Решение № 11912 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1038/2015 г.

Решение № 11912 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1038/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационни жалби на "МИП-ТС" ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Околовръстен път" 4Б, представлявано от Г. И. Ц., чрез адв. М. А. и на МП "П. Б. Ц.", чрез юрк. Т. и юрк. Г., против Решение № 1959 от 21.11.2014 г. по адм. д. № 2259/2013 г. по описа на Административен съд гр. Б., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е: 1/. изменено Решение № 4790/14.08.2013 г. на началника на митнически пункт "П. Б. Ц." - Б. В ЧАСТТА, в която, по ЕАД № 11BG001007Н0019523/31.08.2011 г., за стока 1 е определен ДДС (В00) в размер на 47 108,60 лв., като е определено задължение за ДДС (В00) за стока 1 в размер на 29 668,16 лв., както и В ЧАСТТА, в която за стока 2 е определен ДДС (В00) в размер на 16 242,31 лв., като е определено задължение за ДДС (В00) за стока 2 в размер на 10 229,12 лв.; 2/. отменено Решение № 4790/14.08.2013 г. на началника на митнически пункт "П. Б. Ц." - Б. В ЧАСТТА, в която, за стока 1 е начислено окончателно антидъмпингово мито (А30) в размер на 87 202,20 лв., както и В ЧАСТТА, в която за стока 2 е начислено окончателно антидъмпингово мито (А30) в размер на 30 065,96 лв. и е 3/. отхвърлена жалбата на дружеството в останалата й част. С Решението митнически пункт "П. Б. Ц." - Б. е осъдено да заплати на "МИП-ТС" ООД 3 287,09 лв. разноски по делото, а "МИП-ТС" ООД, е осъдено да заплати на митнически пункт "П. Б. Ц." - Б. 180,33 лв. разноски по делото.

В касационната жалба на "МИП-ТС" ООД се твърди, че съдебното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата, е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: 1/. игнориране от страна на решаващия съд на липсата на ясни фактически и правни основания, мотивирали административния митнически акт, както и неяснотата относно правното основание, на което е извършена последваща проверка на ЕАД; 2/. съдът не съобразил и съществените нарушения на процесуалните правила при издаването на акта като това, че адресатът му не бил уведомен за началото на административното производство, нито имал възможност да се запознае със събраните в производството доказателства - решаващото доказателство - докладът на ОЛАФ бил преведен на български език едва в съдебното производство по оспорване на акта; 3/. В съгласие с материалния закон първоинстанционният съд приел, че за случая не е приложим Регламент № 791/2011. Разширяването на антидъмпинговите мерки за внос на стоки като процесните от Малайзия е станало с Регламент /ЕС/ № 1135/2011 г. на Комисията от 09 ноември 2011 г. в сила от 11.11.2011 г., след датата на процесния ЕАД. Последната е преди тази на откриване на разследването с Регламент № 1135/2011, поради което няма правно основание за начисляване на антидъмпингово мито; 4/. липсва правно основание за начисляване и на конвенционално мито, защото не е доказан китайският произход на стоката. Доказването на този произход е тежест на административния орган и за негова сметка са последиците от недоказването, а административният орган и съдът без основание не са зачели доказателствената сила на сертификата за произход на стоката от Малайзия, а са взели предвид само доклада на ОЛАФ и то относно констатации, неподкрепени с никакви доказателства. Жалбоподателят искал да се представят износните митнически декларации от Китай, за установяване на износа на стоката от тази страна 5/. съдът не обсъдил изобщо доводите на жалбоподателя за неговата добросъвестност и за неправилното прилагане на разпоредбата на чл. 220 МКО.

Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и на митническия акт относно потвърдените установени конвенционално мито и ДДС, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по тази жалба - началникът на МП "Пристанище Б. Ц.", чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба на МП "Пристанище Б. Ц." се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване на приложимите за случая антидъмпингови регламенти. Поддържа се, че след като е доказан безсъмнено китайският произход на внесените стоки с доклада на Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/, съдът незаконосъобразно е отменил определените задължения за антидъмпингово мито и лихви, а оттам частично и тези за ДДС поради промяна на облагаемата данъчна основа при вноса. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част, отхвърляне на жалбата против тази част на митническия акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

