Решение № 3450 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7600/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директор на Териториално поделение на Национален осигурен институт (ТП на НОИ) Перник против решение 1005/10.06.2024 г. по адм. дело 129/2024 г. по описа на Административен съд-Перник, с което е отменено решение [заличен текст]/05.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Перник и потвърденото с него разпореждане [[заличен текст]/прот. 2113-13-970#1)/05.12.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление 2113-13-970/13.09.2023 г. на Р. Р. Д. и НОИ е осъден да заплати сумата от 470лева разноски, а на адв. Асенова съответно сумата от 500 лева. Доводите на касатора са за неправилност на обжалваното решение нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които сочат на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът Р. Р. Д., чрез процесуален представител адв. Асенова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.

Представител на Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост на касационната жалба, но разгледана по същество е неоснователна, а решението е правилно.

Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна е установено, че със заявление с вх. 2113-13-970/13.09.2023 г. до ТП на НОИ Перник е постъпило искане от Р. Р. Д. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), ведно с писмени документи, удостоверяващи осигурителния му стаж.

По заявлението е постановено разпореждане [заличен текст]/прот. 2113-13-970#1)/05.12.2023 г. на длъжностно лице по ПО към ТП на НОИ , с което е отказано отпускане на ЛПОСВ, с мотиви, че към момента на подаване на заявлението, Р. Р. Д. е на възраст [възраст], а от представените документи за периода от 14.09.1987 г. до 12.09.2023 г. е зачетен: осигурителен стаж от първа категория труд 09 г. 02 м. 21 д.; осигурителен стаж от втора категория труд 08 г. 10 м. 01 д.; осигурителен стаж от трета категория труд 17 г. 09 м. 19 д.

От представеното удостоверение обр. УП-13 с изх. Ц5526-13-105/18.08.2020 г., издадено от ТП на НОИ Перник, на лицето са зачетени за осигурителен стаж следните периоди:

от 14.09.1987 г. до 21.09.1987 г. на длъжност водопроводчик" РМЦ осигурителен стаж с продължителност- 00 г. 00 м. 07 дни от втора категория труд, съгласно т.8в, бук. "а" от ПКТП/отм./;

• от 07.12.1987 г до 31.12.1987 г. на длъжност ел. заварчик" РМЦ осигурителен стаж с продължителност - 00 г. 00 м. 24 дни от втора категория труд, съгласно т. 8в, бук. "а" от ПКТП/отм./;

• от 01.01.1988 г. до 01.02.1991 г. на длъжност водопроводчик" РМЦ осигурителен стаж с продължителност - 03 г. 01 м. 00 дни от втора категория труд съгласно т. 8в, бук. "а" от ПКТП/отм./;

• от 01.03.1991 г. до 01.05.1991 г. на длъжност водопроводчик" РМЦ осигурителен стаж с продължителност - 00 г. 02 м. 00 дни от втора категория труд съгласно т. 8в, бук. "а" от ПКТП/отм./.

По представеното удостоверение обр. УП-13 с изх.5506-09-3259# 1 от 10.09.2020 г., издадено от ТП на НОИ за осигурителен стаж на лицето са зачетени следните периоди:

• от 01.02.1991 г. до 01.03.1991 г. на длъжност водопроводчик" РМЦ осигурителен стаж с продължителност- 00 г. 01 м. 00 дни от втора категория труд съгласно т. 8в, бук. "а" от ПКТП/отм./;

• от 01.05.1991 г. до 01.10.1993 г. липсва длъжност РМЦ осигурителен стаж с продължителност- 02 г. 05 м. 00 дни от втора категория труд съгласно т. 8в, бук. "а" от ПКТП/отм./;

• от 01.10.1993 г. до 01.02.1995 г. на длъжност Механошлосер" РМЦ осигурителен стаж с продължителност- 01 г. 04 м. ОО дни от втора категория труд съгласно т. 8в, бук. "а" от ПКТП/отм./;

• от 01.02.1995 г. до 01.03.1995 г. на длъжност "механошлосер" ЕСДЦ осигурителен стаж с продължителност- 00 г. 00 м. 26 дни от първа категория труд съгласно т. 5а от ПКТП/отм./.

По данни от трудова книжка 1 1005/14.09.1987 г. е зачетен осигурителен стаж за периода от 01.03.1995 г. до 31.12.1999 г. на длъжност "механошлосер" в ЕСДЦ прекратения осигурител "Стомана" АД-гр. Перник с продължителност 04 г. 10 м. 00 д. от първа категория труд по т.5 а от ПКТП/отм./.

Общият осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 КСО към трета категория труд е 44 год. 02 мес. и 20 дни и длъжностното лице е направило извод, че Д. няма осигурителен стаж от 10 години при първа категория труд, поради което не може да му бъде отпусната ЛПОСВ по чл. 69б, ал. 1 КСО, както и е отказано да се отпусне ЛПОСВ по условията за втора категория труд по чл. 69б, ал. 2, защото заявителят има 15 г. осигурителен стаж от втора категория труд, но няма изискуемата от закона възраст за мъжете през 2023 г., за да му бъде търсено наличие на 100 точки, като сбор от осигурителен стаж и възраст.

Срещу процесното разпореждане Р. Р. Д. е подал жалба с вх. 1012-13-2 до директора на ТП на НОИ Перник, като претендирал, че за периода от 14.09.1987 до 06.02.1995 г. е работил за осигурител Стомана АД гр. Перник В РПМ Леярен цех и положеният от него осигурителен стаж е от първа категория труд. Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл с решение [заличен текст]/05.02.2024 г., като е отхвърлил жалбата като неоснователна. Срещу същото е била подадена жалба до Административен съд Перник.

В хода на производството, съдът приел като доказателство съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице В. П., като е установено след извършена проверка на разплащателни ведомости на МК Ленин ( Стомана АД), съхранявани в Регионален архивен център на ТП на НОИ [населено място], че осигурителният стаж на Р. Д. към датата на подаване на заявлението за пенсиониране, превърнат в ІІІ-та категория труд е 45г. 11 м. и 00 д. Към 25.09.2023 г. Р. Д. е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно 100 точки като сбор от осигурителен стаж и възраст - формирани от осигурителен стаж превърнат към III категория труд - 45г. 11м. 12д. и възраст [възраст].

След анализ на всички предоставени документи по делото, вещото лице е констатирало, че периода от 14.09.1987 г. до 06.02.1995 г. следва да се зачете за осигурителен стаж от първа категория труд от 04 г. 01 м. 26 д.

За да отмени решението на Директора на ТП на НОИ - Перник, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, същото е мотивирано, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му, но не са били събрани всички доказателства, от които да се установи какви длъжности и професионални функции е упражнявал жалбоподателят в спорния период, което е нарушение на административнопроизводствените правила съгласно чл. 146, т. 3 АПК и само по себе си е основание административният акт да бъде отменен като незаконосъобразен и върнат на административният орган за ново произнасяне.

Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт е правилен. Административният орган необосновано е зачел периода за времето от 14.09.1987 до 06.02.1995 г. като втора категория труд, а не първа категория. Въпросът, на който трябва да се отговори е, дали трудът, който жалбоподателят е извършвал през спорния период от 14.09.1987 до 06.02.1995 г. е от първа или втора категория труд. От доказателствата по първоинстанционното дело, преценени поотделно и в своята съвкупност първоинстанционният административен съд вярно е установил условията на труд, при които лицето е полагало труд от първа категория и в съответствие с чл. 104, ал.1 КСО, на базата на данните съгласно чл. 5, ал.5, т.1 КСО във връзка с чл. 40, ал.1 и ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е кредитирал като обективна, обоснована и безпристрастна. Съгласно фактическите установявания по делото, за спорният период от 14.09.1987 до 06.02.1995 г. и след анализ на разплащателните ведомости на МК Ленин Стомана АД, съхранявани в Регионалния архивен център на ТП на НОИ в [населено място], както и предоставените документи от ТП на НОИ Перник, съдът е достигнал до правилен извод, че на Р. Д. правото на пенсия е било придобито на 25.09.2023 г., когато лицето е събрало 100 точки, преди длъжностното лице да се произнесе на 05.12.2023 г. с разпореждане [заличен текст], с което незаконосъобразно е отказано отпускане на ЛПОСВ на Р. Д.. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, касационната инстанция приема, че същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 36, ал. 2 Закон за адвокатурата (ЗА) вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА следва да бъде уважена, в размер съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или 500.00 (петстотин) лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,