Решение № 12271 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6033/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на район Приморски на община Варна, чрез ст. юрк. Ц. Цанков като процесуален представител, срещу решение 4533 от 24.04.2025 г., постановено по адм. дело 2420/2024 г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, и поради необоснованост. Оспорва се решаващия извод на съда за нищожност на процесната заповед с твърдения, че компетентността на издателя е предвидена в разпоредбата на чл.223, ал.1, т.1 ЗУТ. Възразява се и срещу съображенията в оспореното решение за неясен /липсващ/ предмет на административния акт и противоречието му с материалния закон. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявената жалба. Претендират се разноски. Ответникът Г. А. С., чрез пълномощника си адв. Д. Илиева, в писмен отговор и в писмено становище, счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, по жалба на Г. А. С., административният съд е обявил за нищожна заповед 418/12.09.2024 г. на кмета на район Приморски на община Варна, с която на основание чл.46, ал.1, т.12 ЗМСМА, чл.224а, ал.5 вр. с чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ и съгласно предоставени правомощия със заповед 4152/28.11.2023 г. на кмета на община Варна, е наредено спиране изпълнението на строеж преустройство на ап. 8, находящ се на третия етаж в жилищна сграда с [идентификатор] по КК на гр. Варна , с административен адрес: гр. Варна, [жк], [адрес]. За да постанови горния резултат съдът е приел липса на компетентност на кмета на район Приморски да издаде процесната заповед по чл.224а, ал.5 ЗУТ. Обосновава извод, че същата е постановена в условията на делегиране на правомощия със заповед 4152/28.11.2023 г. на кмета на община Варна, което е видно от съдържанието й, но в обхвата на делегираните на кмета на района правомощия не попадат заповедите по чл.224а, ал.5 ЗУТ за спиране на незаконни строежи по чл.225, ал.2 ЗУТ, каквато е оспорената по делото, а само заповедите по чл.224а, ал.1 ЗУТ за спиране на строежи с нарушения по чл.224, ал.1 ЗУТ. В тази връзка, съдът е анализирал производствата по чл.224а, ал.1 и ал.5 ЗУТ, като е приел, че се касае за различни административни производства, провеждани при различни материалноправни предпоставки и приключващи с различни по основанието си заповеди. Допълнително са изложени съображения за неяснота относно вида на процедурата по констатиране на процесния строеж и при описанието на същия; за липса на годен предмет на издадената заповед предвид данните за завършено строителство; за недоказаност на хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Оспореното решението е правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Обсъдени са наведените от страните доводи и възражения, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Правилен от материалноправна страна е решаващият извод на първостепенния съд за нищожност на процесната заповед на кмета на район Приморски на община Варна, основан на липсата на компетентност - чл. 146, т. 1 АПК. Видно е, че предмет на съдебен контрол е административен акт, с който е наредено спиране изпълнението на строеж, съставляващ преустройство на апартамент, разположен на трети етаж в жилищна сграда в гр. Варна. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че се касае за строеж от ІV категория, който е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ - извършва се без издадени строителни книжа /одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж/. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 224а, ал. 5 ЗУТ, даваща правомощие на кмета на съответната община или на упълномощено от него лице да спира строеж, който е незаконен по чл.225, ал.2 ЗУТ. От описаното по-горе съдържание на заповедта се установява, че в процесния случай органът е приложил хипотезата на чл. 224а, ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и констатациите на административният съд в тази част, формирани след съпоставка на производствата по чл.224а, ал.1 и по ал.5 ЗУТ, са правилни и не се оспорват от касационния жалбоподател. В пряка връзка с вида на процесния строеж, с фактическото и правно основание за издаване на оспорената заповед, е преценката за компетентността на издателя й. Същата е издадена от кмета на район Приморски на община Варна в условията на делегиране на правомощия въз основа на нарочна заповед 4152/28.11.2023 г. на кмета на община Варна. Последната е посочена изрично в съдържанието на оспорения акт като основание за постановяването му, наред с разпоредбите на чл.46, ал.1, т.12 ЗМСМА, чл.224а, ал.5 вр. с чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ. Видно от цитираната заповед, кметът на община Варна е предоставил част от своите правомощия по Закона за устройство на територията на кметовете на райони в гр. Варна, като с т.4. на районните кметове са предоставени правомощия да издават мотивирани заповеди по чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ за спиране изпълнението и забрана достъпа до строежи от четвърта до шеста категория при нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ. Липсва оправомощаване за издаване на заповеди по чл. 224а, ал. 5 ЗУТ, поради което оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган и е нищожна, както правилно е приел административният съд. Изложените мотиви, според които липсата на компетентност е особено съществен порок на административния акт, който е неотстраним и винаги е основание за прогласяване на неговата нищожност, се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Оспореното решение за обявяване нищожността на процесната заповед е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Неоснователно касаторът претендира компетентност на органа въз основа на общата разпоредбата на чл.223, ал.1, т.1 ЗУТ, поддържайки тезата, че оспореният административен акт е издаден на основание чл.223, ал.1, т.1 ЗУТ, според която за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице, спира незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи. Противно на наведените в касационната жалба твърдения, разпоредбата на чл.223, ал.1, т.1 ЗУТ не е посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, респ. за упражненото от органа правомощие. В съдържанието на акта е вписана разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ, предвиждаща правомощие за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи, която хипотеза е неотносима за случая. От друга страна, от систематическото място на нормата на чл.223, ал.1 ЗУТ, преди тази на чл.222, ал.1 ЗУТ, двете в глава двадесета на ЗУТ, следва извода, че с цитираните прави норми законодателят е разпределил правомощията за административен контрол по устройство на територията и строителството, между началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, съотв. кмета на общината или района, в зависимост от категорията на контролираните строежи. Разпоредбите са общи, а конкретните правомощия на органите са формулирани в специалните норми на чл.224 и чл.225 ЗУТ, съотв. на чл.224а и чл.225а ЗУТ, които предвиждат и делегиране на правомощия. Именно в съответствие с правната възможност за делегация, кметът на община Варна със заповед 4152/28.11.2023 г. е предоставил право на кмета на района да издава заповеди по чл.224а, ал.1 ЗУТ, с което се опровергава основателността на защитната теза на касатора, че правомощията на районния кмет произтичат пряко от разпоредбата на чл.223, ал.1, т.1 ЗУТ. Ако се възприеме горната теза, възниква въпросът за необходимостта от делегиране на правомощията само по чл.224а, ал.1 ЗУТ, респ. обезсмисля се издаването изобщо на заповедта на кмета на общината, което освен лишено от правна логика е в противоречие и с правилата на ЗУТ относно компетентността. В случая, както се посочи, в оспорения административен акт изрично е отразена заповед 4152/28.11.2023 г. като основание за издаването му, т.е. компетентността си кметът на района черпи от заповедта за делегиране на правомощия на кмета на общината. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че са упражнени именно делегирани правомощия, е и нормата на чл.46, ал.1, т.12 ЗМСМА, вписана в съдържанието на процесната заповед, според която норма, кметът на района изпълнява функции, възложени му от кмета на общината. В съвкупност, изложените по-горе съображения сочат на неоснователност на наведените от касатора доводи за компетентност на издателя на обжалвания административен акт. Решаващият извод на административния съд за обявяване на последния за нищожен е обоснован от анализа на представените по делото доказателства и съответстващ на материалния закон. Мотивите в оспореното решение останалата им част не следва да бъдат проверявани, както и наведените срещу тях възражения в касационната жалба. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция, на ответника съдът присъжда разноски за настоящата инстанция в размер на 1250,00лв., дължими от община Варна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,