия съд по същото дело, с първото от които по жалба на "Тандем Попово" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Попово, ж. к. "Младост", бл. 110, вх. В, ет. 2, ап. 2, представлявано от Валентин Стоянов Русчев и Тодор Маринов Вътев е отменен Ревизионен акт /РА/ № 03251100213/27.12.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 65/23.05.2012 г. на изпълняващия правомощията Директор на Д"ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 507 722.33 лв. по фактури, издадени от "Капитол" ЕООД, "Капитол Н" ЕООД, "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД, "Граф-69 Жан" ЕООД, "Империя 07" ООД, "Николо" ЕООД, "Евро Трейд 2007" ЕООД, "Лимзи" ЕООД и "Валтур 1" ЕООД, а с определението е отказано исканото изменение на съдебното решение в частта за разноските. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реални доставки на животни и месо на посочените доставчици, защото макар да били представени фактури и други съпътстващи доставките доказателства, при съвкупната преценка на които имало противоречия, които не били констатирани от решаващия съд. Твърди се, че относно фактурите на "Империо 07" ООД, "Евро трейд 2007" ЕООД, "Лимзи" ЕООД и "Валтур 1" ЕООД, РА бил отменен само въз основа на съдебно-счетоводната експертиза, установила осчетоводяване на процесната стока при доставчиците и РЛ. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което жалбата против РА в тази част бъде отхвърлена, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото съгласно чл. 161, ал. 3 ДОПК, РА е отменен въз основа на представени едва в съдебното производство доказателства, които ревизираното лице е могло да представи в ревизионното производство. Ответникът по касационната и частната жалби "Тандем Попово" ООД, чрез адв. Неделчев, оспорва жалбите по съображения в писмени становище и възражение. Иска оставяне в сила на оспорените съдебни актове и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите в подробно становище по съществото на делото. Върховния административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната и частната жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК относно касационната жалба и провери изцяло оспореното определение, намира жалбите процесуално допустими, а по същество-неоснователни, поради следното: 1.По касационната жалба. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че реалността на процесните доставки на животни и месо е доказана, чрез доказателства за предаване на стоката, установен механизъм на изкупуването на животните за сметка на преките доставчици, транспортиране на стоката и приемането й в предприятието на ревизираното лице, съгласно записване в дневник за приемане на животни, където са записани всички конкретни данни относно доставките. Обосновани са фактическите изводи на административния съд за доказана реалност на доставките по фактурите на "Капитол" ЕООД, "Капитол Н" ЕООД. Съдът е съобразил, че още в хода на ревизионното производство от страните по тези сделки са представени фактури за закупуване на стоките от предходни доставчици /земеделски кооперации или физически лица - земеделски производители/; доказателства за извършване на транспорта на същите - установени са транспортните средства, представени са пътни листи, събрани са гласни доказателства пред съда, които подкрепят твърденията на ревизираното лице за начина на изкупуване на животни; представени са ветеринарно-медицински свидетелства за животните, както и доказателства за постъпването на същите в кланицата на РЛ - дневник за приемане на животни, в който са отразени дата и час на приемане, населено място, изпращач или собственик на животните, МПС, вид на животните, ВМС, брой и др. В предприятието на РЛ са въведени правилата на Системата за управление безопасността на храните, въведена съгласно изискванията на Закона за храните /чл. 18 и сл./ която позволява проследяване и контрол на стоката от постъпването й в предприятието до влагането й в производствен продукт. Съдът обосновано е приел, че при тези доказателства, заключението на съдебно-счетоводната експертиза за редовното осчетоводяване на сделките при доставчиците и получателя и за последващата й реализация, а също и безспорното обстоятелство, че стоките са получени от ревизираното лице, но органите по приходите оспорват, че именно посочените доставчици са ги престирали, не следва да възлага в тежест на ревизираното лице доказването на произхода на стоката поради несъответствия на имената на лицата и кооперациите от които преките доставчици са изкупували стоките или на липса на ушни марки на животните или да се иска от ревизираното лице да докаже кой се е грижил за животните от момента на изкупуването им от доставчиците до момента на приемането им при ревизираното лице. Основателно във възражението към касационната жалба се твърди, че тежест на органите по приходите е доказването, че лица, различни от посочените преки доставчици, са престирали стоките при липса на спор, че предметът на доставките е реално получен при ревизираното лице. Първоинстанционният съд с право се е позовал на задължителна съдебна практика на СЕС по дело С-285/11 и решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Неоснователно е касационното оплакване, че по доставките на "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД липсата на придружаващи стоката "замразено месо" документи за произход и качество, включително и такива по Закона за ветеринарномедицинската дейност са основание за обоснован извод за липса на реални доставки- самият касатор признава, че тези документи не са условие за упражняване на правото на данъчен кредит. При множеството и убедителни доказателства, представени от доставчика в хода на ревизията, за реалните доставки на месото, посочената липса не може да бъде основание за отказ на претендираното право. Неоснователни са касационните оплаквания за липса на доказателствена стойност на представените стокови разписки от доставчиците "Граф 69 Жан" ЕООД, "Евро Трейд 2007" ЕООД, "Лимзи" ЕООД, "Валтур 1" ЕООД и лНиколоыЕООД-това, че документите са частни и нямат обвързваща съда и страните материална доказателствена сила не означава, че те не следва да бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото, както и първоинстанционният съд е направил. Правилно административният съд е приел, че правото на данъчен кредит по фактурите на "Империя-07" ООД незаконосъобразно е отказано поради това, че не са представени доказателства за начисляването на данъка от доставчика, както и че не е установен произходът на стоката с оглед непредставени от предходни доставчици изискани документи. Нито начисляването на ДДС от страна на доставчика /което в случая е и доказано със заключението на експертизата/, нито доказването на произхода на стоката са сред предпоставките за право на данъчен кредит. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че РА в тази част е отменен само поради експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Освен писмени доказателства в ревизионното производство и при оспорването на РА са събрани и гласни-свидетелските показания на управителя на този доставчик, който подробно е изяснил начина на изкупуване на животните. Административният съд ясно е признал реалността на доставките като първа предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит и обсъждайки задълбочено и в съвкупност събраните доказателства е направил обосновани фактически изводи по този основен спорен въпрос, поради което касационните оплаквания за обратното са неоснователни, а съдебното решение следва да остане в сила. 2.По частната жалба. Частната жалба е неоснователна. За да остави без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските, административният съд правилно е приел, че РА не е отменен единствено поради доказателства, представени едва в съдебното производство, които жалбоподателят е могъл да представи в ревизионното производство. Основателно в писменото възражение по частната жалба се поддържа, че представените пред съда доказателства не са били искани от органите по приходите, поради което правилно съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Оспорените съдебни актове като валидни, допустими и правилни следва да останат в сила. При този изход на процеса, на ответника в производството следва да се присъдят разноски в размер на 13 717 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение