Решение № 199 от 24.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 361/2015 г.

Решение № 199 от 24.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 361/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по искане от осъдения К. Д. Д. за възобновяване на нохд № 269/2014 г. по описа на Кубратския районен съд и отмяна на протоколното определение № 44 от 05.11.2014 г. за одобрение на сключено споразумение. В искането се релевира основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В него осъденият поддържа, че със съдебния акт, с който е одобрено постигнатото между защитата и държавното обвинение споразумение, е била допусната явна несправедливост на наложеното му наказание. Последиците от споразумението осъденият е разбрал след одобрението му от съда и счита, че наказанието му е завишено по размер. С оглед изложения довод, Д. иска, след отмяната на определението делото да бъде върнато на РП-Кубрат, която да изготви и внесе срещу него обвинителен акт в съда, който да бъде разгледан по общия ред или да му се предостави възможността за сключване на ново споразумение, с по-благоприятен за него краен резултат, свързан с определяне на наказанието. В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав защитникът на осъдения поддържа искането по изложеното в него основание и доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и като такова, следва да се остави без уважение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: Производството по нохд № 269/2014 г. по описа на Кубратския районен съд е приключило с одобрено по реда на чл. 382, ал. 6 НПК споразумение, сключено между прокурор при РП-Кубрат, К. Д. Д. и защитника му, по силата на което подсъдимият е признат за виновен в това, че на 21.10.2014 г. в [населено място], Разградска област, е управлявал моторно превозно средство-л. а. м. "марка" с рег. № /рег. № / с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2%о-1.58%о, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК е осъден на пробация, с взети пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1, 2 и 6 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200часа за срок от две години, по 100 часа в рамките на една година. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна-осъденото по делото лице, в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно. Съдебното производство по нохд № 269/2014 г. е образувано по внесено на основание чл. 381 и сл. НПК предложение от РП-Кубрат за прекратяване на наказателното производство по БП № 276/2014 г. по описа на РПУ-Кубрат/вх. № 445/2014 г. на РП-Кубрат/, водено срещу обвиняемия К. Д. Д. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Предложението е подписано от обвиняемия и от неговия защитник, като страните са се споразумели и безусловно се се съгласили с неговото съдържание и последици. В случая, РС-Кубрат е изпълнил в пълен обем задълженията си, произтичащи от реда, по който се разглежда делото. От протокола на съдебното заседание е видно, че подсъдимият се е явил с назначения му от досъдебното производство служебен защитник-адв. Р. П. от АК-Разград, като е изразил пълно съгласие с постигнатото и подписано споразумение с РП-Кубрат, с последиците от решаването на делото по реда на гл. XXIX от НПК и е заявил, че доброволно го е подписал. Нещо повече, от протокола за разпит на Д. в качеството му на обвиняем на 27.10.2014 г. в присъствието на същия този защитник, той е заявил желанието си пред разследващия полицай да сключи споразумение с прокурор от РП-Кубрат, в каквато насока са и били действията на служебния му защитник. Тъй че, оплакването от страна на осъдения, че не са му били разяснени последиците от сключване на споразумение, е несъстоятелно. След даване ход на делото, съдът е докладвал постъпилото споразумение, като подсъдимият К. Д. Д. е заявил, че разбира обвинението, признава се за виновен и се отказва от разглеждането на делото по общия ред, а по отношение съдържанието на споразумението/т. е. и в частта по наказанието/, че разбира последиците от него, съгласен е с тях и доброволно е подписал споразумението. Съдът е приел, че с оглед параметрите на постигнатото съгласие между страните по споразумението и след като извършил проверка дали споразумението не противоречи на закона и на морала, го е вписал в окончателния му вид в съдебния протокол, който е подписан от прокурора, обвиняемия и защитника му. При това положение, постановеният съдебен акт би бил основателно атакуван само в хипотезата на нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК, ако съдът е допуснал одобрение на споразумение, противоречащо на закона и морала, което, в случая, не е налице. Ето защо, искането на осъдения К. Д. Д. за отмяна по реда на възобновяването на протоколното определение № 44 от 05.11.2014 г., постановено на основание чл. 382, ал. 7 от НПК по нохд № 269/2014 г. по описа на Кубратския районен съд, е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,