Решение № 15340 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13571/2014 г.

Решение № 15340 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13571/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Пазарджик - БТМ" АД, гр. Пазарджик, подадена чрез адв. Костолов, срещу решение № 1882 от 15.08.2014 г., постановено по адм. дело № 3886 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт РА № 131201519/8.08.2012 г., издаден от старши инспектор по приходи при ТД на НАП Пловдив, ИРМ - Пазарджик в обжалваната част, потвърдена с Решение на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив № 1477/29.11.2012 г. при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения развива в касационната жалба и в представени по делото писмени бележки. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспорения РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозирана писмена защита от 2.12.2014 г. от гл. юрк. Бъчварова - процесуален представител на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в която Бъчварова моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Релевира съображения по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена в срок и от страна по делото, е разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт РА /№ 131201519/8.08.2012 г., издаден от старши инспектор по приходи при ТД на НАП Пловдив, ИРМ - Пазарджик в обжалваната част, потвърдена с Решение на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив № 1477/29.11.2012 г. при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите по делото заключения по ССчЕ И СТЕ. С РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 222 600 лв. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ МАРКЕТИНГ ЕКСПОРТ ИМПОРТ" ЕООД ("ИМЕИ" ЕООД), както следва: № 76/22.03.2007 г. на стойност - 399350 лв. - ДДС - 79870 лв. с предмет - генератор функционален - 1 бр.; № 125/27.04.2007 г. на стойност 215250 лв. ДДС - 43050 лв. с предмет - ъглошлайф - 1 бр.; № 129/15.05.2007 г. на стойност - 229 650 лв. ДДС - 45930 лв. с предмет - координатна бормашина - 1бр.; № 160/14.06.2007 г. на стойност 148750 лв. ДДС 29750 лв. с предмет - прахоуловител - 1 бр.; № 222/30.07.2007 г. на стойност 54 900 лв. ДДС 10980 лв. с предмет - настолна бормашина - 1бр.; № 248/15.08.2007 г. на стойност 65 100 лв. ДДС - 13020 лв. с предмет - климатична камера - 1 брой. Решаващият съд е обосновал извод за законосъобразен отказ на данъчния кредит, поради наличието на хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Според съда липсват доказателства по делото относно физическото им съществуване /индивидуализация/, приемо-предаване на стоките (приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и пр.), както и доказателства относно транспортирането, товаренето и съхраняването на стоките (пътни листове, товарителници, тахографски листове, фактури във връзка със закупено гориво, експедиционни бележки, складови разписки и пр.), като само редовното осчетоводяване на доставките не води на извод за реалното им осъществяване. Относно констатациите по ЗКПО по чл. 66, ал. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 53, ал. 4 от с. з., жалбоподателят претендира за намаление на СФР за 2007 г. с историческата цена, (цената на придобиване) на реализираните, (продадени) активи, а не с посочената сума в ГДД за 2007 г. Първоинстанционният съд е преценил тези твърдения и възражения за неточни, тъй като в РА и РД, в частта по ЗКПО липсват констатации, свързани с "непризнат целия размер на начислените за тях, (продадените активи), данъчни амортизации". Според съда, правилно е прието от ответника, че в процесния РА не са направени констатации, водещи до корекции на СФР на дружеството за 2007 г., свързани с трите купени и продадени активи през 2007 г. (генератор, прахоуловител и климатична камера) и не са начислени задължения за 2007 г. по ЗКПО. Съответно, липсва твърдяното в жалбата непризнаване на целия размер на начислените за тях данъчни амортизации. Решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон, предвид следното: В частта по ЗДДС: В процесния казус предмет на спора е наличието на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт" ЕООД. В тази връзка законосъобразно административният съдът е очертал предпоставките за признаване на право на данъчен кредит. Предмет на сделките са родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Това предполага наличие на доказателства за предаване на стоките, респективно за физическото им наличие при ревизираното лице. Реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. В процесния спор в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод за липса на доставки на процесните машини. Настоящият касационен състав намира, че са налице всички предпоставки за признаването на правото на данъчен кредит на касатора - доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице към момента на извършване на доставките, към всяка от процесиите фактури е налице договор за покупко-продажба и приемо-предавателен протокол, споразумения за отговорно пазене, както и доказателства за заплащане на покупната цена /чрез прихващане/, поради което следва да се приеме, че стоките са индивидуализирани и предадени, съответно приети. В случая е установено, че касаторът е осчетоводил придобиването на шест актива от доставчика, три от които е доказано, че са все още налични при него, като другите три са били предмет на последваща продажба. Липсата само на документи за транспорт на стоките не може да обоснове извод за нереалност на доставките. Наред с това са налице доказателства за завеждането на процесните стоки в счетоводството на ревизираното лице като ДМА в инвентарната книга със съответен инвентарен номер, което се потвърждава и от заключението по ССчЕ. Със неоспореното заключение на техническата експертиза, прието в с. з. на 4.04.2013 г., е констатирано, че дълготрайните материални активи, доставени от "ИМЕИ" ЕООД с данъчни фактури за периода 1.03.2007 - 31.08.2007 г., са заприходени в дружеството. Вещото лице е извършило оглед на три от процесиите активи, които са налични: настолна бормашина, ъглошлайф и координатна бормашина. Останали три - генератор функционален, прахоуловител и климатична камера - са продадени. При разпита на вещото лице в съдебното заседание на 4.04.2013 г. същото е потвърдило, че наименованието на машините във фактурите съвпада със записите в инвентарната книга на касатора и с-ка 204, както и с посочения инвентарен номер. Вещото лице по ССчЕ е дало заключение, че от предоставената инвентарна книга е видно, че дружеството не е ползвало данъчен кредит за придобиването на същите машини по фактури, издадени от други доставчици в рамките на ревизираният период 1.03.2007 г. - 31.08.2007 г. Следва да се отбележи също така, че по делото са събрани като доказателства издадени ревизионни актове на последващите купувачи на трите процесните актива - "Ел Ем Импекс" ЕООД и "МИНА БАЛКАН 2000" ЕАД, обхващащи периодите, през които са извършени продажбите от касатора на тези три актива към тези лица. От констатациите на тези РА е видно, че не е извършена корекция на правото на данъчен кредит при купувачите във връзка с придобиването на тези активи, което в случая е индиция, че при проверка на последващите купувачи, доставките по придобиването на активите са приети за реални. Оттук следва извода, че продавачът и настоящ касатор, е бил собственик на тези активи, след като е прехвърлил собствеността върху тях на трети лица, сд като продажба е проверена от органите по приходите и доставката е приета за реална. При така установената фактическа обстановка, неправилно на касатора е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Липсата на документи за складиране и транспорт със специализиран превоз на стоките не може да обоснове извод за нереалност на доставките. В решението си от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В т. 65 от решението е прието, че ".... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане - данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху ДЗЛ". Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че "... право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". Такива констатации липсват в хода на извършената данъчна ревизия. Отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, поради което компетентните органи по приходите трябва надлежно да установят наличието на обективни данни за данъчна измама, а националните юрисдикции следва да проверят дали съответните органи по приходите са установили наличието на такива обективни данни /т. 28 и т. 29 от решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 "Макс Пен" ЕООД и т. 43 и т. 44 от решение на СЕС от 6.12.2012 г. по дело С-285/11 "Боник" ЕООД/. Като получател по доставките, "Пазарджик - БТМ" АД е взело разумни мерки да се снабди с редовни фактури във връзка с процесните сделки, както и с достатъчни и обичайни предвид вида на придобитите стоки съпътстващи документи. От друга страна, органите по приходите не представят обективни доказателства, пораждащи съмнение относно валидността на тези фактури и документи или установяващи, че те са с невярно съдържание. В случая не е доказано наличието на данъчна измама. От съвкупната преценка на всички доказателства по делото следва обоснован извод за наличие на реални доставки по спорните фактури, с което констатациите на РА се явяват оборени, поради което решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно и съответно отменен РА в тази част. В частта по ЗКПО: Касаторът счита, че неправилно ревизиращите органи са приели, че активите - ъглошлайф, координатна бормашина и настолна бормашина са придобити по безвъзмезден начин, при което за ревизираното лице не са възникнали пасиви /задължения/, от което следва, че същите трябва да бъдат признати за данъчни цели като други приходи от дейността, и със стойността в размер на 10 612,00 лв. на заприходените активи, на основание чл. 78 от ЗКПО са увеличили финансовия резултат на предприятието. На основание чл. 71, ал. 1 от ЗКПО данъчната загуба е приспадната от положителния данъчен финансов резултат за 2007 г. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че извършеното преобразуване е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 78 ЗКПО се прилага в случаите, когато се установи, че съществуват приходи, които не са намерили отражение при формирането на финансовия резултат за съответния отчетен период. Настоящият случай обаче не е такъв. Това е така, защото за придобиването на тези активи е осчетоводен насрещен разход, т.е. задължение към доставчика, което опровергава твърдението за безвъзмездност на придобиването. Безспорно е установено, не само че е осчетоводено насрещно задължение във връзка с придобиването на тези активи, но то е и действително изпълнено. Задължението е погасено чрез прихващане. Следователно не може да се твърди, че придобиването на тези активи е безвъзмездно - РА в частта, в която е увеличен финансовият резултат на дружеството по чл. 78 ЗКПО е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Предвид изложените по-горе съображения, решението на административния съд като неправилно следва да бъде отменено, включително и в частта, относно присъдените разноски в полза на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП в размер на от 6183,30 лв., като бъде отменен РА в оспорените части. Разноски: С оглед на резултата по спора, на касатора следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 575 лева. По изложените съображения и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,