Решение № 341 от 12.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Стоянова, приподписана от адв. И. Иванов срещу решение 95/15.04.2022г., постановено по адм. дело 318/2021г. по описа на Административен съд Смолян. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена изцяло жалбата срещу АУЗД. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции по списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Чепеларе оспорва касационната жалба в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за касационната съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е частично основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С решението си първоинстанционният съд е изменил Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК 2021-46-1/11.11.2021г., издаден от Ю. Кадиева старши инспектор в Отдел Местни данъци и такси в Община Чепеларе, както следва: По отношение на имот, партиден 7110Н12290 задължението за заплащане на ДНИ за периода 2016 г. -2021 г. от 793, 76 лв. главница на 634, 98 лв.. и задължение за заплащане на лихва върху главницата от 204, 36 лв. на 52, 24 лв. и по отношение на имот, партиден 7110Н12290 задължението за заплащане на ТБО за периода 2016 г. -2021 г. от 543, 13 лв. главница на 434, 46 лв. и задължение за заплащане на лихва върху главницата от 136, 49 лв. на 77, 12 лв. и е отхвърлил жалбата срещу АУЗД в останалата ѝ част. При фактическата обстановка, описана подробно в първоинстанционното решение, АС-Смолян е стигнал до извод, че АУЗД е частично незаконосъобразен. Административният съд е стигнал до извод, че АУЗД е издаден от компетентен орган и съдържа фактически и правни основания. Разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчна тежест отделни категории имоти са изброени в чл. 10, ал.2, чл. 10, ал.3 и чл.24 от ЗМДТ. Видно от хипотезата на чл. 10, ал.3 не се облагат с данъци земеделските земи и горите, с изключение застроените земи. В случая безспорно процесните имоти с оглед естеството и предназначението им не представляват облагаем обект по чл. 10, ал.1 от ЗМДТ. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В конкретния случай за процесните земи няма одобрен ПУП и не е налице промяна в начина на тяхното трайно ползване иглолистна гора. За целите на данъчното облагане законодателят в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, е приел като правопораждащи промяната на предназначението (и то в такова конкретно по смисъла на чл. 8, т. 1 от ЗУТ) на земеделската земя, респ. гора, както фактът на влизане в сила на подробен устройствен план (с уточнението за вида на плановете, казано по-горе), така и провеждането на процедурата по промяна предназначението на земята по реда на специален закон (ако разбира се такова се изисква), а в конкретния случай касаторът не е установил още първия от така посочените правопораждащи факти. Също така, административният орган не е ангажирал доказателства относно преценката към установяване на подлежащия на доказване в процеса и релевантен за данъчното облагане на имота факт от обективната действителност, а именно че "имотът има според подробен устройствен план предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ". /В този смисъл Решение 3204 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. 9658/2020 г., VIII о./ На облагане с данък подлежат имотите, които имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, независимо къде се намират - в строителните граници на населеното място или в границите на неговото землище, а в случая след като не е налице промяна на предназначението на земеделската земя, тези хипотези не са изпълнени. Съгласно горепосочената законова разпоредба, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план, какъвто в случая не е налице. /Решение 14568 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. 8236/2018 г., I о., Решение 222 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. 2908/2014 г., VII о.; Решение 10654 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. 9159/2016 г., VII о.; Решение 10655 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. 9162/2016 г., VII о.; Решение 5542 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. 13436/2016 г., VII о., и др./ С оглед разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ, т.е. собствениците и лицата с учредено право на ползване на облагаеми с данък недвижими имоти. Предвид това, че процесните имоти не следва да се облагат с ДНИ, както правилно е приел съдът, за същите не се дължи и ТБО. На свой ред, в частта, с която е коригиран размерът на публичните задължения за ДНИ и ТБО по отношение на имот, партиден 7110Н12290 задължението за заплащане на ДНИ за периода 2016 г. -2021 г. от 793, 76 лв. главница на 634, 98 лв.. и задължение за заплащане на лихва върху главницата от 204, 36 лв. на 52, 24 лв. и по отношение на имот, партиден 7110Н12290 задължението за заплащане на ТБО за периода 2016 г. -2021 г. от 543, 13 лв. главница на 434, 46 лв. и задължение за заплащане на лихва върху главницата от 136, 49 лв. на 77, 12 лв. решението е правилно и законосъобразно, доколкото се касае за изключението относно застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и заявена претенция за това на касатора по компенсация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция съразмерно с уважената част от жалбата. Същите се констатираха в размер на 450 лева разноски за ДТ и изплатен адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,