От фактическа страна пред първоинстанционния съд е било установено, че на 31.08.2011 г. на МП "П. Б. Ц." е подаден ЕАД, заведен под № 11BG001007Н0019523/31.08.2011г г. с режим "допускане за свободно обращение и крайно потребление" на стока № 1 "изолационни материали: стъклофибърна мрежа" с тегло 56 789,500 кг и стока № 2 "изолационни материали: стъклофибърна мрежа; стъклофибърна залепваща лента" с тегло 10 253 кг. За износител на стоката е посочен G. I., Малайзия, а като неин получател е посочено оспорващото дружество "МИП-ТС" ООД гр. С. Митните сборове и другите държавни вземания са изчислени на база на декларираните данни, а именно: тарифен код кл. 33 - 7019590010 и 7019510010; държава на произход кл. 34 - MY, Малайзия; преференции кл. 36 - 200 (обща система на преференции); условия на доставка - FOB П. К. и посочена обща фактурна стойност, кл. 22. За стоката са представени описаните в кл. 44 придружаващи документи - фактура от износителя; коносамент; сертификат за произход FORMA A № KL2011/21089/03082011, издаден от Министерството на международната търговия и промишлеността, Малайзия; опаковъчен лист от износителя; декларация за елементите на митническата стойност. Сумата за покриване на държавните вземания по така декларираната стока е заплатена от получателя. След приключване на останалите митнически формалности е дадено разрешение за вдигане на стоката.

С писмо на Централно митническо управление вх. № 6600-173/30.07.2013 г. в митница Б. е получено копие на финален доклад на OLAF, ведно с препоръки за действия от Генералния директор на същата служба във връзка с приключило външно разследване за избягване на антидъмпингови мита върху китайски мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия. Въз основа на оценка на доказателствата и правна аргументация OLAF заключава, че е избегнато плащане на дължими конвенционални и антидъмпингови мита върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с китайски произход, като некоректно същите стоки са декларирани с малоазийски произход. Мрежестите тъкани от стъклени влакна са изнесени от Малайзия за ЕС в рамките на Общата система за преференции (ОСП). За целите на прилагането на тези мерки, стоките внасяни в ЕС, следва да отговарят на критериите за произход, установени в Регламент (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 г. Преференциалното правило, прилагано за мрежести тъкани от стъклени влакна, изисква да са произведени от неоцветени снопчета, ровинг прежди, нарязани снопчета или стъклена вата (Приложение 13а от Регламент № 2454/93), поради което едно рязане и/или нанасяне на покритие върху оголени мрежести тъкани от стъклени влакна, внесени от Китай в Малайзия, не може да им предостави преференциален произход. Въпреки че тези мрежести тъкани от стъклени влакна никога не са внасяни в Малайзия, някои от пратките са измамно декларирани пред малоазийски митници като внос и впоследствие отчетени като износ от Свободна търговска зона в П. К., Малайзия, вместо от основната митническа зона, като единствената цел на декларациите е да се заблудят властите и да се претендира малоазийски произход на стоката. С. са изпращани от Н. Р. К. в Малайзия, откъдето, след претоварване, отново са изпратени, но към ЕС, като предвид получените по неправомерен начин сертификати за преференциален произход, са избегнати конвенционалните и антидъмпинговите мита.

Началникът на МП "П. Б. Ц.", в качеството си на митнически орган по чл. 30 от ППЗМ, извършва последваща проверка на ЕАД по чл. 78 от МК и въз основа на доклада на OLAF приема, че стоките по процесния внос са с произход Китай, поради което подлежат на стандартна митническа ставка от 7% ad volorem и антидъмпингово мито 62,9 %. Това влияе и на данъчната основа за облагане с ДДС при вноса, поради което се определят и задължения за ДДС.

Съгласно чл. 1 и чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 03.08.2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, във вр. с чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент № 2913/92 и чл. 54 от ЗДДС, с обжалваното Решение № 4790 от 14.08.2013 към ЕАД11BG001007Н0019523/31.08.2011 г. е извършена корекция на клетки 33, 34, 36 и 47, като е прието, че вносът не попада в обхвата на О. С. за Преференции /ОСП/ и следва да се декларира с произход Китай. В резултат на извършените корекции са преизчислени държавните вземания, като са взети под отчет и определени за довнасяне конвенционално мито 7%, антидъмпингово мито 62,9% и ДДС.

1. По жалбата на МП "П. Б. Ц.".

За да отмени оспорения митнически акт в частта му за определеното антидъмпингово мито и частично за определения ДДС, първоинстанционният съд е приел, че случаят не попада в приложното поле на Регламент № 791/2011, защото стоките са изнесени от Малайзия, а към датата на ЕАД - 31.08.2011 г. не е бил в сила, нито е започнала процедурата по приемането на Регламента за разширяване на обхвата на Регламент № 791/2011. Отмяната на задълженията за антидъмпингово мито са повлияли и на данъчната основа за облагане с ДДС при вноса, което е довело и до частична отмяна и на тези задължения.

В тази част съдебното решение е неправилно като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.

Общата уредба за защита и конкретно мерките, които могат да бъдат предприети срещу дъмпингов внос на стоки от трети държави на митническата територия на ЕС се съдържат в Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност /основен регламент, приложим за дъмпинговия внос на всички видове стоки/. Според чл. 1, § 2 от него, един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена на сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа. При установяване на дъмпинг, който причинява вреда на промишлеността на ЕС и ако интересът на Съюза изисква това, той налага с регламент антидъмпингово мито върху вноса на стоки предмет на дъмпинга, като основните понятия и процедурата за налагане на антидъмпинговото мито се съдържат в посочения регламент.

Откриването на процедурата, съгласно чл. 5 от основния регламент, става въз основа на писмена жалба от физическо или юридическо лице, или от сдружение, което не е юридическо лице. Регламентът предвижда /чл. 7/, че временни мита могат да се приложат, ако е открита процедура в съответствие с чл. 5, ако е публикувано известие за откриването на тази процедура и на заинтересованите страни е дадена адекватна възможност да предоставят информация и отправят коментари в съответствие с чл. 5, § 10, ако е направено предварително положително установяване на дъмпинг и вреда от него за промишлеността на Общността, и ако интересите на Общността налагат намеса с оглед предотвратяване на причиняването на вреда. Временните мита могат да се прилагат не по-рано от 60 дни от датата на откриване на процедурата, но не по-късно от девет месеца от датата на откриване на процедурата. Окончателно антидъмпингово мито се налага от Съвета при условията на чл. 9, § 4 от Регламента, а чл. 10 с наименование "ретроактивност", § 1 гласи, че Временни мерки и окончателни антидъмпингови мита се прилагат само по отношение на продукти, които са предмет на свободно обращение след датата на влизане в сила на решение, взето в съответствие с чл. 7, § 1 или чл. 9, § 4, според случая, с изключение на случаите, определени в настоящия регламент.

С регламент № 138/2011 г. на Комисията от 16 февруари 2011 г. /публикуван в Официален вестник на 17.02.2011 г., в сила от 18.02.2011 г./ е наложено временно антидъмпингово мито върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите повече от 1,8 mm както на дължина, така и на широчина, и с тегло над 35 g/m2, които понастоящем са класирани в кодове по КН ех 7019 40 00, ex 7019 51 00, ex 7019 59 00, ex 7019 90 91 и ex 7019 90 99 (кодове по ТАРИК 7019 40 00 11, 7019 40 00 21, 7019 40 00 50, 7019 51 00 10, 7019 59 00 10, 7019 90 91 10 и 7019 90 99 50) и с произход Китайската народна република. Антидъмпинговата процедура е започнала с известие на Е. К. от 20.05.2010 г. като следствие на жалба, подадена на 6 април 2010 г. от S.-G. V. s. r. o., T. F. es Muszakiszovetgyarto, Valmieras "S. S." AS и V. T. T. GmbH.

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 3 август 2011 г. /публикуван в Официален вестник на 09.08.2011 г., в сила от 10.08.2011 г./ се налага окончателно антидъмпингово мито и се постановява окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република.

С Регламент (ЕС) № 1135/2011 на Комисията от 9 ноември 2011 г. /в сила от 11.11.2011 г./ е започнато разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011.

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 на Съвета от 16 юли 2012 г. /в сила от 25.07.2012 г./ е разширен обхватът на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия.

Основателни са касационните оплаквания в жалбата на митническия орган, издал акта, затова, че въпреки, че датата на процесния внос предшества тази на влизане в сила на Регламент № 672/2012 на Комисията, а стоката безспорно е внесена от Малайзия, има правно основание за налагане на антидъмпингово мито, в случай, че стоката е с китайски произход. По този въпрос с Решение от 30.06.2016 г. по дело С-416/15 СЕС постанови при аналогичен случай в главното производство, че Регламентът за разширяване на обхвата няма ретроактивно действие върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, осъществен преди датата на влизане в сила на Регламент на Комисията за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение № 791/2011 на Съвета, и за въвеждане на регистрационен режим, но наложеното с чл. 1, § 1 от Регламент № 791/2011 антидъмпингово мито се прилага за вноса на такива продукти, ако бъде установено, че макар да са изпратени от Тайван и да са декларирани с произход от тази страна, те всъщност са с произход от Китайската народна република.

Процесният ЕАД е подаден на 31.08.2011 г. и този внос попада в приложното поле на Регламент № 791/2011 за окончателно антидъмпингово мито, съгласно посоченото задължително тълкуване на СЕС, стига да е доказано, че произходът на процесната стока, /за която не е спорно, че е сред описаните в чл. 1, § 1 от Регламент № 138/2011 и в чл. 1, § 1 от Регламент № 791/2011/, е от Китай. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е съобразил непротиворечива съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на антидъмпинговите регламенти, която след постановяването на решението на СЕС по посоченото дело би следвало да бъде изоставена.

Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение в тази част подлежи на отмяна, но Върховният административен съд не може да реши спора по същество в тази част поради следното:

Както се посочи, налагането на антидъмпингово мито зависи от установяване на китайския произход на стоката. Съгласно чл. 23, § 1 от МКО "Стоки, които произхождат от дадена страна, са стоките, изцяло получени или произведени в тази страна.". Според чл. 1, § 3 от базовия Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, "Страната на износа обикновено е страната на произход. Страна на износа обаче може да бъде и междинна страна, освен ако например продуктите само биват пренасяни през територията на тази страна или разглежданите продукти не се произвеждат в тази страна или ако няма сравнима цена за тях в тази страна. ". В случая, фактическите констатации на митническия акт се основават изцяло на тези на приетия доклад на ОЛАФ, съгласно които процесната стока няма произход от Малайзия, а само е претоварена в тази страна. На стр. 13 от доклада са изложени констатации конкретно за процесния износител G. F., съгласно които този износител е експортирал в ЕС 774,84 тона мрежи от фибростъкло /общо 47 контейнера/ и е получил общо 41 сертификата по Общата система за преференции /ОСП/ за преференциален произход от Малайзия за 1 198,67 тона от продукта. Съгласно регистър К2 /експорт/ на Малоазийски митници, този износител е декларирал за експорт в ЕС 1 154,52 тона мрежи от фибростъкло, но 1 101,42 тона от посоченото количество са регистрирани паралелно в данните за ZB1/ZB2 на FCZ в P. K. като трансбордирани в ЕС от Китай. Това, според доклада, означава, че експортните декларации К2 не отразяват реални транзакции, а са подадени, за да се придаде по-голяма правдоподобност на декларацията за произход от Малайзия с цел неправомерно получаване на сертификат по ОСП, форма А. На базата на регистър К1 /внос/ на Малоазийски митници е установено, че G. F. е внесло на 15.01.2012 г. 5,1 тона мрежи от фибростъкло от китайското дружество YUYAO WINTER INTL TRADE CO LTD, като не е открит съответстващ износ от Малайзия за ЕС. OLAF е направила сравнение на пратките, съобщени от държавите членки като внос от този износител с данните за трансбордиране от ZB1/ZB2 на FCZ в P. K., в резултат на което е установила, че всички 47 контейнера /774,84 тона/ са били трансбордирани от Китай, като изпращачът, регистриран в регистъра ZB2 е SUNSHINE LOGISTICS вместо G. F., а спедиторът е FORWARD EXPRESS SERVISES SDN BHD. Заключението на доклада е, че доставките, посочени в анекс 19 /между които тези по процесния ЕАД/, са с китайски произход. Пред първоинстанционния съд докладът на OLAF е оспорен относно тази констатация. В същото време, заключението за произхода на стока е базирано на установеното внасяне на стоката от Китай, а не на доказателства за произвеждането й там.

Съгласно чл. 179 ГПК, докладът представлява официален свидетелстващ документ, тъй като е издаден от длъжностни лица на Европейската служба за борба с измамите по установените за това форма и ред, след разследване, предвидено в европейското законодателство. В чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е предвидено, че докладите от разследване представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябва a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. Настоящата инстанция извърши проверка на езиковите версии на Регламента на български, английски и френски език и не констатира различия в редакциите. Противно на твърдението на ответника по касация, никъде в тези редакции не се съдържа изискване докладите на OLAF да бъдат изрично предвидени като доказателствено средство в съответния национален процес, респективно изрично да бъде регламентирана доказателствената им стойност. Напротив, регламентът има пряко и непосредствено действие за всички субекти на държавите-членки. Изразът "където използването на тези доказателства е признато за необходимо" визира правомощието на съответните административни или съдебни органи да преценят относимостта на доказателството към съответните казуси, с оглед конкретната доказателствена нужда. Този израз не визира изискване за законодателна намеса на държавата-членка на национално ниво, още повече предвид непосредственото и пряко действие на регламента. В качеството му на официален удостоверителен документ този доклад има материална доказателствена сила на извършените в него констатации.

Всичко това обаче не означава, че този документ не може да бъде оспорван, нито че следва да се приема като единствено и решаващо доказателство по спорните фактически въпроси. В доклада е установено, че когато G. F. е заявявало сертификати по ОСП за преференциален произход от Малайзия, то е представяло невярна информация. Отричането на преференциалния произход на стоката от Малайзия има отношение към основанието за налагане на конвенционално мито и не води автоматично до извод, че има основание за налагане и на антидъмпингово мито. Последното е обусловено от доказване на китайския произход на стоката. Неоснователно е поддържаното от ответника по тази касационната жалба, че доказването на такъв произход би могло да стане само със сертификат за произход на стоката от Китай. Това е така, що се отнася до вносителя на стока, за която се претендира преференциално тарифно облагане, но не и в случай като настоящия, когато вносителят е представил сертификат за произход с невярно съдържание. В настоящия случай, митническият орган, издал административния акт, чиято е тежестта да докаже фактическите и правни основания за издаването му, може да представи всякакви доказателства за установяване на посочения факт с правно значение. Първоинстанционният съд е следвало да открие производство по оспорване на истинността на фактическите констатации на доклада на OLAF по направеното искане в съдебното заседание от 23.06.2014 г.; да изиска посочените в доклада декларации, отразени в регистрите ZB1 и ZB2 относно процесния внос като се съберат данни за китайските фирми износители от Китай, каквито са налице съобразно кореспонденцията между OLAF и българските митнически органи; да укаже на административния орган, че следва да представи доказателства за производството на внесените стоки в Китай, като се използват посочените в писмо на завеждащ отдел към Европейската служба за борба с измамите от 28.08.2014 г. /стр. 383 от делото на АС/ лица за контакти, изготвили процесния доклад; да укаже на вносителя, че следва да докаже, че внесената стока е произведена в страна, различна от Китай. След извършването на тези процесуални действия и на базата на събраните доказателства, а също и на презумпцията по чл. 1, § 3 от базовия Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета, че страната на износа обикновено е страната на произход, съдът следва да се произнесе по спорния фактически въпрос дали внесената стока е с произход от Китай и съответно дали за този внос се дължи антидъмпингово мито.

Предвид изложеното в тази част и в съответната част за разноските първоинстанционното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

2. По жалбата на "МИП-ТС" ООД.

За да потвърди акта в частта за определеното конвенционално мито и в останалата част за ДДС, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при редовно проведена последваща проверка на митническа декларация за допускане на режим "свободно обращение и крайно потребление"; при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; актът е материално законосъобразен и е в съответствие с целта на закона. Приел е, че е доказано, с представения доклад на Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/, че внесената стока няма преференциален произход от Малайзия, а е с произход от Китай, като е опровергана доказателствената сила на сертификата за произход на стоката от Малайзия.

В тази част съдебното решение е правилно.

Съгласно чл. 27 от МКО правилата за придобиване на преференциален произход на стоките определят условията за придобиване на произход на стоките с цел ползване от мерките, посочени в чл. 20, § 3, букви г) и д); Тези правила:

а) по отношение на стоките, които са предмет на споразуменията, посочени в чл. 20, § 3, буква г), са определени в тези споразумения;

б) по отношение на стоките, ползващи се от преференциалните тарифни мерки, посочени в чл. 20, § 3, буква д), са определени в съответствие с процедурата на комитета.

По чл. 20, § 3, б. "д" МКО, Митническата тарифа на Европейските общности включва: преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Общността в полза на определени страни, групи страни или територии;

При тази правна уредба, тежест на доказване на вносителя е преференциалния произход на стоката. В изпълнение на това, вносителят е представил сертификат за произход, Формуляр А, за който с обсъдения доклад на OLAF, е установено, че е с невярно съдържание. Съгласно т. 31 от Решение от 08.11.2012 г. на СЕС по дело С-438/11, "получаването от страна на длъжника от другия съдоговорител при сключването на договора или след това на всички доказателства в потвърждение, че стоките произхождат от държавата - бенефициер на системата на общи тарифни преференции, включително документи, установяващи този произход, може да представлява предпазване от рисковете от иск за последващо събиране." В т. 36 от мотивите на същото решение е прието, че "следва да се констатира, че в рамките на системата на общи тарифни преференции, създадена едностранно от Съюза, органите на държавата на износа не могат да обвързват Съюза и неговите държави членки в преценката им за валидността на сертификатите за произход формуляр A когато, както при обстоятелства като разглежданите в главното производство, митническите органи на държавата на вноса продължават да имат съмнения относно действителния произход на стоките, независимо че посочените сертификати за произход не са били обявени за невалидни."

