Решение № 3077 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14262/2009 г.

Решение № 3077 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14262/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Етажна собственост "Взаимност", гр. София, ул. "Алабин" № 10, действаща чрез пълномощника адв. Тодорка Ковачева, срещу решение от 17.03.2008 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III-"Д" състав, постановено по административно дело № 872/2004 г. по описа на СГС, с което е отхвърлена жалбата на ЕС "Взаимност" против Заповед № I-101 от 30.09.2003 г. на Началника на Столична РДНСК. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно поради необоснованост, противоречие с материалноправни норми и нарушаване на съдопроизводствените правила. В писмени бележки повереникът му развива съображения в подкрепа на касационните оплаквания, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, и моли освен оспореното решение да бъде отменена и потвърдената по същество с него заповед на Началника на Столична РДНСК като незаконосъобразна. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по съображенията, изложени в нея и в писмените бележки. Ответниците Стоян Венелинов Веков, Веселин Венелинов Веков и Началника на Столична РДНСК, редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуални представители и не депозират писмени становища по допустимостта и основателността на касационната жалба. Ответникът "Интертайм Континентал" АД писмено възразява чрез повереника си адв. Пламена Стоянова, като твърди, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, в подкрепа на което развива подробни съображения. Предлага оспореното решение да се потвърди и претендира присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението на СГС е правилно и законосъобразно, а касационната жалба срещу него е допустима, но неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. С обжалваното решение СГС, АО, III-"Д" състав, е отхвърлил като неоснователна жалбата на председателя на ЕС "Взаимност" срещу Заповед № I-101/30.09.2003 г. на Началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 216, ал. 5 във връзка с чл. 149, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ е прекратено образуваното пред Столична РДНСК административно производство по подадената от председателя на ЕС "Взаимност" жалба срещу Разрешение за строеж № 481 от 19.08.2002 г. (издадено от Главния архитект на София) и одобрени (съгласувани) проекти на 1.08.2002 г. за строеж: Търговско-административна сграда /М+5+1+МАН/, находящ се в УПИ IХ-4, кв. 299 по плана на гр. София, м. "ГГЦ-Г6-I", пл. "Македония". Въз основа на доказателствата по делото решаващият съдебен състав е приел за установено, че производството пред административния орган е образовано по жалба на етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в съседен имот на този, за който са издадени строителните книжа. Съдът е съобразил, че с изменението на чл. 149 от ЗУТ (обн., ДВ, бр. 65 от 2003 г.), която норма се прилага и за заварените производства, се стеснява кръга на заинтересованите лица, разполагащи с право на обжалване на актовете на главния архитект от категорията на процесния, като съседите на парцела отпадат от този кръг, с което отпада и правото им да ги обжалват пред РДНСК по реда на чл. 216, ал. 2 от ЗУТ. Това е мотивирало СГС да счете, че началникът на Столична РДНСК е направил правилен и законосъобразен извод за недопустимост на жалбата до него поради липса на активна процесуална легитимация на подателя й. Съдът е приел, че въпреки, че в разпоредбата на чл. 215, ал. 5 от ЗУТ не е предвидена възможност за прекратяване на производството, дори и жалбата да е процесуално недопустима, а същата следва да се отхвърли съгласно чл. 215, ал. 5, изр. 2 от ЗУТ, в случая нарушението не е съществено и не води до незаконосъобразност на постановената от Началника на Столична РДНСК заповед. При тези аргументи и при преценка на критериите по чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.) СГС е обосновал краен извод за законосъобразност на атакуваната пред него заповед и е отхвърлил жалбата срещу нея. Така постановеното решение е правилно, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Основното съображение на касатора в подкрепа на твърдението му за нарушени съдопроизводствени правила, във връзка с това, че в процеса не бил призован главният архитект на София в качеството му на издател на процесното разрешение за строеж, не може да бъде споделено. Предмет на разглеждане по делото пред първата инстанция е жалба срещу заповед на началника на Столична РДНСК, с която е прекратено административното производство по жалба на ЕС "Взаимност" срещу разрешение за строеж. Активно легитимирани да участват като страни в съдебното производство по чл. 215, ал. 1 от ЗУТ пред СГС са жалбоподателя ЕС "Взаимност" и ответника Началника на Столична РДНСК, както и заинтересованите лица - собствениците на УПИ, за който е издадено разрешението за строеж, и приобретателя на строителното разрешение, които страни са редовно конституирани и са участвали в съдебния процес. Съдебно-административното производство не е способ за разрешаване на спорове между административни органи, поради което главният архитект на София не е надлежна страна в производството по чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, а между тях и заинтересованите граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт или за които той поражда задължения. Но дори и да не беше така, никоя от страните не може да упражнява чужди процесуални права, респ. да се позовава на тяхното нарушаване, ако това не е повлияло на реализацията на собственото й право на защита. В хода на съдебния процес ЕС "Взаимност" е имала възможността и е реализирала в пълен обем това си право. Противно на твърдяното от касаторовият повереник, съдът правилно е приложил чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. В резултат на извършеното изменение на закона, обн. в ДВ, бр. 65/2003 г., са погасени правата на собствениците на съседни имоти да обжалват разрешение за строеж, издадено за имотите на съседите им, като нормата се прилага и за заварените случаи, което обуславя законосъобразност и на извода на началника на Столична РДНСК в същия смисъл. Обосновано в мотивите на проверяваното решение е прието, че въпреки, че в разпоредбата на чл. 215, ал. 5 от ЗУТ не е предвидена възможност за прекратяване на производството, дори и жалбата да е процесуално недопустима, а същата следва да се отхвърли съгласно чл. 215, ал. 5, изр. 2 от ЗУТ, в случая това не води до незаконосъобразност на постановената от Началника на Столична РДНСК заповед. С административният акт по същество е постигнат законосъобразен краен правен резултат, съответстващ на приложимите материалноправни разпоредби и кореспондиращ с целта на закона. Съответни са и изводите на градския съд, че спорът е досежно наличието или липсата на качеството на заинтересована страна на жалбоподателя, който е с преюдициален характер и предопределя допустимостта на производството. Съдебният процес в случая няма за предмет законността на строежа в съседния на жалбоподателя имот. Наведените в тази насока доводи от повереника на касатора касаят законосъобразността на одобрените (съгласувани) проекти и издаденото въз основа на тях разрешение за строеж - все въпроси, излизащи извън предмета на спора. Съдът няма задължение да обсъжда в мотивите си ирелевантни за казуса факти и обстоятелства, дори и за тях да са събрани доказателства в хода на съдебния процес, както и не е длъжен да дава отговор на неотносими възражения и оплаквания. Ето защо неоснователни са и инвокираните възражения в тази връзка, че съдът не е изложил мотиви по всички въпроси, касаещи съществото на спора, не е обсъдил събраните доказателства, не е проверил основателността на направените пред него оплаквания и не е коментирал изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза. Първостепенният съд не само е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, но надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Потвърдената по същество с обжалваното решение заповед е постановена в съответствие със всички нормативни изисквания, в това число при спазване на материалния закон и без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На последно място, не кореспондира с фактите по делото тезата на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалното правило на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) и на чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.) от първоинстанционния съд, който не бил извършил предписаната от закона служебна проверка относно признаците за законосъобразност на обжалвания административен акт. Такава проверка е извършена от решаващия съдебен състав, който, за да обоснове краен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед и за неоснователност на жалбата срещу нея, се е позовал изрично в мотивите си и на преценката на критериите по чл. 41, ал. 3 от ЗАП. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав,