Решение № 9717 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8231/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. М., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. А. Пейчев, против Решение 6144/26.06.2025 г., постановено по адм. дело 1189/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, XI състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 3313/07.05.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат бланкетни доводи за неправилност на оспореното решение. По същество са изложени аргументи, че съдът неправилно е оценил политическата обстановка в Сирия и опасността, която грози чужденеца и семейството му като поддръжници на сваления режим в Сирия. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. М. Кръстева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя: справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. относно общото положение в Сирия, актуалната обществено-политическа обстановка в страната към 18.07.2025 г., състоянието на сигурността в провинция Халеб, актуалното положение на кюрдите и имат ли проблем с новата власт, какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди; както и справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 30.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково била законосъобразността на Решение 3313/07.05.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на С. А. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че С. А. М. e роден на [дата] в Сирия, [населено място], общ. Д. А., Сирия, с етническа принадлежност [заличен текст], с религия [заличен текст], семейно положение женен, с две деца, образование: основно, професия: бояджия. Прието е за установено, че същият e напуснал страната си на произход Сирия на 29.05.2024 г., влизайки нелегално в Турция, където останал около два месеца, след което на 28.07.2024 г. влязъл в Република България през граничната ограда с група от дванадесет души. При проведеното интервю С. А. М. посочил, че не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не бил участвал в религиозни организации, общност или секта, не бил членувал в политически парти, организации или въоръжени групировки, не бил заплашван и не му било оказвано насилие, като не е отбил военната си служба и не е бил търсен за това, но очаквал да получи призовка за мобилизация предвид възрастта си. Заявил е също така, че родителите му, седемте му братя и двете му сестри, съпругата и децата му продължават да живеят в [населено място], общ. Д. А., Сирия, където е и неговият последен адрес. Посочил е, че причината за напускане на държавата му по произход е свързана с войната и лошото икономическо положение в страната липсата на сигурност, стабилност, работа, спокойствие и храна. Изложил е също така, че ако положението в Сирия се нормализирало би се върнал там. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС била изготвена справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната и обществено - политическа обстановка в Сирия към 14.03.2025 г., като е представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също е представена справка с вх. МД-02-262 от 19.05.2025 г. относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Наред с това съдът е установил разместване на имената на молителя бащино и фамилно - обстоятелство, което, обаче, според съда не можело да опорочи волята на административния орган, доколкото същите били изрично вписани в оспорения административен акт и в представената по делото административна преписка, поради което по безспорен начин се индивидуализирало лицето, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който бил неблагоприятен за него. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност акта. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на С. А. М.. Прието е, че молителят е напуснал по собствена воля Сирия, като не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия. Прието е, че въпреки настъпилите значителни промени в обществената и политическа обстановка след напускането на държавата му по произход, то същите не можело да обосноват опасения от преследване конкретно за молителя, като според съда напускането на Сирия, било обусловено от лични причини, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Наред с това съдът е приел, че доколкото С. А. М. не е заявил категорично, че е избягал от военна служба, то не са изследвани и изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от цитирания Наръчник. За пълнота е посочено, че чужденецът не е посочил други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, нито такива, покриващи се с определението за основателни опасения от преследване и попадащи сред изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от цитирания Наръчник. Този извод на съда не се опровергавал и от информацията от общодостъпни източници, според които в Сирия се обявявала амнистия за всички военни, приети на служба в сирийските въоръжени сили при режима на Б. Асад, като животът на войниците е в безопасност и те не трябвало да бъдат нападани. Освен това представители на бившия сирийски режим продължавали да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Наред с това не се съдържали данни за новобранци от сирийската армия, които да са изпращани в конфликтни зони, където се водели военни действия. Според информацията сирийските демократични сили представлявали съюз от кюрдски и арабски милиции, подкрепяни от САЩ и техните съюзници, недържавни въоръжени групировки. Освен това съгласно данните въпреки Закона за наборната повинност, приет от кюрдската администрация, членовете на етническите и религиозните малцинства били задължени да служат, но тези лица се присъединявали на доброволна основа. Съществувала информация, че Задължението за самоотбрана е до навършване на 40-годишна възраст, като са документирани случаи на принудително набиране с цел допълване числеността на армията, вербуване и арест на лица, които отказвали да се съобразят, каквито хипотези, обаче, не са осъществени спрямо С. А. М. предвид разказаната от него самия бежанска история. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на обективираната в справка, издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, приемайки, че в Сирия се наблюдавала съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, насочена към подобрение на условията на живот и безопасност, като въпреки че все още имало ситуации на несигурност, а хуманитарната ситуация оставала сложна, случаите на въоръжени сблъсъци имали спорадичен, а не мащабен характер. Според съда не се установявало, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Башар Асад било променило положението в Сирия в негативен аспект, като дори напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по-скоро положителни, като в някои медии се публикували материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които били изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад. Освен това новият президент на Сирия също бил отправил апел към сънародниците си в тази посока, заедно с обещание за стабилност и спокойствие на сирийския народ. Наред с това от общодостъпната информация по медиите се съобщавало за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и други, които осъществявали контакти с новата власт, като предстояло някои държави да отворят посолства в Сирия обстоятелство, подчертаващо волята на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на молителя. Наред с това съдът е приел, че според редица източници Европейският съюз обсъждал спиране на санкциите срещу Сирия, свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ било започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от Сирия, както и че от страна на Турция било направено изявление за превръщането на Сирия в стабилна и мирна страна. Горните обстоятелства, според съда се потвърждавали и от представената справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г., изготвена от Дирекция Международна дейност при ДАБ при МС, от която било видно, че след провеждане на преговори Сирийските демократични сили се съгласявали да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство, а новите власти на Сирия били обявили сформиране на комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация. Освен това била подписана декларация за уреждане на разделение на властите и съдебна независимост, гарантиране правата на жените, свободата на изразяване и свободата на медиите. В справката бил посочен и броят сирийски бежанци, завърнали се в Сирия, като имало данни и за около 800 хиляди вътрешно разселени лица, които се били завърнали в домовете си. Освен това било посочено, че ВКБООН поддържал ежедневно присъствие на ГКПП, като продължавал да предоставя помощ чрез своите обществени центрове хуманитарна, раздаване на нехранителни артикули, психосоциална подкрепа. Предвид всичко изложено съдът е приел, че спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които сочат справката, вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които имало данни, не представлявали въоръжен вътрешен или международен конфликт, тъй като те не можело да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя, включително и с оглед неговата бежанска история. Според съда ситуацията в Сирия била овладяна до степен, осигуряваща приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице била възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен бил фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната си - да се завърнат в нея, както и положителните към този момент сигнали в поведението на новите сирийски власти. Дори и да се приемело, че в Сирия бил налице въоръжен конфликт, то същият не бил повсеместен, като не можело да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, молителят би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Съдът е посочил, че изводите му в този смисъл, а и тези на административния орган, били изведени въз основа приетите по делото справки, издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, представляващи официални свидетелстващи документи и ползващи се с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, които не са били оборени от страна на чужденеца с насрещни доказателства в защита на тезата му. Наред с това въпреки че органът формирал волята си въз основа на близка до установената към момента на постановяване на съдебното решение фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на молителя за международна закрила, съдът е приел, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно. На следващо място е прието, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като от страна на молителя не се сочели доказателства в обратния смисъл. Освен това според съда тежката хуманитарна криза в Сирия и района също сама по себе си не представлявала основание за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не попадала в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. На последно място според съда правилно предвид обсъдените бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход административният орган е приел, че в случая липсват и предпоставките за приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulment). Според съда обстоятелството, че чужденецът доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, воден от желание за промяна и причини от личен характер, го правело икономически мигрант, а не бежанец според глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на С. А. М.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното на 12.11.2024 г. интервю същият сочи предимно икономически причини за напускане на Сирия войната и лошото икономическо положение в страната липсата на сигурност, стабилност, работа, спокойствие и храна, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Освен това във връзка с посоченото от С. А. М. в интервюто, че ако се върне в държавата си по произход ще бъде мобилизиран, като предвид годините си бил очаквал да получи призовка за военна служба следва да бъде посочено, че съгласно представена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г., съдържаща информация за това какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди, през февруари 2025 г. няколко източника съобщавали, че назначеният за президент на преходния период Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. В статия на арабски език на Шведският център за информация (SCI) е посочено, че войниците, подофицерите и офицерите щели да се набират чрез интензивни програми, които се отклонявали от традиционните академични стандарти и правила за обучение, като този процес имал за цел да ускори обучението на военни и на служители на силите за сигурност, за да отговори на потребностите на новата държава. Освен това според официални източници на провинция Тартус, която е отрекла слуховете за призоваване и наемане на мъже за военна служба, военната служба в Сирия вече била доброволна. В справката е посочено също така, че преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение, като според различни източници сирийската армия щяла да се превърне в армия от доброволци, в която населението щяло да бъде насърчавано да участва с цел осигуряване на границите на страната. Освен това е изложено, че самата наборна служба била легитимно право на държавата и като цяло не отговаряла на изискванията на член 9 от Директива 2011/95/ЕС. Наред с това според сирийски военни представители новата армия се състояла главно от членове на Хаят Тахрир ал Шам и други съюзнически въоръжени групировки, а не от наборници без военен опит. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на С. А. М. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно съдът е съобразил решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от С. А. М. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията от представената в съдебното производство справка, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция: справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, съгласно които броят на завърналите в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. - ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Видно от данните от справката от 30.09.2025 г. - на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Също така за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнасяла суров петрол. Наред с това на 05.09.2025 г. в присъствието на президента Ахмед ал Шараа бил създаден Сирийски фонд за развитие, който бил предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Освен това от данните в справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. може да се направи извод за подобрение на обществено политическата ситуация в Сирия очаквало се създаването на Народно събрание, Федералният съвет на Швейцария, а също и Съединените щати отменяли наложените на Сирия икономически санкции, което било прието за положителна стъпка в развитието и възстановяването на Сирийската държава. На 04.06.2025 г. турският министър на отбраната заявил пред международната информационна агенция, че турското военно присъствие сирийската територия щяло да бъде преоценено след като Сирия постигнела мир и стабилност, както и когато заплахата от тероризъм в региона бъдела напълно премахната. Освен това според същата справка сирийският министър на здравеопазването посетил Турция и подписал Оперативен протокол за Кардиологичната болница в Дамаск и за Онкологичната болница в Алепо, като това споразумение, приветствано от турския министър на здравеопазването бележело важна стъпка в двустранното сътрудничество в областта на здравеопазването, в което сътрудничество Турция допринасяла с опит в планирането и управлението на двете болници. Освен всичко изложено следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самият С. А. М. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Следва да се посочи и че обстоятелството, че родителите му, седемте му братя и двете му сестри, съпругата и децата му продължавали да живеят в [населено място], общ. Д. А., Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 3313/07.05.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на С. А. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,