Решение № 8140 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4694/2014 г.

Решение № 8140 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4694/2014 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция /ОД/ "Земеделие" - Кюстендил, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Д. Димитров, против решение № 30 от 13.02.2014 г., постановено по адм. д. № 334/2013 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменена негова заповед № РД-05-36/28.02.2013 г. в частта, с която са класирани кандидатите, участвали в националния търг в Област Кюстендил за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове относно имоти с № 000135 и 000230 по КВС за землището на с. Сажденик, община Кюстендил, заявени от Красимир Веселинов Прангаджийски и преписката му е изпратена за продължаване на тръжната процедура за тези имоти, при спазване задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК с твърдение, че не е съобразено с даденото от министъра на земеделието и храните указание за изключването на процесните имоти, след започване на административната процедура по продажбата им, обективирано в писмо изх. № 9166-106/20.09.2012 г. Моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против заповед № РД-05-36/28.02.2013 г. в относимата част. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответникът - Красимир Веселинов Прангаджийски, в писмен отговор и в писмена защита оспорва касационната жалба. Счита решението за допустимо и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че при положение, че двата имота с № 000135 с площ 2127.467 и с № 000230 с площ 1182.075 дка, в землището на с. Сажденик, общ. Кюстендил са частна държавна собственост съгласно протоколно решение № 1/15.VIII.2012 г. на ОДЗ-Кюстендил, и те нямат характеристика на предоставени такива в хипотезите по чл. 24, ал. 2 и 3 от ЗСПЗЗ, а териториите, включени в списъка на защитените зони, който се разглежда от Националния съвет по биологично разнообразие и се одобрява от МС, се обявяват със Заповед на МОСВ, в случая- тази с № РД-780/29.Х.2010 г. на МОСВ, с която е обявена защитена зона "Осогово", издадена на основание чл. 12, ал. 6 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР, съгласно чл. 13 от ЗБР, обявяването на защитената зона не променя собствеността върху земите, горските територии и водните площи в тях. Сочи и че забраните са свързани с фактически действия по опазване на природата в зоната, а не с промяната на собствеността върху имотите, попадащи в зоната, поради което писмото на МЗХ от 20.IХ.2012 г. противоречи на законовите правила, респ. не е задължително за изпълнение в тръжната процедура, а изводът за недопускане на Кр. Веселинов в търга за заявените от него имоти и отказът да се извърши класиране за тях съдът основателно е приел за незаконосъобразен. Намира доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Красимир Веселинов Прангаджийски срещу заповед № РД-05-36/28.02.2013 г. на директора на ОДЗ, издадена на основание чл. 24, ал. 1, изр. 2, чл. 33, ал. 4 във вр. с чл. 35, ал. 3 от ЗСПЗЗ и в изпълнение на чл. 24, ал. 5 от Наредба № 16/2000 г., и одобрен протокол на тръжната комисия, с която са определени класираните на първо и второ място кандидати за всеки имот от проведения национален търг в Област Кюстендил, разпределени по общини и землища. Оспорващият възразил, че атакуваният административен акт е издаден при допуснато същественото нарушение на административнопроизводствените правила, предвид липса на основанията за недопускането му до търга по чл. 21 от относимата наредба, неправилно вземане предвид на писмо изх. № 9166-106/20.09.2012 г. на министъра на земеделието и храните, т. к. последното е незаконосъобразно, липса на ред в наредбата за изключване на имоти по вече обявен търг, за който тече срок за подаване на заявления, и които имоти не са защитена територия по смисъла на ЗЗТ, не са публична собственост и съгласно ЗБР няма пречка да са собственост на физически или юридически лица. Твърдял и противоречие с материалния закон, предвид липса на законови основания за недопускането му до участие в търга на предварително определените и оповестени имоти от ДПФ. Съдът преценил жалбата за допустима и основателна. Относно законосъобразността на оспорената заповед съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, като обосновал съображение, че независимо, че в нея липсва изрично разпореждане за "декласиране" на жалбоподателя, то се извежда от одобрения от зам.-министъра на земеделието и храните протокол № 1/08.10.2012 г. на назначената помощна комисия. Приел, че оспорената заповед е издадена и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, в която връзка изложил съображения за липса на законово ограничение процесните имоти да могат да бъдат обект на разпоредителна сделка, както и че даденото с писмо изх. № 9166-106/20.09.2012 г. от министъра на земеделието и храните указание за изключването им, след започване на административната процедура по продажбата, като не намиращо правна опора нито в ЗСПЗЗ, нито в ЗЗТ, или ЗБР, не било задължително за изпълнение в процесната тръжна процедура. По тези съображения и на основание чл. 173, ал. 2 АПК съдът отменил оспорената заповед в обжалваната част и върнал преписката на административния орган за извършване на необходимите действия -за продължаване на тръжната процедура за тези имоти и спрямо съответния кандидат, при спазване задължителните указания по приложението на закона, дадени в мотивите на решението. Обжалваното решение е правилно. Възражението в касационната жалба за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, настоящият съдебен състав на ВАС намира за неоснователно, предвид следното: Противно на твърдяното в настоящата жалба, административният съд е извършил подробен и задълбочен анализ на фактическите и правни основания при издаване на процесната заповед и е достигнал до правилни изводи, че тя е издадена в нарушение на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед неблагоприятно засяга интересите на оспорващия, тъй като в нея като основание за издаването й административният орган изрично се е позовал на протокол № 1/08.10.2012 г. на назначената помощна комисия за организиране и провеждане на търга, в който е посочено, че по заявлението на този кандидат няма да бъде обявено класиране. Протоколът, включително относно "декласирането" на този участник, е одобрен изрично от компетентния административен орган по чл. 24, ал. 5 от Наредба № 16/19.07.2000 г. за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове /Наредба № 16/, който е министърът на земеделието и храните, като в случая одобрението е извършено по заместване от зам.-министъра съобразно нарочно издадена и приложена по делото заповед. Правилно е прието, че одобрението на протокола на тръжната комисия, респективно на некласирането на оспорващия, и позоваването на същия в процесната заповед, обективира волята на административния орган относно подаденото заявление от оспорващия, като настоящият състав намира за необходимо да допълни, че в случая е следвало да е налице и изрично волеизявление по това заявление. Законосъобразен е и следващият извод на административния съд-за незаконосъобразност на процесната заповед в частта, с която участникът не е класиран по подаденото от него заявление за закупуване на земеделски земи от националния търг за продажба на земеделски земи от Държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове, предвид следното: Съгласно чл. 24, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като може да ги продава на физически и юридически лица по парична равностойност, определена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи /приета с ПМС № 118/26.05.1998 г./. Условията и редът за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове са уредени в Наредба № 16, като в случая процесният търг е открит със заповед от 17.08.2012 г., издадена на основание чл. 17, ал. 1 от тази наредба. Оспорващият е подал заявление 30.08.2012 г. за закупуване на два имота, като към заявлението си е приложил удостоверение от Централния депозитар за притежаване на поименни компенсационни бонове. Правилно е съобразено, че след подаване на заявлението, на този етап на процедурата, кандидат за закупуване на земеделски земи може да не бъде допуснат до участие само ако за него са налице условията по чл. 21, ал. 1 от Наредба № 16, в които случаи относимата норма на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16 посочва, че той не се допуска до участие от тръжната комисия. Няма спор, че в процесния случай тези предпоставки не са били налице за заявителя. От друга страна, посоченото основание да не бъде извършено класиране на заявлението му касае изначална липса на условия за продажба на заявените земеделски земи, което е относимо към незаконосъобразност на първоначалния акт - заповедта по чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16 за откриване на процедурата, вече влязла в сила, като правилно е съобразено, че нейната отмяна се осъществява по реда на АПК, а не чрез недопускане до участие на подадено заявление и некласирането му. Наред с горното основанието, на което оспорващият не е допуснат до участие и не е класиран, а именно че процесните земеделски земи попадали в "екологична мрежа "Натура 2000" не обуславя извод за законосъобразност на отказ /мълчалив или изричен/ за продажба на земеделските земи. Условията и редът за обявяване и защита на Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000" са регламентирани в Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/. В случая съдът е установил, че земите, за които е кандидатствал за закупуване оспорващия, са били включени в защитена зона "Осогово", като обявяването на тази защитена зона е станало със заповед по чл. 12, ал. 6 вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗБР на министъра на околната среда и водите, а именно заповед № РД-780/29.10.2010 г. Фактът обаче, че земеделските земи се намират в защитена зона, не ограничава продажбата на такива земи, тъй като такова ограничение не е предвидено в този закон. Напротив - нормата на чл. 13 от него изрично посочва, че обявяването на защитената зона не променя собствеността върху земите, следователно няма ограничения относно собствеността на земеделската земя. Единственото ограничение в ползването на такива имоти е свързано с необходимостта по опазване на местообитания на видове по Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици - за видовете птици, посочени в приложение № 2 и опазване на територии, в които по време на размножаване, линеене, зимуване или миграция се струпват значителни количества птици от видове, извън тези, посочени в приложение № 2. Това обаче не е основание да не се извършват разпоредителни сделки с такива имоти. В случая процесните имоти не са попадали в защитени местности. Последните са обект на защита по Закона за защитените територии /ЗЗТ/, съгласно чл. 10, ал. 1 от който защитените територии, след които и защитените местности по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗЗТ, са публична държавна собственост, като разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост изключва извършването на разпоредителни сделки с тях. Но това ограничение е неприложимо за процесните имоти, тъй като не са обявени за защитени местности със заповед по чл. 39 от ЗЗТ на министъра на околната среда и водите. С оглед горното възражението на касатора, изведено в тази насока, е неоснователно. По следващия довод в настоящата жалба следва отново да се посочи, че процесните имоти са включени в защитена зона, обявена за такава със заповед № РД-780/29.10.2010 г. на министъра на околната среда и водите, като защитата за тях е по ЗБР и не е свързана с ограничения в собствеността, поради което не е било налице законово основание да не се разглежда заявлението на Красимир Веселинов Прангаджийски за закупуване на процесните имоти. С оглед горното директорът на ОД "Земеделие" - Кюстендил е следвало да се произнесе, поради което с оспореното решение правилно е отменен неговия мълчалив отказ и правилно е върната административната преписка за продължаване на тръжната процедура за тези имоти, с уточнението-за издаване на нов законосъобразен акт. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,