Решение № 6098 от 8.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на В. Златкова от гр. София срещу решение 226 от 12.12.2022 г. по адм. д. 258/2022 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед 171/29.01.2021 г., издадена от кмета на Община Перник. С оспорения административен акт на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и съставен констативен акт 2-20/ТР-2472/03.12.2020 г. от служители на Община Перник, е наредено: 1/ В срок до 1 месец от датата на влизане в сила на заповедта на В. Златкова в качеството си на възложител на строеж Дървено бунгало, намиращ се от двете страни на регулационната линия между УПИ VII-1304, 1305 и УПИ IV-1304, 1303, кв.17 по плана на [населено място], Община Перник, с административен адрес [улица], да представи по установения ред в Община Перник за одобрение проект в част План за безопасност и здраве (ПБЗ), от който да е виден начина на премахване на строежа и 2/ В срок от 2 месеца, считано от датата на одобряване на ПБЗ, В. Златкова да премахне същия доброволно и за своя сметка. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че дървеното бунгало е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, въз основа на тройната съдебно-техническа експертиза. Съдът не е приел заключението на единичната експертиза, без да изложи мотиви за това и не е преценил всестранно всички доказателства по делото. Първоначалната СТЕ е установила, че между основата и конструкцията на бунгалото има дървени клинове, които са повивани за изравнявания, от което съдебният състав обосновава извод, че процесният обект стои отгоре без да е закрепен трайно за основата. При разпита на вещите лица от тройната СТЕ, вещото лице А. Цветков заявява, че не е могъл да установи дали и как е свързана конструкцията с основата. Вещото лице Черногорова заявява, че дървената основа е поставена върху монолитен конструктивен елемент с греди, а над тях има шперплат и върху това се държи конструкцията. Изводът на вещото лице Евгениева, че основата не може да послужи за основа на бъдещ строеж не е оспорен от другите две вещи лица. Конструктивният елемент е напълно допустимо да бъде изграден, за да може един преместваем обект да се закрепи временно върху терена и при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, което гарантира конструктивната и пространствената устойчивост на преместваемия обект. С изменението на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ (ДВ, бр. 25 от 2019 г.) законът допуска преместваемият обект да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемането на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Необосновано тройната СТЕ приема, че процесното бунгало е строеж V категория съгласно чл. 10 от Наредба 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, без да посочат към коя от изброените в тази разпоредба различни видове строежи принадлежи то. Същото е отдавано под наем като туристически обект. Моли да се отмени съдебното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени заповедта. В съдебно заседание се представлява от адв. Дунавски, който поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба кметът на община Перник, редовно уведомен, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмен отговор, чрез юрисконсулт Д. Евтимова, излага становище за неоснователност на жалбата. По делото безспорно се установява, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е извършен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането му като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В този смисъл е и заключението на тройната СТЕ, относно констатацията по местоположението на строежа (изграден съгласно СТЕ в два парцела) и че същият не отговаря на изискванията на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ за преместваем обект, тъй като е изграден през 1975 г., т.е. преди приемането на ЗУТ и не може да се впише в режима за разрешаване и премахване на преместваемите обекти по този закон. Макар изброяването в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ на видовете преместваеми обекти да е примерно, от значение е предназначението на постройката, а не само начинът на изграждането й. Изследвана е възможността за прилагане на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, относно търпимост на строежа, но процесното бунгало не е било допустимо по действащите подробни градоустройствени планове, действали по време на изграждането му /1975 г./, както и по настоящите правила и норми, поради което за него не може да се направи извод, че е търпим строеж, разположен в урегулирани поземлени имоти. Изразява несъгласие с тезата на касационния жалбоподател, че става дума за преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като с редакцията на ДВ, бр. 82/2012 г. в определението за преместваем обект е включено и неговото предназначение (според разпоредбата - за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност), а не само възможността да бъде отделен от повърхността на земята и преместен на друго място. Няма как бунгалото да бъде демонтирано по обратния ред на монтажа, поради което премахването би било възможно само чрез разрушаването му. Установено е, че сградата е със сезонно предназначение, тъй като е построена и оборудвана за летуване. Жалбоподателката е собственик на имота от 1997 г., а в регулационния план не фигурира сграда. Счита процесната заповед на кмета на община Перник за валиден административен акт, като издаден в надлежна форма от оправомощен орган при спазване на процесуалните правила и норми визирани в чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и моли да се остави в сила решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради липса на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е установил правилно релевантните за спора факти и обстоятелства при съобразяване със събраните по делото писмени доказателства и заключенията на съдебно-техническите експертизи, и е формирал законосъобразни правни изводи. Доводите на касатора са наведени и обсъдени в първоинстанционното производство, като не са налице основания за промяна на изводите на съда. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ - кмета на община Перник, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му местоположение, описание и характеристика, категория на строежа и чл. 225а, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. В случая са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж по реда на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е налице обект, отговарящ на условията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а от ЗУТ пета категория, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ - без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, като разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ са неприложими. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт заповед 171/29.01.2021 г. е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, а именно кметът на Община Перник, поради това, че процесният строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесният незаконен строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, както в заповедта, така и в констативен акт 2-20/ТР-2472/03.12.2020 г., изготвен от длъжностните лица, съобразно изискването на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, с който е установено извършено незаконно строителство на обект Дървено бунгало, със застроена площ /ЗП/ 24 кв.м. От положената върху него маркировка от геодезическото измерване е видно, че същото е разположено от двете страни на регулационната линия между УПИ VII-1304, 1305 и УПИ IV-1304, 1303, кв.17 по плана на [населено място], община Перник. Състои се от: мазе с вход от север, етаж и таванско помещение с вход от изток. Носещата му конструкция е дървена, изградена върху основа от гранитни дялани блокове. От южната страна височината на основата е около 0,25 до 0,30 м, а от северната е около 1,30 м, поради съществуващата денивелация на терена. Върху основата е положена бетонова плоча с дебелина 0,10 м, като върху нея е монтирана носещата дървена конструкция на бунгалото. Стените му са изградени от дъски. Покривът е с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Строежът е захранен с електрическа енергия. Не е захранен с вода. По данни на собственичката, бунгалото е строено през 1975 г. без строителни книжа. Органът е определил строежа като пета категория, съгласно чл. 10 от Наредба 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Изготвено е становище 3-20/ТР-2472/08.01.2021 г. на главния архитект на Община Перник по реда на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, съгласно което строежът не може да е търпим, тъй като не е допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормите, действали по времето на изграждане на строежа, или по сега действащите (ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство в сила до 26.07.1995 г. ) и ЗУТ. Органът се е позовал на чл. 100, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, съгласно който за запазване и целесъобразно използване на наличния годен сграден фонд се допуска кварталнозастроителните и силуетни планове да се съставят съобразно с фактическото разположение на заварени сгради, които не отговарят на действащите строителни правила, норми и нормативи, при следните условия: 1) сградите да са стоманобетонни (със или без рамови конструкции) и да имат трайност най-малко още 25 години; 2) сградите в съседните парцели да могат да се разположат на такова разстояние от заварената сграда, каквото се изисква по общите правила, намалено най-много с една трета. В тези случаи се установяват строителни линии, които отговарят на разположението на заварената сграда. Тъй като не се касае за временен строеж, т.