Решение № 8297 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9249/2017 г.

Решение № 8297 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9249/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Б. И. А., гражданка на Ирак, лично и като законен представител на Г. Т. С., Д. Т. С., Б. Т. С., Х. Т. С. и Р. Т. С., е подала касационна жалба против решение № 4665/12.07.2017 г. по адм. дело № 6760/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлено оспорването й лично и на представляваните от нея деца на решение № 11007/31.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Б. И. А., гражданка на Ирак, лично и като законен представител на Г. Т. С., Д. Т. С., Б. Т. С., Х. Т. С. и Р. Т. С., по вероизповедание мюсюлманка-сунитка, с кюрдска етническа принадлежност, подала молба за закрила с вх. № 3561/2.12.2016 г. По време на интервюто Б. И. А. заявила, че е родена в град Д., но след като се омъжила отишла да живее в град М.. След нахлуването на терористичната групировка "Ислямска държава" в Мосул, тя и останалите членове на семейството й отишли да живеят в град Ш. в бежански лагер. Условията там не били добри и затова семейството наело квартира за около шест-седем месеца. Тъй като бизнесът на съпруга й фалирал, Б. А. се върнала заедно със семейството си в бежанския лагер. По причина на лошите условия на живот в лагера, те продали притежаваните от тях златни накити и напуснали Ирак. Б. И. А. заявила, че напуснала Ирак нелегално заедно със съпруга си Т. С. И. и петте им деца в края на месец август 2016 г. Семейството преминало през територията на Турция и влязло нелегално в Р. Б. в края на месец ноември 2016 г. На проведеното на 9.12.2016 г. интервю Б. И. А. заявила, че не е имала проблеми в Ирак, както с терористичната групировка "Ислямска държава", така и с официалните власти, не е била арестувана, съдена или осъждана, не е получавала лични заплахи и не е било оказвано насилие. Като причина за напускане на страната чужденката посочила общата обстановка в Ирак, която била несигурна, характеризираща се с присъствието на "Ислямска държава" на територията на страната, както и със силно влошена икономическа среда. С решение № 11007/31.05.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. И. А. и децата й Г. Т. С., Д. Т. С., Б. Т. С., Х. Т. С. и Р. Т. С. поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният съд, пред който било обжалвано решението за отказ за предоставяне на статут на Б. А. и децата й, възприел мотивите на административния орган. Съдът посочил, че в изложението на кандидата за статут се съдържат противоречиви твърдения, които са толкова съществени, че не биха могли да се дължат на объркване, уплаха или липса на спомени. Съдът отбелязал, че бежанската история, такава, каквото се поддържа от молителката лично и за нейните деца, не сочи наличието на проблеми с официалните власти, нито такива, идващи от страна на други субекти, които да застрашават нейния живот и сигурност. Съпругът на чужденката е кюрд, а това сочело на възможност на установяване в И. К., където обстановката е стабилна. Съдът се позовал на информацията, че иракските сили за сигурност са предприели мащабни операции срещу групировката "Ислямска държава", като били освободени големи територии, завзети от терористичната групировка. В началото на юли 2017 г. град М. бил отвоюван от "Ислямска държава". Чужденката и нейното семейство биха могли относително спокойно да стигнат до територията на И. К., тъй като много авиокомпании извършвали полети до териториите на Ирак, както и да се установят там. С тези мотиви административният съд отхвърлил като неоснователни подадените жалби. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението въз основа на събраните по делото доказателства, които е обсъдил и преценил. Съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Разглежданият случай не разкрива основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на жалбоподателката Б. И. А. и децата й, чиято история не е различна от тази на цялото семейство. Жалбоподателката и децата й не са били обект на заплаха, която да е в състояние да породи основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Б. А. не е членувала в политически и религиозни организации, не е била задържана, съдена или осъждана. Спрямо нея не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, не съществува и реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, съставляващи основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. При формиране на преценката си административният съд правилно е взел предвид и изявленията на жалбоподателката, че тя и семейството й не искат нищо от държавата България и желаят да продължат за Германия, както и че не биха искали да се върнат в Ирак, защото там няма подсигурено добро бъдеще за тях и добри условия за търговия. В постановеното по делото решение съдът се е занимал със ситуацията в държавата Ирак, като е отбелязал, че там военният конфликт не е приключил и че в голяма част от страната положението е нестабилно. Същевременно е приел, че за жалбоподателката съществува възможност за вътрешно разселване в И. К., автономна област в северната част на Ирак, управлявана от регионално правителство, в която се наблюдава икономически растеж. Преценката на съда, която касационната инстанция споделя, е формирана на основата на изявленията на Б. И. А., че е е родена в град Д., където към настоящият момент живеят майка й и баща й, както и братята и сестрите й. При положение че родното място на жалбоподателката се намира на територията на И. К. и съпругът й е кюрд, обосновано може да се допусне, че тя и семейството й могат безпроблемно да се завърнат и да се установят в тази част на страната, където имат и роднини и могат да получат подкрепа. Неоснователно се поддържа, че съдът не е обсъдил особеното положение на племето "зейбари", към което принадлежал съпругът на жалбоподателката и към което кюрдите били враждебно настроени. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че такава информация не е намерена. Жалбоподателката е следвало да предостави на съда съответните сведения и да посочи информационни източници, което не е било направено. Липсата на активност от нейна страна не може да се интерпретира като грешка на съда. Същевременно щом жалбоподателката не посочва никакви факти за извършени спрямо нея или семейството й действия на насилие или дискриминационно отношение, включително от страна на племето "зейбари", не се налага друг, различен от направения от първоинстанционния съд, извод по същество. Една година след постановяване на първоинстанционното решение се отчита и положителна промяна в положението в Ирак. В края на 2017 г. иракският премиер Хайдер ал Абади обяви за приключила войната срещу джихадистката групировка "Ислямска държава". Макар и още нестабилна, и с хуманитарни проблеми, държавата постепенно се възстановява от продължилия три години военен конфликт. Според жалбоподателката Б. А., семейството й не може да се завърне в страната, тъй като Мосул е разрушен. Вярно е, че качеството на живот в града, който беше доскоро район на военни действия, е силно влошено, но както сочи в решението си административният съд, налице са възможности за безопасно завръщане и установяване на семейството на територията на И. К. в условията на сигурност, при по-добри жизнени условия. По данни на ВКБООН живеещите в районите на изток от Мосул, които сега се намират в лагери, не са получили още разрешение да се завърнат поради ограничените възможности за препитание. Същевременно в представената от Държавната агенция за бежанците справка относно Р. И. е посочено, че 3,5 милиона иракчани вече са се завърнали в страната. Информацията подкрепя извода на административният съд, че при завръщането си в държавата по произход животът и свободата на жалбоподателката и семейството й няма да бъдат застрашени, поради което не е необходимо да им се предостави международна закрила Не се обосновава отмяна на решението и съобразно довода на касационните жалбоподатели, че съдът не е обсъдил искането за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на децата на Б. А., каквото обсъждане не съдържа и решението на административния орган. Децата нямат отделна бежанска история, поради което отсъствието на индивидуалното й разглеждане не може да се счита за допуснато от съда съществено процесуално нарушение. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд