Решение № 6621 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3018/2010 г.

Решение № 6621 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3018/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Никола Тодоров Терзиев, чрез пълномощника му адв. Станислав Рафаилов, срещу решение № 479 от 13 януари 2010 г., постановено по адм. д. № 13802/2009 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 160/17 септември 2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 185/2008 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът КЗД, чрез юрк. Горянова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред тричленния състав на Върховния административен съд Никола Тодоров Терзиев е оспорил решение № 160/17 септември 2009 г. на КЗД по преписка № 185/2008 г., с което на основание чл. 78, ал. 2 и чл. 84, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева за това, че в периода от 26 март 2009 г. до 22 юни 2009 г. като управител на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Сливен не е предоставил необходимата информация и документи, изискани му по пр. № 185/2008 г. Съдът е приел, че при издаването на оспореното решение не са допуснати нарушения и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за липсата на отменително основание спрямо оспореното решение е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗДискр. Всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на КЗД в хода на проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да дадат необходимите обяснения. По делото не е било спорно, че в указания от комисията срок касаторът не е изпълнил задължението си да предостави поисканите му сведения и справки. Нещо повече - такива не са били предоставени и в срока, който управителят на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Сливен Никола Терзиев сам е посочил на комисията. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил вмененото му със закон задължение, поради което следва да носи административнонаказателна отговорност за това. Възражението на касатора относно това, че административният орган не му е дал възможност да се запознае с направеното пред комисията искане и евентуално да направи възражения по допустимостта на това искане, настоящият състав намира за неоснователно. Преценката за необходимостта на поисканите справки и документи е на докладчика по преписката, като тази преценка не може да бъде оспорвана от страните. Представеното в касационното производство в тази връзка копие от решение № 88/15 април 2010 г. на КЗД, с т. 3 от което са отхвърлени исканията на иницииралото производството пред КЗС лице, не променя изводите на съда. Обстоятелството, че част от справките, които са били изискани от административнонаказаното лице, са били отхвърлени, би могло да окаже влияние единствено върху размера на наложената санкция. Доколкото обаче в случая тази санкция е определена в минимален размер, то посоченото обстоятелство не може да се отрази на законосъобразността на обжалваното решение. С оглед горното и при липсата на релевираните отменителни основания, обжалваното решение като правилно ще следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото и направеното искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,