Решение № 11410 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8061/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Д. С. от гр. София против решение 11416 от 02.04.2025г. на Административен съд София-град по адм. дело 11352/2024г, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2153-21-273/2024 на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град. С последното е оставена без уважение жалба на С. Д. С. срещу разпореждане на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град [номер]/04.10.2024, с което е отказано отпускане на социална пенсия за старост по чл. 89а, ал. 1 КСО. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно. От съдържанието й се извежда като касационно основание нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че при произнасянето не е взет предвид документираният факт на развода му. Ответникът - Директор на ТП на НОИ София-град, чрез процесуален представител юрисконсулт Бабурска, изразява становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Прави искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба С. Д. С. срещу решение 2153-21-273/2024 на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане на длъжностно лице по пенсионно осигуряване /ПО/ [номер]/04.10.2024г., за отказ да се отпусне социална пенсия за старост по чл. 89а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано с подадено от С. Д. С. до ТП на НОИ София-град заявление с вх. 2178-21-168 от 16.08.2024г., с което иска отпускане на социална пенсия по чл. 89а от КСО. Към заявлението е приложена декларация за семейното положение и годишния доход на членовете на семейството, съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за пенсиите от държавното обществено осигуряване (НПОС). В декларацията е посочено, че С. няма личен доход за предходните 12 месеца преди датата на заявлението, разведен е и няма други членове на семейството. Към преписката е приложено и съдебно решение 6366 от 09.04.2024 г. на Софийски районен съд, с което разводът е официално признат от същата дата. С Разпореждане на длъжностно лице по пенсионно осигуряване /ПО/ [номер]/04.10.2024г се отхвърля искането, тъй като към датата на заявлението жалбоподателят е на възраст [възраст] годишният доход на член на семейството за период от 12 м. от датата на заявлението е определен на 4184,24лв., а 30% от линията на бедност за периода, възлиза на 1863,99лв. Разпореждането е обжалвано по административен ред и потвърдено с оспореното решение на директора на ТП на НОИ София-град. Според решаващия административен орган кумулативните условия за отпускане на социална пенсия не са изпълнени. За да отхвърли жалбата на С. против решение 2153-21-273/2024 на Директора на ТП на НОИ София-град, съдът приема, че то и разпореждането на длъжностно лице по пенсионно осигуряване са издадени от компетентни органи, в предвидената от чл. 117, ал. 3 КСО форма като са изложени фактическите и правни основания за постановяването им. Констатира липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяната им. Счита, че материалният закон е приложен правилно, тъй като изчисленият доход на член на семейството на С. за една година преди датата на подаване на заявлението е над изискуемия максимум за отпускане на социална пенсия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на всички приобщени по делото доказателства. Направените изводи са подкрепени от доказателствата и са в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 89а от КСО предвижда, че право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по - малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца. Изискването за доход на член от семейството в определен размер е една от материалоправните предпоставки за отпускане на социална пенсия. Възражението на касатора, което е поддържал и при оспорването на решението на директора на ТП на НОИ - София-град, че при произнасяне по заявлението не следва да се взема предвид дохода на съпругата му, е обсъдено от съда и правилно е прието за неоснователно. При съобразяване с легалната дефиниция за членове на семейството по §2а, т.3 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, следва извод, че до датата на прекратяване на брака с влязло в сила съдебно решение - 09.04.2024г, съпругата на С. С. е член на неговото семейство. Заявлението за отпускане на пенсия от 16.08.2024г е подадено след навършване на [възраст] възраст на касатора ([заличен текст]) и след изтичане на двумесечния срок по чл. 94 от КСО (26.11.2023г), поради което доходът на член от семейството се преценява в 12-месечен период от датата на заявлението, т.е. от 16.08.2023г до 16.08.2024г. Няма спор, че касаторът не разполага с доходи, а общият доход на съпругата му за периода от 16.08.2023г. до 08.04.2024г. е установен на 8368.49лв. Така годишният доход на член от семейството възлиза на 4184,02лв и е над максимално допустимия за получаване на социална пенсия -1863,99лв. Съдът е направил изчисление на годишния доход на семейството и с оглед датата на подаване на исковата молба за развод - 14.02.2024г, като по-благоприятна хипотеза за касатора. От данните по делото е установил, че само от пенсия (903,08лв. месечно) и само за 5 месеца от 16.08.2023г. до 16.01.2024г. съпругата е получила 4514,40лв., т.е. доходът на член от семейството (2257,70лв.) за този период надвишава 1863,99лв. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на Националния осигурителен институт (юридическото лице, в чийто състав е административният орган, издал оспорения акт) се дължат разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.228 вр. чл. 143, ал.3 вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ в актуалната редакция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение