Решение № 16633 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10190/2013 г.

Решение № 16633 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10190/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на външните работи, чрез юрисконсулт Ю. Йорданова, срещу решение № 7440 от 31.05.2013 г. по адм. дело № 11810/2012 г. на Върховен административен съд, пето отделение. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът - Петър Асенов Драгнев, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е прогласено за нищожно решение на министъра на външните работи, цитирано в писмо № ЧР-55-65-24/17.05.2010 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси" в Министерството на външните работи (МВнР), за прекратяване на дългосрочната задгранична командировка на Петър Асенов Драгнев от длъжността "извънреден и пълномощен посланик" на Република България в Кралство Йордания, гр. Аман. От фактическа страна е установено, че със заповед № К-108/28.04.2006 г. на министъра на външните работи, издадена на основание чл. 10, ал. 1 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина и Указ № 40/22.02.2006 г. на президента на Република България, ответникът Петър Асенов Драгнев е командирован в дипломатическото представителство на Република България в Йордания - гр. Аман за изпълнение на функциите на извънреден и пълномощен посланик за времето от 17.05.2006 г. до 31.05.2010 г. С последваща заповед № 1453/01.08.2008 г. на министъра на външните работи е определен краен срок на дългосрочната командировка - 31.05.2010 г. С писмо-грама на директора на дирекция "Човешки ресурси" в МВнР с изх. № ЧР-55-65-24/17.05.2010 г. ответникът е уведомен, че дългосрочната му командировка изтича на 31.05.2010 г., поради което следва да предприеме действия по акредитирането на Алекси Алексиев - първи секретар - консул в посолството в гр. Аман за изпълнението на временно управляващ посолството и да издаде заповед за назначаване на комисия за приемане-предаване на банкови сметки, ценни книжа и други документи. Решаващият тричленен състав на Върховния административен съд, при преценка на правния характер на посоченото писмо № ЧР-55-65-24/17.05.2010 г., е приел, че същото не е издадено от министъра на външните работи, поради което не изпълнява изискванията за издаване на акт от компетентния административен орган по чл. 69, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба. Крайният извод на съда е, че прекратяването на дългосрочната задгранична командировка на Петър Асенов Драгнев от длъжността "извънреден и пълномощен посланик" на Република България в Йордания - гр. Аман е нищожно, на основание чл. 146, т. 1 и 2 АПК, поради липса на компетентност на органа и неспазване на установената форма. Настоящата съдебна инстанция намира, че решениeто е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а съдебното производство да бъде прекратено. От съдържанието на писмо-грама № ЧР-55-65-24/17.05.2010 г. е видно, че то няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Същото има уведомителен характер, с който на ответника е съобщено, че съгласно издадените командировъчни заповеди на Петър Асенов Драгнев, срокът на командировката му изтича на 31.05.2010 г., до която дата той следва да назначи комисия за извършване и приемане на книжа от финансов характер, както и да предприеме необходимите действия за акредитирането на новия ръководител на посолството. Посоченото писмо не обективира решение на министъра на външните работи, с което се прекратява на дългосрочната задгранична командировка на Петър Асенов Драгнев от длъжността "извънреден и пълномощен посланик" на Република България в Кралство Йордания, гр. Аман. Под "решение" в посоченото уведомително писмо се има предвид не заповед за прекратяване на задграничната командировка (по делото липсват данни такава да е издавана), а заповедта, с която е определен крайният срок на задграничната командировка на лицето. Поради това в писмото е посочено, че срокът на командировката изтича на 31.05.2010 г. и по израза "решение" се има предвид именно заповед № 1453/01.08.2008 г. на министъра на външните работи, с която е определен крайния срок на командировката, която е връчена на Петър Асенов Драгнев на 21.12.2008 г. От представените по делото и приети от тричленния състав писмени доказателства, включително писмо № ЧР-04-01-474/22.02.2013 г., е видно, че след изтичане на срока на командировката на Петър Асенов Драгнев за временно управляващ дипломатическото представителство в Аман е назначен Алекси Георгиев Алексиев. От приложените служебна бележка № ЧР-04-01-404/03.06.2010 г., молба на Петър Асенов Драгнев и писмо № 55-65-27/14.07.2010 г. е видно, че към 01.06.2010 г. ответникът Петър Асенов Драгнев се е завърнал в Република България и не е изпълнявал функциите на извънреден и пълномощен посланик, а със Заповед № К-484/30.08.2010 г. за изпълнение на функциите на временно управляващ посолството на Република България в Аман е назначен Алекси Георгиев Алексиев, като от 12.11.2011 г. функциите на временно управляващ са възложени на Александър Стефанов Ковачев. Предвид изложеното, неправилно решаващият съд е приел, че жалбата на Петър Асенов Драгнев срещу решение на министъра на външните работи, цитирано в писмо № ЧР-55-65-24/17.05.2010 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси" в Министерството на външните работи е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и я е разгледал по същество, като е прогласил за нищожно същото. Решението е недопустимо поради постановяването му по недопустима жалба, с оглед на което следва да се обезсили и се прекрати производството по делото. С оглед изхода на спора и предвид направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на деловодните разноски, в полза на административния орган се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът, следва да бъде осъден да заплати на МВнР сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,