В същото това решение на СЕС по делото в главното производство е установена невъзможност за проверка на представения сертификат за произход, поради преустановяване на производството на износителя и с решението е дадено следното тълкуване на чл. 220, § 2, б. "б" от МКО: "Член 220, § 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г., трябва да се тълкува в смисъл, че когато компетентните органи на третата държава са в невъзможност да установят при последваща проверка - поради факта, че износителят е преустановил производството си - дали сертификатът за произход формуляр А, който са издали, се основава на вярно представяне на фактите от същия, тежестта на доказване, че този сертификат е бил издаден на базата на вярно представяне на фактите от страна на износителя, е върху длъжника." На още по-голямо основание това разрешение следва да се прилага, когато за износителя изобщо не е установено да е производител на изнесената стока, какъвто е случаят.

Неоснователно жалбоподателят изтъква като касационно основание несъобразяване на нарушено негово право на защита в производството по издаването на административния митнически акт. Това е така, защото макар целият текст на доклада на Европейската служба за борба с измамите да е бил представен в съдебното производство, основните му констатации са възпроизведени в мотивите на акта, дружеството е можело да представя доказателства в подкрепа на преференциалния произход на стоката както в административното, така и в съдебното производство.

Първоинстанционният съд мотивирано и законосъобразно е разрешил основния фактически и правен спор относно липсата на преференциален произход на стоката от Малайзия.

Съдът е приел за установено, че стоките не са произведени в Малайзия, като е възприел изцяло констатациите на митническите органи, основани на посочените по-горе констатации в доклада на ОЛАФ. Тълкуването на понятието произход на стоките е дадено с Регламент № 2913/1992 г. на Съвета относно създаване на митнически кодекс на Общността /приложим към момента на процесния внос/. Съгласно чл. 23, § 1 МКО, стоки, които произхождат от дадена страна, са стоките, изцяло получени или произведени в тази страна. Съобразно чл. 24, когато две или повече страни участват в производството, стоката се счита, че произхожда от страната, където е претърпяла последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка довела до производство на нов продукт или която представлява важен стадий на производството. Именно в тази насока е било и проведеното от служителите на ОЛАФ разследване, за да се установи дали влезлите в Свободната търговска зона в П. К. М. стоки от НР Китай са претърпели допълнителна преработка или обработка, което би им придало произход от Малайзия. Видно от съдържанието на доклада на ОЛАФ всички пратки на стоките, Приложение № 1 на доклада, са били изпратени от Китай до Малайзия и след смяна на контейнерите и претоварване в СТЗ на П. К. са изпратени към ЕС, без да са били предмет на преработка или усъвършенстване в Малайзия, поради което нямат преференциален произход.

Във финалния доклад на OLAF от 02.05.2013 г. е посочено, че в периода март 2011 г. до приключване на разследването, 744 контейнера с мрежести тъкани от стъклени влакна са били превозени от Китай до Свободна търговска зона в Малайзия и след претоварване са били изнесени към ЕС. В резултат на това е било пропуснато събиране на митни сборове, като конкретно България е пропуснала да събере 476 529,35 евро, включително конвенционално и антидъмпингово мито. В резултат на доклада, на България е препоръчано да вземе всички пригодни мерки, за да осигури възстановяването на посочената сума.

В приложение към финалния доклад е представен доклад от мисия от 12.04.2013 г., в който са изложени конкретните констатации по разследването. В този доклад е посочено, че от цитираните по-горе 744 контейнера със стока с произход Китай, 35 контейнера са били изпратени за България. Извършена е проверка на износителя G. I., включително чрез посещение на адреса му, като е констатирано, че той не разполага с тъкачно оборудване. Установено е било също, след проверки в Министерството на международната търговия и промишлеността на Малайзия, че издадените от Министерството сертификати за произход отразяват невярна информация. Към този доклад са описани множество приложения, включително списък на митнически декларации с номера на контейнери и списък на внесени стоки, които са засечени с данните за трансбордиране по декларации. Всичко това означава, за извършването на констатациите в доклада е получено съдействието на официалните власти в Малайзия, а също и на управлението на пристанището, където е претоварвана стоката, поради което неоснователни са възраженията на вносителя, че въпросните констатации не са обосновани. След получаване на финалния доклад и приложенията му, митническите органи са извършили допълнителни проверки. В писмо на Централно митническо управление № 4425/10 от 26.07.2013 г. е цитиран Анекс 2 към финалния доклад, в който се съдържат номерата на декларации във връзка с констатирания антидъмпингов внос. С. тях е и процесният ЕАД, със съответстващата му износна декларация. Съгласно отговора на Министерството на международната търговия и промишлеността на Малайзия, сертификатът за произход KL 2011/21089/03082011 действително е издаден от министерството, но износителят е бил идентифициран от Европейската служба за борба с измамите; в писмото липсва текст относно действителния произход на стоките.

Правилно съдът е преценил доказателственото значение на доклада на ОЛАФ в конкуренция с представения при вноса сертификат за преференциален произход. Както е прието в т. 37 от мотивите на цитираното по-горе решение на СЕС по дело С-416/15, "обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна (вж. в този смисъл решение от 17 юли 1997 г., Pascoal & Filhos, C-97/95, EU: C: 1997:370, т. 55 - 57 и цитираната съдебна практика)."

Установяването на недостоверността на сертификата за произход в случая е станало именно с доклада на ОЛАФ. Член 26 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета допуска представеният документ за произход да бъде оспорен и именно това е била целта на проведеното разследване на ОЛАФ.

Предвид изложеното, констатациите и изводите в доклада на ОЛАФ са от съществено значение при преценката за преференциален произход на стоката и наличие на последваща обработка или преработка, която да обоснове твърдения малоазийски произход, при наличието на оспорване от страна на митническите органи на издадения сертификат за произход от компетентните малоазийски власти. На тези констатации не са противопоставени никакви други доказателства.

Обвързващи са резултатите от проведената разследваща мисия от ММТП на Малайзия, администрацията на П. К. и Кралската митница на Малайзия, с цел да се идентифицира трансбордирането на Китайски мрежести тъкани от стъклени влакна през Свободната търговска зона /СТЗ/ в П. К. към ЕС.

В т. 3.1.1. от Доклада на мисията на ОЛАФ и Анекс 1 - "Обяснителна записка" е предоставена информация за прилаганите процедури във връзка със стоки, пристигащи и напускащи СТЗ в П. К. Съгласно тази информация администрацията на пристанище Кланг управлява Свободна търговска зона (СТЗ) в пристанище Кланг. Всички стоки, влизащи или напускащи пристанище Кланг, физически се движат през СТЗ. Поради това всяко прехвърляне също преминава през тази зона. Освен това в зоната е забранена всякаква производствена дейност. Стоките, влизащи в СТЗ в пристанище Кланг от чужбина, се отчитат в специален регистър ZB1 /внос в зоната/. Стоките, напускащи СТЗ в пристанище Кланг, за чужбина се отчитат в регистър ZB2 /експорт/. Когато пренатоварени стоки напускат СТЗ в пристанище Кланг за чужбина, изпращачът е задължен да подаде декларация ZB2, в която посочва броя на съответните ZB1 декларации. Следователно, ако стоките са регистрирани в регистър ZB1 и в последствие в регистър ZB2, те са само пренатоварени и запазват произхода си.

В предоставените от Пристанищната агенция на Кланг на разследващия екип данни за ZB2 /експорт/ са идентифицирани 744 контейнера /11555.49 т/ мрежи от фибростъкло. Контейнерите са изпратени до 18 държави-членки на ЕС, като броя на контейнерите за България са 35. Според декларациите, представени пред пристанищната администрация на Кланг, мрежестите тъкани от фибро стъкло са с произход Китай /колона 3 "произход" на Приложение 3 на доклада/ и са класифицирани съгласно съответните кодове за стоки. ОЛАФ извършва анализ на данните от ZB1 /внос в зоната/, т. е. мрежи от фибростъкло, доставяни от Китай в СТЗ на П. К., на данните от ZB2 /експорт/, т. е. мрежи от фибростъкло, изпращани от СТЗ на П. К. за ЕС /Анекс 4/, за периода м. 01.2010 до м. 12.2012 г., като съпоставя референтните номера и по този начин установява, че стоки мрежи от фибростъкло, вложени в разследваните 774 контейнера са доставени от Китай, т. е с произход Китай. На базата на така предоставените данни ОЛАФ установява, че стоките, вложени във всичките 774 контейнера, описани в Анекс № 4, са с произход Китай. Констатирано е, че тези мрежи от фибростъкло са транспортирани от Китай до СТЗ на П. К. и след пренатоварване са изпратени в ЕС. Същите не са били обект на дейности по допълнителна обработка или производство в СТЗ на П. К., с оглед забраната на такава дейност. Въпреки обстоятелството, че тези мрежести тъкани от стъклени влакна, никога не са били внесени в Малайзия, някои от тези пратки са неправилно декларирани пред Кралската митница на Малайзия за експорт и съответно са допълнително вписани като стоки за износ от Основната митническа зона /а не от СТЗ/. Целта на тези декларации е била да се заблудят властите и да се поиска издаването на сертификат за малоазийски произход на стоките, поради което пратките до ЕС, придружени от автентични, но с невярно съдържание сертификати по Общата система за преференции /ОСП/, представляват трансбордирани мрежи от фибростъкло с произход от Китай през СТЗ на П. К., а не са стоки с произход от Малайзия, следователно подлежат на облагане с конвенционално мито

Със заключителния доклад на ОЛАФ, който се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, е доказана липсата на преференциален произход на стоките, както и че представеният при вноса сертификат за преференциален произход FORM A KL2011/21089 от 03.08.2011 г., макар и автентичен, е с невярно съдържание.

По тези съображения, след като преференциалният произход на стоката от Малайзия не е установен, законосъобразно са били начислени конвенционално мито в размер на 7% вместо 3,5 %, което е основание и за промяна на данъчната основа по ЗДДС при вноса.

В писмената защита на вносителя, представена на 24.10.2016 г. изрично се изтъква, посочената и в касационната жалба, изтъквана и пред първоинстанционния съд добросъвестност на дружеството при деклариране на стоката за свободно обращение и крайно потребление. Поддържа се, че се нарушава принципът на правна сигурност и е не е приложена правилно разпоредбата на чл. 220 от МКО.

Съгласно § 1 на чл. 220 МКО, когато размерът на сборовете, произтичащ от дадено митническо задължение, не е бил взет под отчет съгласно членове 218 и 219 или е бил взет под отчет размер, по-нисък от дължимия, вземането под отчет на пълния размер на сборовете или на остатъка до пълния размер трябва да се извърши в срок от 2 дни, считано от датата, на която митническите органи установят това положение и са в състояние да изчислят дължимия размер и да определят длъжника (последващо вземане под отчет). Този срок може да бъде удължен съгласно чл. 219. § 2, б. "б" на същият чл. 220 постановява, че "извън случаите, посочени в чл. 217, § 1, втора и трета алинея, последващо вземане под отчет не се допуска, когато размерът на дължимите сборове не е бил взет под отчет в резултат на грешка от страна на митническите органи, която не е било възможно да бъде открита от лицето отговорно за плащането, ако то е действало добросъвестно и е спазило всички разпоредби на действащото законодателство, свързани с митническото деклариране". Настоящият състав на касационната инстанция намира, че не е налице грешка от страна на митническите органи по смисъла на посочената норма на МКО, която да е довела до недопустимо последващо вземане под отчет на дължимите митни сборове, при положение, че съгласно заключенията на доклада на ОЛАФ: "Износителите са декларирали неправилно мрежите от фибростъкло като произхождащи от Малайзия. В допълнение използването на различни имена на дружества е попречило на ММПТ да идентифицира в хода на допълнителни проверки на сертификатите по ОСП, поискани от държавите членки на ЕС, че пратките, придружени от автентични, но некоректни сертификати по ОСП, представляват всъщност трансбордиране на мрежи от фибростъкло с китайски произход през FCZ в P. K., а не са стоки с малоазийски произход.". В този смисъл е тълкуването на разпоредбата, направено с Решение от 18.10.2007 г. на СЕС по дело С-173/06. Съгласно това тълкуване, хипотезата на разпоредбата съдържа три кумулативни изисквания за прилагането й, като относно първото от тях в т. 31 от мотивите е прието: "чл. 220, § 2, буква б) от Митническия кодекс има за цел да защити оправданите правни очаквания на длъжника, що се отнася до достоверността на всички сведения, въз основа на които се взема решението дали да се съберат митата или не. Оправданите правни очаквания на длъжника заслужават предвидената в този чл. защита, ако "самите" компетентни власти са дали повод за тези очаквания. Така единствено допуснатите грешки, последица от активно действие на компетентните органи, дават правото да не се извършва последващо събиране на мита (вж. по аналогия Решение по дело Mecanarte, посочено по-горе, точки 19 и 23)." В случая, издаването на сертификата за преференциален произход е в резултат на декларация на износителя, която е съдържала неверни данни относно малоазийския произход на стоката, поради което не може да се приеме, че грешката на компетентните митнически власти е в резултат на тяхно активно поведение.

Съдебното решение в посочената част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

При този изход на процеса, в зависимост от материалния интерес на окончателно решената част на спора, дружеството следва да заплати на Митнически пункт "П. Б. Ц." - М. Б. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на осн. чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 914,51 лв. Разноските, съответни на останалата част на спора, следва да се присъдят след новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение