Решение № 117 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13641/2016 г.

Решение № 117 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13641/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Х., чрез адв. Т. З., срещу Решение № 247 от 31.10.2016 г., постановено по адм. д. № 320 по описа на Административен съд - Х. (АС - Х.) за 2016 г. С него е отменено Решение № 191 от 24.06.2016 г. на Общинския съвет - Х., обективирано в Протокол № 11 от 24.06.2016 г. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост на съдебното решение, а предвид изложеното в нея се твърди и постановяването му в противоречие с материалния закон. Касационният жалбоподател се позовава на специалната разпоредба на чл. 11 от Закона за пчеларството (ЗП), предвид което поддържа становище, че е допустимо учредяването на вещно право на ползване в хипотезата на чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС). В този смисъл, според него, спорното решение на общинския съвет не страда от порок, а е постановено в рамките на правомощията на органа и съобразно разпоредбите на материалния закон. Иска се отмяната на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - Областен управител на О. Х. не представя писмен отговор на касационната жалба. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно допустимостта на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения относно допустимостта на съдебното решение. Първоинстанционният съд е сезиран от областния управител на Област с административен център град Х. със Заповед № АК - 04-14 от 06.07.2016 г., с която е оспорено Решение № 191, обективирано в Протокол № 11 от 24.06.2016 г., прието на редовно заседание на Общински съвет - Х.. С посоченото решение общинският съвет учредява право на ползване върху имот № 000269 с площ от 0,873 дка - пасище - мера в землището на село Г. на М. Д. М. за срок от 10 години срещу цена от 10,00 лв. на декар годишно, за настаняване на пчелин (т. 1). По т. 2 от него възлага на кмета на О. Х. да подпише договор за учредено право на ползване. С Определение от 15.07.2016 г. първоинстанционният съд е конституирал страните в съдебното производство, както следва: жалбоподател - областен управител на О. Х. и ответник - Общински съвет - Х.. Наред с това е насрочил делото в открито съдебно заседание, като е дал указания по разпределението на доказателствената тежест. Проведено е едно съдебно заседание на 04.10.2016 г., за което са били призовани посочените страни. Постановено е обжалваното съдебно решение, с което е отменено Решение № 191 от 24.06.2016 г. като прието в противоречие с материалния закон. Решението е валидно, но недопустимо. Оспорването пред първоинстанционния съд е инициирано от областния управител на О. Х.. С оспореното решение общинският съвет се е произнесъл по искане на М. Д. М. до Общински съвет - Х. за приемане на решение, с което да му бъде учредено право на ползване за настаняване на пчелин върху имот № 000269, състоящ се от 0,873 дка, представляващ пасище - мера в землището на с. Г.. По предписанието на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. В съдебното производство съдът конституира страните служебно (чл. 154, ал. 1 АПК). В настоящия случай първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 154, ал. 1 АПК да конституира всички надлежни страни по делото. Както се посочи по-горе, с Определение от 15.07.2016 г. съдът е конституирал страните в съдебното производство, както следва: жалбоподател - областен управител на О. Х. и ответник - Общински съвет - Х.. Само тези страни са призовавани по делото за проведеното открито съдебно заседание. При съобразяване на цитираната правна регламентация, неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила в производството пред АС - Х. не е конституиран като заинтересована страна М. Д. М., комуто с Решение № 191 от 24.06.2016 г. на Общински съвет - Х. е учредено право на ползване за настаняване на пчелин върху имот № 000269, състоящ се от 0,873 дка, представляващ пасище - мера в землището на с. Г. за срок от 10 (десет) години срещу цена от 10,00 (десет) лева на декар годишно. Решението на общинския съвет е благоприятно за М. и евентуалната му отмяна би засегнала негови права и законни интереси. В този смисъл конституирането му в съдебното производство е задължително и представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството пред АС - Х.. Разглеждането от съда на правен спор и постановяване на съдебно решение без участието на надлежна страна, какъвто е настоящият случай, е довело до постановяване на недопустимо решение. Следователно, налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. В касационната жалба не е направено оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок. Въпреки това, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Поради това, след като констатира такъв порок (недопустимост), настоящият състав намира, че на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало. По делото в АС - Х. следва да бъде конституиран като заинтересована страна М. и то да бъде разгледано и с негово участие. При този изход на спора, по разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение