Решение № 916 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3125/2008 г.

Решение № 916 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3125/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/2007 г./ Образувано е по жалба на В. В. В. против въззивно решение № 49/6.02.2008 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1148/2006 г. в частта по извършване на делбата чрез публична продан на жилищния имот и отхвърлената претенция по чл. 286 ГПК (отм.) за разликата над 3088 до 45 028 лв. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация А. И. Х. не е възразил по реда на чл. 218г ГПК (отм.), нито е изразил становище до приключване на съдебния спор. Постъпили са писмени бележки след съдебното заседание. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил това на първата инстанция, с което жилищният имот, предмет на делбата, като неподеляем, е изнесен на публична продан. Претенцията на В. против Х. за извършени подобрения в имота e частично уважена. По жалбата срещу решението по чл. 288, ал 1 ГПК (отм.) относно жилищния имот: Доводите на касатора за основателност на искането й по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) не намират опора в закона. Въззивният съд, като е съобразил, че процесният имот - бивша съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, е неподеляем, правилно е постановил прекратяване на съсобствеността чрез изнасяне вещта на публична продан, независимо, че има жилищен характер и В. В. няма собствено жилище. За да се приложи нормата на чл. 288, ал. 2 ГПК в случая е нужно още на бившия съпруг, направил искането за възлагане, да е предоставено упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца, като непълнолетието на последните следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция. В случая е без значение кой е полагал грижи за децата след прекратяване на брака, каквито доводи прави касатора В., защото дори към момента на развода те са били пълнолетни и няма решение по чл. 106 СК от 1985 г. (отм.). След като липсват предпоставките, предвидени по закон за възлагане на жилището в изключителен дял на В., искането й се явява неоснователно. Решението на въззивния съд по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.)следва да бъде потвърдено. По жалбата срещу решението, постановено в производството по сметките: В. В. не е мотивирала поради какво е несъгласна с крайното заключение въззивния съд. То е обусловено от различни фактически и правни изводи относно отделните 48 подобрения, за които е поискала обезщетение Величкова. Съдът е приел, че за част от дейностите няма доказателства, че са извършени от нея, за други, че не повишават стойността на имота. Признато е извършването на довършителни работи, подробно обсъдени в осем точки от въззивния съд, който е направил извод, че за тях се дължат само разноските. Приел е сумите, посочени от заключението на съдебно-техническа експертиза, като е присъдил суми по всяко перо, но само до размера на поисканото. Проверката на касационната инстанция се изчерпва в рамките на заявените оплаквания. Служебно преценява дали са допуснати нарушения, водещи до нищожност или недопустимост на съдебния акт, за точното приложение на материалния закон и необходимостта от ползване на специални знания за изясняване на спора от фактическа страна. При служебно извършената проверка в горните параметри, настоящият състав не откри пороци на въззивното решение. Неоснователно е и оплакването срещу оценката на имота. Съдът правилно я е определил към датата на извършване на делбата, с което законът е точно приложен. В заключение, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в двете касационната жалба, поради което и следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение