Решение № 5015 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13221/2020 г.

Решение № 5015 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13221/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на П. К., представена от адв. М. И., срещу решение № 618/13.10.2020 г. на Административен съд Плевен по адм. д. № 378 по описа за 2020 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-04001519003380-091-001/22.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, без частта решаваща спора за включването в годишната данъчна основа на облагаем доход от продажба на недвижимо имущество и съответстващия на този доход данък в размер 1 200 лева. Касаторът твърди опущения на съда при прилагане на правилата на доказателствената тежест. Според него в тежест на органите по приходите е да установяват какви са получените доходи, квалифицирани като такива по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Неразбираемо било какъв източник на доходите се твърди, а той противопоставял твърдение, че получените средства не са във връзка с престиране на стоки или услуги, та да се квалифицират като облагаем доход. По отчетни периоди предлага наличие на основания за получаване на средствата, които ги дисквалифицират като доход. Иска отмяна на обжалваната част от първоинстанционното решение и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Пред АС Плевен е обжалвана потвърдената при оспорването по административен ред част от ревизионен акт, с който в тежест на П. К. са установени задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2013 – 2017 г. в общ размер 15 427 лева и за лихви за забава в общ размер 4 704. 04 лева. Според приходната администрация в отчетни периоди 2013 - 2017 г. ревизираното лице е получило парични преводи по банковите си сметки и преводи чрез системата на "Easy Pay" /Изипей/ от четири търговски дружества, Община Долна Митрополия и единадесет физически лица без да е ясно основанието за получаването им, поради което са квалифицирани като доходи от други източници по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, за които не е установено да са необлагаеми или да са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или на ЗКПО. Данъчната основа на тези доходи по отчетни периоди е както следва за 2013 г. - 38 300 лева, за 2014 г. - 1 119. 50 лева, за 2015 г. - 15 000 лева, за 2016 г. - 36 273 лева /след частичната отмяна на РА с решението на ДДОДОП/ и за 2017 г. 51 592. 94 лева. За 2017 г. общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ включва и данъчна основа по чл. 34 ЗДДФЛ за доходи от продажба на недвижимо имущество по чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ в размер 12 000. 84 лева /за този обект на облагане касаторът не оспорва решението на административния съд/. За доходите от други източници, а за 2017 г. за общата данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, са определени допълнителните задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. С първоинстанционното решение е отменен РА само за подоходен данък в размер 1 лев и за лихва в размер 0. 46 лева за 2014 г. Отхвърлено е оспорването в останалата част. Съдът е концентрирал е спора по фактите до постъпленията на К. от парични банкови преводи и преводи чрез системата на Изипей и основанията за получаване на средствата. Констатациите му са по данъчни периоди и за всеки от наредителите. Разграничени са облагаемите от необлагаемите /като тези по чл. 13, ал. 1, т. 24 ЗДДФЛ, получени от аренда/ доходи. Обсъдени са хипотезите, в които К. е действала като пълномощник при продажба на земеделска земя – получените суми са намалени с отчетените към упълномощителите; преводи, които не могат да бъдат обвързани с конкретни сделки на разпореждане с недвижими имоти; преводи, за които се твърди, но не се установява да са за предоставяне на заем или върнати суми по неосъществени продажби, както и суми, изплатени за покупка на недвижими имоти, без имотите да са продадени на наредителя и сумите да са му възстановени. Решаващият извод на съда е, че е обосновано прилагането на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, когато са установени размера и платеца на дохода, както и момента на получаването му, въпреки че не е установено основанието за плащането. Решението е правилно. Касационният съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. При действието на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с арг. от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на източниците не е изчерпателно. От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. Възстановяването в имуществото на ДЗЛ на предходното му намаляване не представлява облагаем