Решение № 13129 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13846/2014 г.

Решение № 13129 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13846/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Железов Адамов от гр. Тервел, чрез процесуалния си представител адв. Друмева против решение № 5368/7.08.2014 г. постановено по адм. дело № 855/2012 г. на Административен съд - София-град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, подробно развити като доводи в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено както и присъждане на направените по делото разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Касационният ответник по делото - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град, е образувано по жалба на Георги Железов Адамов против уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което му е отказано финансово подпомагане за 2010 г. на заявените от касатора площи по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) с обща площ - 238, 41 ха и по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) с обща площ 238.41 ха. С административният акт изпълнителният директор ДФЗ е приел, че след извършени административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП от заявените за подпомагане земеделски имоти са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, а именно застъпвания на заявените площи, в следствие на заявяване на една и съща земеделска площ от повече от един земеделски стопанин и измерени при проверка на място недопустими за подпомагане площи. Предвид разпоредбата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. административният орган е констатирал 25,74%, процента на наддекларирана площ по двете мерки, за подпомагане за които е кандидатствал заявителят, в които случай не се отпуска помощ, за заявените схеми. За установяването на релевантните за спора факти решаващият съд е назначил съдебно техническа експертиза, като според заключението на вещото лице за кампания 2010 г. са констатирани 8 застъпвания, по заявлението на касатора. При тези обстоятелства установени от събраните по делото доказателства, съдът е развил съображения, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният орган правилно е мотивирал правното и фактическото основание за постановяването на акта, посочвайки конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че касаторът не е съобразил поведението си с правилата за заявяване на подпомагането, като е наддекларирал площи за подпомагане и не е направил корекция в срока за подаване на заявлението, поради което е отхвърлил оспорването срещу акта. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон съдът е стигнал до обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е преценил като безспорно обстоятелството, че касационният жалбоподател е земеделски стопанин, който стопанисва земеделска площ включена в системата за идентификация на земеделските парцели с Уникален регистрационен номер 210953 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и в този смисъл отговаря на изискванията на чл. 41 от ЗПЗП. Съдът е обсъдил събраните доказателства, въз основа на които е направил правилен извод за законосъобразност на отказа за оторизация на земите по СЕПП. Георги Железов Адамов е подал общо заявление за подпомагане за 2010 г., с което е поискал субсидиране по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по схемите за национални доплащания за площ (СНДП). Начинът на определяне на размера на санкционираната площ е определен в Регламент 1122/2009 г. и той е в зависимост от процентното отношение на наддекларираната площ към установената площ. Разпоредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. предвижда, че ако разликата е по голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ в настоящия случай по СЕПП. Обосновано съдът е приел, че в случая е осъществено основанието за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено в срок. Обосновано наред с това, съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на недопустимата площ на това основание е 47.62 ха, а общият размер на недопустимата площ на всички основания е 48, 8 ха като посоченото напълно съвпада с данните от уведомителното писмо. Процентът на установените като недопустими за подпомагане площи спрямо общия размер на установените допустими за подпомагане площи от жалбоподателя за кампания 2010 г. е в размер на 25,74 % по всяка от двете мерки, в който случай съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. на Комисията не се отпуска помощ. Неоснователен е довода на изтъкнат в жалбата, че административният орган не е извършил необходимата проверка на място. Видно от доказателствата по делото е, че ДФЗ е извършил дължимата административна проверка по подаденото заявление съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент № 73/2009 г. и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, като е установил нередностите, касаещи недопустимите площи. Неоснователно е и възражението, че след проверката посредством данните на ИСАК и СИЗП, не е извършена проверка на място, като касаторът не е отчел факта, че същата се прави на случаен принцип само на 5 % от подадените заявления, съгласно разпоредбата на чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. Неоснователно е и твърдението, че заявените необработени площи попадат в приложното поле на чл. 11, ал. 6 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявление по схеми и мерки за подпомагане на площ. Правилно съдът е приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата, които да обосновават незаконосъобразност. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата кандидатите могат да правят промени в заявлението в срок до 31 май, като съгласно чл. 11, ал. 6 от същата не е ограничена възможността за отстраняване на явна фактическа грешка. Изводът на решаващия съд, че заявяването на парцели, които не се ползват не представлява такава фактическа грешка е правилен. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е поискал и направил корекция в срока за подаване на заявлението. Неоснователно е и оплакването на Адамов, че съдебното решение е постановено при съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото му на участие в съдебното производство и правото му на защита. Съдът е установил прецизно фактите и обстоятелствата по делото, свързани с изясняване на фактическата обстановка. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е формирал извод, който изцяло се споделя от този касационен състав. Не са представени нови писмени доказателства, които да разколебаят установеното от Административен съд - София-град. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,