е. такъв съобразно ограниченията по чл. 148 и следващите от ППЗТСУ (отм.) до извършване на мероприятие, за което е отреден имота, то по отношение на спорната сграда не са приложими правилата за временен строеж в частност чл. 151 от ППЗТСУ (отм.), а общите правила за разположението на сградите по правилата за устройство на територията, действали към момента на изграждането й. В констативния акт и процесната заповед е установено, че сградата не е със стоманобетонова, а с дървена конструкция, т.е. не отговаря на изискванията на чл. 100, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./ в редакцията му към годината на изграждане на строежа. Също така, е разположена от двете страни на страничната регулационна линия между УПИ VII-1304, 1305 и УПИ IV-1304, 1303, като навлиза частично в УПИ IV-1304, 1303, поради което не отговаря на изискванията и на чл. 31, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основно застрояване са: - до страничната граница на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м. и до границата към дъното на урегулирания поземлен имот най-малко 5 м. Съгласно чл. 99, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), с кварталнозастроителен и силуетен план съобразно с архитектурно-градоустройствените, стопанските, техническите, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания, могат по изключение да се допускат отклонения до една трета от мерките по този правилник и действащите строителни правила, норми и нормативи, само когато това се налага за съобразяване на ново строителство със заварени масивни сгради, изградени с разрешение за строеж, издадено до 18.IX.1959 г., които се запазват като елемент в системата на бъдещото застрояване. Отклонения с повече от една трета от установените мерки по отношение на такива сгради се допускат само при безспорна обществена нужда във връзка с изграждане на сгради и комплекси на системата за обществено обслужване. Според чл. 99, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), в изключителни случаи с разрешение само на министъра на архитектурата и благоустройството могат да се допускат и по-големи отклонения от установените мерки по отношение на сградите, посочени в ал. 1, когато това се налага във връзка с преустройство на гъсто застроени части в градовете. Правилен е изводът на органа и на съда, че спорната сграда не отговаря на строителните правила и норми по устройство на територията, действали към момента на извършването й. Следва да се посочи, че дори да се приеме приложимост на разпоредбата на чл. 151 от ППЗТСУ (отм.), то и тя допуска по-големи отклонения от 1/3 от законово предвидените отстояния по съгласие - нотариално заверено на собствениците на съседния имот - но не допуска навлизане в съседен имот, т.е. дори и за временни строежи не е допустимо разположение в два парцела. Поради изложеното, дори с представени нотариално заверени съгласия на съседите, не може да се преодолее несъответстващото на правилата по устройство на територията разположение на сградата. Правилен е изводът на съда, че спорната сграда не съответства и на сега действащите правила по устройство на територията по аргументите, изложени в него. В този смисъл е и решение 14521 от 29.10.2019 г. по адм. д. 950/2019 г., ІІ отд. на ВАС. В констативния акт е посочено, че строежът е изграден без одобрени проекти и разрешение за строеж, без необходимите строителни книжа, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Констативният акт е изпратен с писмо изх. 20/ТР-2472-3/08.12.2020 г. на В. Златкова, получен от нея лично на 17.12.2020 г., видно от известие за доставяне. В законоустановения срок тя е подала възражение вх. 20/ТР-2472-4/23.12.2020 г., разгледано от комисия, за което е съставен протокол 4-20/ТР-247/08.01.2021 г., възражението е прието за неоснователно, с изложени мотиви в протокола и в процесната заповед. С оглед на изложеното не е накърнено правото на защита на адресата на заповедта в административното производство по издаването й. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Във възражението си В. Златкова твърди, че дървеното бунгало е построено преди да бъде приет сега действащия план и то е търпим строеж. Становището на комисията е, че за да се твърди, че едни строеж е търпим, трябва преди това да бъде изследван дали отговаря на изискванията на ЗУТ. В случая това е направено, за което е изготвено становище на главния архитект на Община Перник, съгласно което строежът не отговаря на тези изисквания и не може да бъде търпим. Във възражението си В. Златкова излага, че когато бунгалото е било построено, то не е било разположено на регулационната линия, а е било в нейния имот. Становището на комисията възприето и в заповедта е, че ако дървеното бунгало наистина е построено преди плана за регулация и застрояване на [населено място], утвърден със заповед III-234/09.04.1976 г. на кмета на Община Перник, то Златкова е трябвало да възрази срещу плана в законоустановения за това срок преди 44 години. До момента в община Перник няма данни същата да е правила постъпки за промяна на регулационната граница между двата имота. Обстоятелството, че жалбоподателката не е реагирала на предвижданията на плана, не й дава права и върху съседния имот, в който попада бунгалото. Становището на комисията е, че обстоятелството, че между имотите не е имало ограда, не елиминира съществуващата регулация, противно на твърдяното от Златкова, че сега действащата регулация не е била приложена до месец май-юни 2020 г. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че процесният строеж е реализиран без одобрени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В административното производство безспорно не е установен незаконен строеж. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни и не опровергават съдържанието на заповедта. От административния орган е изследвано и установено наличието на основания да се приеме търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Твърдението в касационната жалба, че процесното бунгало не е строеж, а преместваем обект е неоснователно. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 13а или по чл. 56, ал. 2. В § 5, т. 80 е дадено определение на преместваеми обекти, както следва: "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ и § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като посочените норми разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - техните конструктивни особености. В тази връзка спорното бунгало не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане или рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. Правилен е изводът на административния орган, потвърден и от първоинстанционния съд, че същият е за задоволяване на лични нужди. Законосъобразно административният орган и първоинстанционният съд приемат, че не се касае за преместваем обект, а за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В случая с оглед описанието на обекта в констативния акт и в СТЕ и с оглед данните /включително снимков материал/ относно предназначението му, не следва да се приеме, че същият попада в категорията преместваем обект, предвиден съгласно разпоредбите, цитирани по-горе. Според заключението на единичната съдебно-техническа експертиза /констативно-съобразителна част/ - процесното Дървено бунгало е изградено през 1975 г. /по данни от собственичката/ в дворно урегулирано място, находящо се в [населено място], Община Перник, в местността Кало, което е собственост на В. Златкова - Нотариален акт 134, том ХХV, дело 6157/97 г. Действащият регулационен план на [населено място] е утвърден със заповед III-234/09.04.1976 г. Дървеното бунгало, находящо се в парцел VII-1304, 1305, кв. 17 е със застроена площ 24 кв.м., не е заснемано от правоспособен геодезист и не е попълнено в кадастралния план. При направения оглед и извършените замервания с ролетка в присъствието на процесуалния представител на Златкова - адв. Дунавски, се установява, че процесният обект попада частично върху съседния парцел IV-1304, 1305, кв. 17, т.е. пресича регулационната граница между парцели VII-1304, 1305 и IV 1304, 1303, кв. 17. Измерването е съобразено с положената маркировка със син цвят върху бунгалото от предишно геодезическо заснемане. В описанието на процесния обект Дървено бунгало единичната експертиза посочва, че същото е с размери 6м на 4м, ЗП = 24 кв.м., дървена конструкция, монтирана върху ивична основа от гранитни дялани блокове. Ивичната основа е с променлива височина, съобразно особеностите/наклона на терена и варира от 0.30 м от юг до около 1.30 м от към север. В пространството между основните блокове е обособено зимнично помещение за складиране на инвентар. Дървеното бунгало има две жилищни помещения с подход откъм открита тераса пред помещенията с размери 2.9м/1м, която видно е отлепена от основната каменна зидария /има налична пукнатина фуга между бетоновата площадка и основния каменен зид/. Дървената конструкция на бунгалото е изпълнена от дървени греди и колони с размери 10/8 см. Стените са изковани върху гредите и колоните и са от дървена ламперия на нут и перо. Дограмата е дървена. Подът в помещенията и таванът на същите са изпълнени от дървени греди и наковани талпи. Покривът на бунгалото е двускатен с обитаемо подпокривно пространство, покрит с керемиди. Дървената покривна конструкция е изпълнена с греди, с накована ламперия. Дървената конструкция и дървената ламперия на бунгалото са обработени и боядисани против дървояд и гниене и нямат нарушение във вида и цялостта си. Дървената конструкция на бунгалото е неразделно свързана и скрепена с традиционните крепежни елементи. В задача 1 от СТЕ се посочва, че процесният обект е със ЗП 24 кв.м., дървена конструкция от неразделно свързани дървени греди и колони с наковани талпи за под и таван и накована ламперия върху дървените колони за стенни ограждения, в които са вградени врати и прозорци. Цялостно скрепената дървена конструкция е монтирана върху зидана ивична основа от гранитни дялани блокове. Няма захранване с В и К мрежа, захранен е с електрическа енергия. Въз основа на това, единичната СТЕ прави заключение, че процесният обект Дървено бунгало е със статут на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. По задача 2 е отговорено, че процесният строеж е изграден в дворно урегулирано място, парцел - 1304, в кв. 17, находящо се в [населено място], Община Перник, местността Кало по стария регулационен план на [населено място]. С влизане в сила на новия регулационен план и прилагането му заповед III-234/09.04.1976 г. дървеното бунгало попада в по-голямата си част в парцел УПИ VII-1304,1305, кв. 17, собственост на касаторката, и частично в съседния УПИ IV-1304, 1303, кв. 17. В задача 3 вещото лице е отговорило, че бунгалото е изградено през 1975 г., т.е. преди приемане на сега действащия регулационен план - заповед III-234/09.04.1976 г. и за него няма намерени строителни книжа и документи. По въпрос 4 от единичната експертиза вещото лице отговаря, че строежът е бил допустим по времето на строежа, съгласно действащия тогава ЗТСУ и ППЗТСУ и е недопустим по сега действащия ЗУТ и не отговаря на Правила и нормативи за разполагане на сградите на основно застрояване съгласно ЗУТ. От така изложеното в заключението на единичната експертиза от една страна обектът е характеризиран като преместваем, а от друга страна става дума за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като е върху солидна гранитна основа, налице са две жилищни помещения, двускатен покрив с обитаемо подпокривно пространство, електрификация и други характеристики на строеж, т.е. и по предназначение не отговаря на определението за преместваем обект по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Съгласно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, част от която е и вещото лице от единичната СТЕ но с изразени мотиви за особено мнение, в процесния случай се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Вещите лица са описали и анализирали задълбочено начина на изграждане на постройката, както следва: Процесното дървено бунгало е изградено върху основи каменна зидария/ивична/ и частично отлята на място /върху каменната зидария/ бетонна плоча в частта на терасата с дебелина 10-12 см. Под тази бетонна част и част от едната стая има образувано мазе /складово помещение/ с най-висока част 1,25 м с вход врата от северозапад. Основите от каменна зидария са с височина в горната част 35-40 см над ниво терен, а в долната най-висока част 1,60 м и бетонова основа с височина 30-35 см. Начинът на изграждане на основите с каменна зидария: направен е изкоп по наклона, или на отстъпи, след което е излят бетон с височина около 35 см по стените на процесния обект, и след това е започнато иззиждането на дяланите каменни блокове с циментопясъчен разтвор. След достигане на хоризонталната повърхност на около 40 см над ниво терен в задната ниска част е отлята и плочата, която служи за тераса и е таван на мазето /складовото помещение/. Останалата част от пода на процесната сграда е с дървени греди през 40-50 см, на които от горната част е накован листове шперплат. Стените на процесния обект са дървени, като е изградена дървена рамка и са обшити отвън с дървена ламперия, а отвътре листове фурнир с дебелина 5-6 мм. На стените са поставени тапети, а таванът е блажна боя. Има изградена ел. инсталация открита, обектът е захранен с ток, няма вода вътре в него. Таванът е дървен гредоред - пак от греди през 40-50 cm. Покривът е дървен с керемиди. В подпокривното пространство е обособено складово помещение с врата от дъното на имота, по което се качва с допълнително поставяне на стълба. Дограмата е дървена. Височината на помещенията е около 2,45 см, а кота било на двускатния покрив е 4,30 м. Така изложеното описание и анализ на тройната СТЕ, които съдът е кредитирал като компетентни и обективни, подкрепя изводите на административния орган, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и по характеристики и по предназначение, за който няма строителни книжа и разрешение за строеж, и е недопустим съгласно действалите по време на изграждането му ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, Наредба 5 към ЗТСУ, а и по действащия към настоящия момент ЗУТ. От касаторката в административното и съдебното производство, включително и пред настоящата касационна инстанция не се представиха доказателства, опровергаващи по неоспорим начин тези изводи на административния орган и на съда. С оглед изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане, на ответника по касация, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение,