Решение № 2265 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6732/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Т. С. против решение 1802/19.03.2024 г., постановено по адм. дело 10420/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост и моли да бъде отменено. Претендира заплащането на разноски. Ответник - Столична община, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваната част от решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. След преценка на доказателствата по делото, на доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Т. С. против Столична община, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер 168 лева, от които 50 лева заплатена глоба и 118 лева разходи по изпълнително дело, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2022 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление) до окончателното изплащане на сумата. Претърпените имуществени вреди представляват разходи за заплатената от ищеца глоба, наложена с отменено наказателно постановление 364872/16.09.2019 г. на заместник-кмета на Столична община и разноски по образуването, преди влизане в сила на наказателното постановление, изпълнително дело 20218410403662/2021 г. по описа на ЧСИ Н. Митев. С оспореното решение са отхвърлени исковите претенции на Р. С. и същата е осъдена да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 100 лева. От фактическа страна по делото е установено, че с наказателно постановление 364872/16.09.2019 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, на основание чл. 53 и чл. 13, б. б от ЗАНН и чл. 48 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община на С. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. Образувано е изпълнително дело 20218410403662/2021 г. по описа на ЧСИ Н. Митев. Видно от приложената по делото Покана за доброволно изпълнение изх. 008748/31.01.2022 г. задължението по изпълнителното дело възлиза на: 50 лв. - главница, представляваща административно наказание глоба, както и разноски по изпълнителното дело в размер на 118 лв. С решение 3634 от 03.10.2022 г., постановено по нахд 2809/2022 г. от СРС е отменено наказателно постановление 364872/16.09.2019 г., издадено от заместник-кмета на Столична община. Решението е влязло в сила на 27.10.2022 г. От Р. С. е изпратена покана СОА23-ГР94-2818/26.05.2023 г. до Столична община за доброволно плащане на 168 лв., от които 50 лв. - заплатена глоба и 118 лв. - разноски по изпълнително дело Въз основа на така установеното, административният съд приел, че исковата молба е неоснователна. Посочил е, че претенциите за обезвреда произтичат от наказателно постановление 364872/16.09.2019 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, отменено с влязло в сила решение 3634 от 03.10.2022 г., постановено по нахд 2809/2022 г. по описа на Софийския районен съд. Според съда, налице е втората предпоставка за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - имуществото на ищеца се е намалило със сумата, заплатена като глоба и разноски по изпълнителното дело. По отношение на третата предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е посочил, че съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага и е приел, че има специален процесуален ред, по който следва да се реализира правото на възстановяване на недължимото плащане, изключва исковия ред по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - редът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. По исковата претенция за 118 лв. съдът е приел, че тя също е неоснователна, предвид липсата на пряка причинно-следствена връзка между отмяната на наказателното постановление и настъпилите вреди, както и предвид наличието на специален ред за обезщетение съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Според съда, С. е имала право да обжалва действията на съдия-изпълнителя и след като не е упражнила правото си на защита в изпълнителното производство, то това право не може да се реализира в исково производство. Решението е валидно и допустимо, но неправилно . Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е доказано наличието на два от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен административен акт наказателно постановление 364872/16.09.2019 г., издадено от заместник-кмета на Столична община и отменено с решение 3634 от 03.10.2022, постановено по нахд 2809/2022 г. на Софийски районен съд, както и понесена вреда от заплащането на глобата в размер на 50 лв. по сметка на столична община и на сумата от 118 лв. разноски по образуваното въз основа на наказателното постановление изпълнителното дело. Неправилни са изводите на съда по приложение на материалния закон. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. По посочения ред могат да бъдат възстановявани, респ. прихващани само недължимо платени суми по глоби и имуществени санкции, наложени от органите на НАП. В случая платената от ищцата глоба е наложена от общинската администрация и следва да бъде върната от нея. За това процесуално действие не е предвиден специален ред и след като ответникът не е възстановил доброволно думата, тя следва да бъде присъдена по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неправилни са изводите на административния съд и по отношение на платените разноски по изпълнителното дело на ЧСИ. В решението на Софийски районен съд е прието, че ищцата не е била надлежно уведомена за издаденото наказателно постановление и следователно тя е научила за него едва с получаването на поканата за доброволно изпълнение. С изпращането на тази покана, съдия-изпълнителят е наложил запори върху всички банкови сметки на ищцата. За да избегне последващи действия на съдия-изпълнителя, С. е внесла дължимите такси на ЧСИ и след това е обжалвала наказателното постановление. Какъв вид правна защита ще избере наказаното лице, е въпрос на негова преценка. Но безспорно установено по делото е, че и двете суми - 50 лв. по сметка на Столична община и 118 лв. по сметка на съдия-изпълнителя, представляват за ищцата вреда, причинена от незаконосъобразното наказателно постановление, издадено от СО и отменено по съдебен ред. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на С. за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в размер на 415 лв. Водим от изложеното, и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,