Решение № 14430 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2010 г.

Решение № 14430 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Борислав Валентинов Лазаров срещу решение № 67 от 14.01.2010 г. по адм. дело № 1619/2009 г. на Административен съд - Пловдив. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Пловдив, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на Борислав Валентинов Лазаров против заповед № З-3565 от 05.10.2007 г. на директора на ОД "Полиция" - Пловдив, с която на основание чл. 76, т. 2 (отм.) от Закона за българските лични документи (загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.) му е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на Р България и издаване на паспорти или заместващи ги документи". Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. От фактическа страна е било установено, че жалбоподателят е осъждан за умишлени престъпления от общ характер и не е реабилитиран. С оглед това обстоятелство, съдът е посочил, че са изпълнени предпоставките по чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Изтъкнал е, че разпоредбата на чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД предоставя на административния орган да прецени прилагането на мярката и тази преценка не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно не е отчел липсата на мотиви в оспорената заповед за прилагане на ограничителната мярка като основание за отмяната й и моли да се отмени съдебния акт, като се уважи първоначалната му жалба. Решението е правилно. Съгласно чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. Касационният жалбоподател е осъждан за умишлени престъпления от общ характер и не е реабилитиран, поради което съдът правилно е приел, че попада в обхвата на нормативния състав на чл. 76, т. 2 от ЗБЛД (отм.). При наличието на тези предпоставки административният орган може по своя преценка да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не е отчел, че в оспорената заповед не са посочени причините за налагане на принудителната мярка. На контрол за законосъобразност от съда подлежи само изпълнението на елементите на фактическия състав за прилагане на мярката. В случая условията са налице, поради което правилно съдът е приел, че фактическите и правни основания, изложени в оспорваната заповед, обосновават нейната законосъобразност. Следва да се посочи, че със Закона за изменение на Закона за българските лични документи, ДВ, бр. 26 от 6.04.2010 г., § 5, в тримесечен срок от влизането в сила на закона се прекратява действието на принудителните административни мерки, приложени със заповед на основание отменените разпоредби по чл. 76, в т. ч. и по т. 2. Следователно към датата на приключване на устните състезания в касационното производство мярката е прекратила действието си. Доколкото обаче на мярката е допуснато предварително изпълнение съдът приема, че за касатора е налице правен интерес от оспорване на заповедта, поради което се произнася по същество. Предвид изложеното, решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,