Решение № 4200 от 22.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10789/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Е. Х., гражданин на Сирия, срещу Решение 3926/ 01.10.2024 г., постановено по административно дело 853/ 2024 г. на Административен съд- Хасково (АС Хасково) в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето, в частта, с която е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец. Касационният жалбоподател поддържа твърдения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същият счита, че са налице предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Моли да се отмени решението на административния съд в обжалваната част и да се върне преписката за ново разглеждане на административния орган в тази му част. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Хичовски моли да се остави без уважение касационната жалба и потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и законосъобразно. Счита, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли да се остави оспореното съдебно решение в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТМЕНЕНО Решение 8817/ 19.08.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, в която на Х. Е. Х., е отказано предоставяне на хуманитарен статут. ВЪРНАТА е преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут, след съобразяване с дадените в решението задължителни указания. ОТХВЪРЛЕНА е жалбата на Х. Е. Х., срещу Решение 8817/ 19.08.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, в която е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец. Решението в ЧАСТТА, с която е отменено решението на Председателя на ДАБ в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут, не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. Решаващият съд, за да постанови този правен резултат приема, че оспореното решение изхожда от компетентен орган председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България. Приема, че било спазено изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено, преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това. Административният акт отговарял и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочели, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Административният съд посочва, че в настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо чужденеца, да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Той не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, като не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. В заключение решаващият съд приел за правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Х. Х.. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на административния съд в обжалваната ЧАСТ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички установени по делото факти. В съдебното производство адм. съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето. Същият е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1- 5 от АПК. Съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, на чиято територия е пребивавал необезпокоявано продължително време, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Правилен и обоснован се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Х. Е. Х.. Бежанецът не е изложил твърдения за действия по преследване, по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 ЗУБ в бежанската история и такива не се установяват по делото. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено такова преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход Сирия. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в държавата на произход. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за този вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. От всичко изложено е видно, че макар въоръженият конфликт и общата обстановка в Сирия да са станали причина да напусне тази страна, чуждият гражданин не е посочил нито една конкретна основателна причина, поради която не би могъл да се завърне при своето семейство. От бежанската история на чужденеца е видно, че той не е имал проблем с официалните власти, което сочи извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председател на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,