доход, включително при обезщетяване на вреди във формата на претърпени загуби – чл. 13, ал. 1, т. 13 ЗДДФЛ. Доход е лихвата по предоставения заем, но не и върнатата главница – арг. от чл. 35, т. 3 ЗДДФЛ. Позицията на органите по приходите е, че с паричните преводи по банковите сметки на касатора и с преводите чрез системата Изипей е увеличено имуществото му и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ. По хипотеза този доход не се класира според източника към съответния раздел от гл. V ЗДДФЛ /извън чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ/. Придобитите през данъчната година доходи по гл. V ЗДДФЛ, с изключение на тези от стопанска дейност като едноличен търговец и от друга стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа. Това отнася към предмета на доказване получаването на дохода от ревизираното лице. С арг. от чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за администрацията е тежестта да докаже осъществяването на предпоставките за възникване на установените с РА публични задължения. От това не следва непропорционална процесуална тежест за жалбоподателя за доказване на отрицателни факти за получаване на паричните средства без връзка с извършени от него непарични престации. За адресата на РА е изборът на защитна позиция при насрещно правно твърдение за задължение за данък, обвързан с доходи от други източници. Оспорването на РА сочи на отричане на определените с него публични задължения. Според ДЗЛ полученото не представлява доход. Не се твърди основание измежду тези по чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ, което да дисквалифицира дохода като облагаем, освен за наредено от "Агротехрем" ЕООД плащане за аренда в размер 3 700 лева в данъчен период 2013 г., но този доход е третиран от органите по приходите като необлагаем. В същия данъчен период е получена и друга сума в такъв размер, наредена от "Агро-ленд" ЕООД, но с нея не се свързва основание за освобождаване. Процесуалната дейност по доказването на жалбоподателя в първоинстанционното производство е в корелация с позицията му по фактите /вж. чл. 8, ал. 2 и чл. 154, ал. 1 ГПК/ – не се отрича получаването на суми по банкови сметки и чрез Изипей. Фактическите му твърдения са за наличие на основания за плащане, които изключват полученото като доход, тъй като са чужди средства, предоставени за покупка на имот или върнати средства за неосъществена сделка; получен е или е върнат заем, респ. предоставени са средства за подпомагане на дейността му. Нему е тежестта да ги установи с убедителността на пълното доказване /чл. 154, ал. 1 ГПК/. Познавателната дейност на първостепенния съд по преценка на доказателствените средства е съобразена с процесуалния закон и с логическите и опитните правила. Във връзка с преводите през 2013 г. от "Агротехрем" ЕООД /34 200 лева/ и от "Агро-ленд" ЕООД /3 700 лева/ не съществуват информационни източници за нареждането им въз основа на предварителни или окончателни договори за продажба на недвижими имоти, сумите са изтеглени и не са върнати. За същия данъчен период са възпроизведени констатациите на органите по приходите за получен превод в размер 400 лева, нареден от И. Г. с основание "захранване на сметка". За този превод не се твърди да съществува основание, което да го дисквалифицира като доход. Не е индивидуализирана сделката с Д. Д., по която би трябвало да е направен паричен превод в размер 1 100 лева през 2014 г. Не се твърди правно основание изключващо дохода за имущественото разместване на получените през 2015 г. общо 15 000 лева с наредители Н. Б., П. К. и Р. П., както и за сумата 10 373 лева в 2016 г., наредена от С. Б.. Не 14 800 лева, а 10 800 лева са включени с РА в облагаемия доход за 2016 г. Тази сума е разликата между платените от "Табачи" ЕООД на К. 14 800 лева за покупка на недвижим имот и отчетените от нея на собствениците на имота като техен пълномощник 4 000 лева. Неотчетена от К. като пълномощник на собствениците на продавания имот е и сумата 19 776. 50 лева от общо платени от "Елана агрокредит" АД 29 776. 50 лева. Обясненията на различни физически лица за предоставени през 2016 и 2017 г. заеми са недостоверни при липсата на информационна следа за връщане на полученото. Правомерно с РА е установено задължение за данък върху доходите от други източници и правилно с първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу утежняващия административен акт. Дължимо е оставянето в сила на оспореното решение. При този изход на спора на приходната администрация се следват деловодни разноски в размер 1 097. 90 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във вр. с чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение