Решение № 14916 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7205/2018 г.

Решение № 14916 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7205/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Христозов от [населено място], чрез пълномощника му адв. В. Крумова и допълнение на касационната му жалба, чрез пълномощника адв. М. Захариева, против решение № 220 от 2 април 2018 г., постановено по адм. дело № 1186 от 2017 г., по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 813 от 10 август 2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и е осъден да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100,00 лв. (сто лева). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната на атакувания съдебен акт и вместо него съдът да постанови друг, с който да отмени заповедта, обективираща наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" на Д. Христозов. Претендира присъждане на разноски по делото по приложения списък по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация (ИА"АА"), чрез пълномощника му юрисконсулт Нацев, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като изразява становище за неоснователността й. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Хасково е образувано, след като с определение от 18 октомври 2017 г., постановено по адм. дело № 466 от 2017 г., по описа на Административен съд - Стара Загора е прекратено производството по делото пред Административен съд - Стара Загора и е изпратено на Административен съд - Хасково по компетентност за разглеждане жалбата на Д. Христозов от [населено място] срещу заповед № 813 от 10 август 2017 г. на изпълнителния директор на ИА"АА", с която на основани чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл и чл. 108 от ЗДСл, във връзка с чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, Д. Х., началник на областен отдел "Автомобилна администрация" – Стара Загора към Главна дирекция "Автомобилна инспекция" в ИА"АА", ранг. III младши, е наказан с дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарнонаказващият орган, е приел, че дисциплинарните нарушения, представляващи неизпълнение на служебни задължения и неспазване правилата на КПСДА са извършени виновно – нарушенията са извършени съзнателно при наличие на знание от страна на Д. Христозов за съдържанието на възложените му задължения и функции, което е послужило като основание за ангажиране дисциплинарната му отговорност. Посочено е, че служителят не следва поведение, създаващо увереност у органа, чиято дейност подпомага, че може да му се доверява и да разчита на него за точното, качественото и своевременно изпълнение на функциите на областния отдел, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). В заповедта е посочено, че описаните действия са извършени виновно от лицето за периода от 1 декември 2016 г. до 19 май 2017 г., както и че цялостното му служебно поведение съответства на тежестта на извършените от него нарушения. Административен съд – Хасково е разгледал спора на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, във връзка с чл. 168 от АПК на административния акт и е приел, че оспорената пред него заповед е издадена в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответства на материалния закон. Изложил е подробни мотиви относно твърдените в заповедта множество извършени нарушения от държавния служител, като ги е групирал в два основни пункта: I. Използване на служебен автомобил "Рено – Талия" с рег. [рег. номер на МПС] за неслужебни цели в нарушение на точки 5 от заповед № РД-01-1594 от 15 декември 2016 г., заповед № РД-01-36 от 31 януари 2017 г. и заповед № РД-01-288 от 10 май 2017 год. (пункт I. 1 и пункт I. 3); системно попълване на некоректни данни или изобщо непопълване на данни в пътната книжка на горепосочения служебен автомобил (пункт I. 2); отсъствие от работа без основателна причина в нарушение на чл. 23 от ЗДСл (пункт I. 4); неспазване на законоустановеното работно време за конкретно посочени осем дати (пункт I. 5); домуване на горепосочения служебен автомобил извън територията на ОО "АА" – Стара Загора в нарушение на точки 5 от заповед № РД-01-1594 от 15 декември 2016 г., заповед № РД-01-36 от 31 януари 2017 г. и заповед № РД-01-288 от 10 май 2017 г. (пункт I. 6); неизпълнение на акт – устно разпореждане, на по-горестоящ административен орган (пункт I. 7); II. В тази част са визираните нарушения на Указанията за контролната и административнонаказателната дейности в ИА"АА", наречени за краткост Указанията, утвърдени със заповед № РД-08-7 от 16 септември 2015 г., изменени със заповеди № РД-01-609 от 17 ноември 2015 г. и № РД-08-4 от 07 юни 2016 г. на Изпълнителния директор на ИА "АА", а именно: неотразяване на промени в седмичните графици - нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Указанията (пункт II. 1); наличие на повредени записи от извършен пътен контрол – нарушение на чл. 77, ал. 5 от Указанията (пункт II. 2); извършване на проверки от инспекторите извън обсега на камерата - нарушение на чл. 86, ал. 5 от Указанията (пункт II. 3); липса на ежедневни отчети и записи по пътната книжка за извършени проверки от инспектори, ползващи служебен автомобил с рег. [рег. номер на МПС] – нарушение на чл. 83, ал. 1 от Указанията (пункт II. 4); липса на дневник за отбелязване на извършени прегледи на видеозаписите, направени с камери за видеонаблюдение по отношение контрола и действията на инспекторите по време на извършване на крайпътни проверки – нарушение на чл. 77, ал. 8 от Указанията (пункт II. 5). Също така се е позовал на обобщението, направено в акта за налагане на дисциплинарното нарушение "уволнение", в частта му на пункт II от т. 2 до т. 5, именно: Христозов системно не е изпълнявал основните си задължения от раздел V т. 1 и т. 9 от длъжностната си характеристика, не само не е упражнявал ефективен контрол и ръководство върху дейността на отдела, но и не изпълнявал Указанията, което е неизпълнение на акт на горестоящ административен орган и представлява неспазване на чл. 24, ал. 1 от ЗДСл и чл. 6 от КПСДА като действията на служителя са квалифицирани като виновни и извършени в нарушение по чл. 89, ал. 2, ал. 1 и т. 5 от ЗДСл. В пункт II. 6 от заповедта е отразено, че Христозов е допуснал конкретно посочени служители в отдела, с наложени дисциплинарни наказания, да извършват системно едни и същи тежки нарушения на Указанията, което сочи на повторяемост на лошото и некачествено изпълнение на задълженията им; не е предприел мерки да поправи допуснатите нередности в отдела, което показва, че не е изпълнявал задълженията си компетентно, обективно и добросъвестно, което е в нарушение на чл. 2 и чл. 4 от КПСДА; не е създал необходимата организация за извършване на ефективна контролна и административнонаказателна дейност в отдела, което поставя под съмнение качеството на цялата дейност в отдела; неосъществявайки контрол върху действията на подчинените му служители им е позволил отново да извършат нарушения на служебните задължения, за които веднъж са наказани дисциплинарно; не е изпълнявал задълженията си по т. 20 и т. 21 от раздел V на длъжностната си характеристика, с което не е спазил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДСл. Съдът е счел, че деянията на Христозов правилно са били съотнесени към изложените в заповедта разпоредби от ЗДСл и КПСДА, но е отбелязал, че не приема за доказани нарушенията на всички изброени в заповедта правни норми, за което подробно се е обосновал. Счел е за правилно квалифицирани, от административния орган, деянията на държавния служител и е извел извода за осъществяване на множество дисциплинарните нарушения, визирани в чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл и чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, но не и вменените по чл. 13, ал. 1, т. 2, чл. 77, ал. 4, чл. 86, ал. 5, чл. 83, ал. 1 и чл. 77, ал. 8, всички от Указанията. Независимо, че част от изложените, в оспорения акт, основания не са доказани пред първостепенния съд, то с оглед системното извършване на другите – установени и продължителния период и начина, по който са рефлектирали върху цялостната дейността на отдела, е АС-Хасково обосновал като краен извода за правилност на наложеното дисциплинарно наказание, поради което е и отхвърлил предявеното оспорване от Д. Христозов. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото законосъобразен е изводът на административния съд, че оспорената заповед за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на Д. Христозов е издадена в съответствие на изискванията за законосъобразност, изброени в чл. 146 от АПК. Правилни са изводите на съда, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като същият съдържа задължителните реквизити, съобразно чл. 97, ал. 1 от ЗДСл и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й. От събраните по делото доказателства, по несъмнен начин е установено, че дисциплинарното производство е проведено от дисциплинарен състав на ИА "АА", назначен от дисциплинарно наказващия орган и по предвидения за това в закона реда. Решението е взето с единодушно решение и е подписан от всички членове на дисциплинарния състав, че за периода от 01 декември 2016 г. до 19 май 2017 г. държавният служител, в качеството му на началник на ОО "АА" – Стара Загора виновно е извършил голям брой тежки дисциплинарни нарушения, обосноваващи налагането на предвиденото в чл. 95, ал. 1, т. 5 от ЗДСл дисциплинарно наказание "уволнение". Правилно е заключението на съдебния състав, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Фактът, че заповедта, с която е наредено да се образува дисциплинарно дело срещу жалбоподателката е подписана от името на изпълнителния директор не обосновава противния извод. Такъв довод в производството пред първоинстанционния съд не е правен и съответно доказателства за делегиране на права или заместване не са събирани. Дори да се приеме, че съдът е следвало да изясни този въпрос служебно, то отново не са налице основания за отмяна на акта. Действително конкретни указания за събиране на доказателства за посоченото обстоятелство не са дадени. Това е процесуален пропуск на съда, но след като в касационната жалба не са налице оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, за които касационната инстанция не следи служебно, то е извън правомощията й да се произнася по това нарушение. Още повече, че в самата касационна жалба не се оспорват правомощията на лицето, подписало заповедта. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че дисциплинарното производство е проведено от дисциплинарен състав, назначен от дисциплинарно наказващия орган и по предвидения за това в закона реда. Решението е взето след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение по случая и с необходимото мнозинство. Правилен е и изводът на съда, че заповедта е издадена при спазване на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. От служителя са поискани писмени обяснения във връзка с извършени от него нарушения, описани в доклад рег. № 50-080171/1 от 12 юни 2017 г. и доклад рег. № 50-08017/7 от 20 юли 2017 г., указана му е възможността да се запознае с цялата дисциплинарна преписка, а също така е бил поканен да се яви на 3 август 2017 г. в 10.00 часа в сградата на ИА "АА" за изслушване и даване на писмени обяснения по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, за което е бил съставен писмен протокол. Следователно правото на защита на Христозов не е нарушен и са спазени правилата, уредени посочената хипотеза на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Също така законосъобразно съдът е приел, че не е допуснато и нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Процесните нарушения са открити на 12 юни 2017 г. и на 20 юли 2017 г., когато изпълнителният директор на ИА "АА" е бил уведомен с изготвените доклади за поведението на жалбоподателя. Към момента на налагане на дисциплинарното наказание – 10 август 2017 г., двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл от откриване на нарушението не е изтекъл, както и не е изтекъл и едногодишният срок от извършването на всяко едно от тях. По отношение на касационното оплакване за нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, същото е неоснователно. Инстанцията по същество подробно е разгледала императивното изискване на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, с оглед на което се при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, гражданите и т. н. В случая, за да се наложи най-тежкото, от изброените в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл, наказания, дисциплинарнонаказващият орган е взел предвид тежестта на визираните множество нарушения, извършени в продължителен период от време, както и настъпилите за държавната служба последици от всяко едно от тях, а също и че се касае за лице, заемащо ръководна длъжност, чието поведение следва да служи за пример на подчинените му служители. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че е правилно първостепенният съд е достигнал до извод за обоснованост на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" на Христозов, с оглед нормата на чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В касационната жалба са изложени доводи, опровергаващи мотивите на административния съд за законосъобразност на заповедта, с оглед правилното приложение на материалния закон, но същите са неоснователни и необосновани. Правилно инстанцията по същество, след групиране в две основани групи множеството нарушения, по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, е приела поведението на Христозов за виновно при изпълнение на служебните му задължения и несъответстващо на целите по чл. 5, ал. 2 от КПСДА, вменени му с длъжностната характеристика, поради което е наложено и най-тежкото, предвидено от законодателя, наказание – уволнение. Съдът подробно е обсъдил дадените от служителя обяснения и признанието му за виновно извършени от негова страна дисциплинарни нарушения, описани подробно и разгледани едно по едно от съда в съответствие с приложените по делото ежедневни отчети за датите, касаещи датите на 8 декември 2016 г. и 06 март 2017 г. и съответните за това данни от GPS системата за местонахождението на служебните автомобили. Доказано е движението на служебния автомобил "Рено – Талия" с рег. [рег. номер на МПС] на различни календарни дати, включително и в почивни дни, извън териториите на бази на агенцията, разпоредено с изрична заповед на Изпълнителния директор на ИА "АА". Безспорно е установено нарушението на чл. 77, ал. 8 от Указанията, а именно че Христозов, в качеството му на началник на отдела не е осъществил контрол на действията на инспекторите по време на извършване на крайпътни проверки, включващи преглед на видеозаписите от камерите за видеонаблюдение и съответно да се водят ежедневни бележки в дневник за посочените задължения, което представлява неосъществен контрол, както и административният съд е приел. Представените пред касационната инстанция множество писмени доказателства, но въз основа на тях на основание чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав не е компетентен да извършва нови фактически установявания. Непълнотата на доказателства не е касационно основание, а допълнително представените писмени доказателства не установяват касационни основания доколкото те не са ангажирани при разглеждане на спора по същество и инстанцията по същество на спора не е ограничила тяхното събиране. По делото е представена цялата административна преписка и са събрани всички поискани от страните доказателства, а новопредставените писмени документи се твърди, че биха установили факти, които не са навеждани като доводи пред първата инстанция, а дори и в самата касационна жалба, а в по-късен момент. Допълнително изрично следва да бъде посочено, че обстоятелството, че и други длъжностни лица са извършвали идентични нарушения не освобождава Д. Христозов от личната дисциплинарна отговорност за извършените от него дисциплинарни нарушения, а доводите за различното им третиране не обуславят дискриминационно поведение поради липса на посочен защитим признак по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация. В обобщение, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд споделя изцяло изводите на инстанцията по същество за законосъобразност на административния акт. Съдът подробно е описал и изложил обосновани мотиви по отношение на всяко едно от нарушенията, поради което не са налице релевираните в касационната жалба нарушения при постановяване на оспорения съдебен акт – нарушение на материалния закон и на съдопроизовдствените правила, и необоснованост – по аргумент на чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изложеното, решението следва да се остави в сила като правилно и обосновано. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподателя следва се осъди да заплати на ИА"АА" юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100,00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение