Решение № 2687 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15303/2010 г.

Решение № 2687 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15303/2010 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по касационна жалба на Огнян Николов Бичоков от гр. Пловдив против решение № 2994 от 04.10.2010 г., постановено по адм. дело № 4813/2010 г. на Административен съд София-град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението като постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Съображения за това са изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Огнян Бичоков срещу Заповед № 304/10.06.2010 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция "Автомобилна Администрация", с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради неявяване да заеме предишната длъжност, е прекратено служебното му правоотношение. По делото не е имало спор, че с решение № 1032 от 20.04.2010 г., постановено по адм. дело № 39/2010 г. на АССГ, е била отменена заповед № 822 от 15.12.2009 г. на изпълнителния директор на ИА "АА", с която е било прекратено служебното правоотношение на Бичоков на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността, както и че това съдебно решение е влязло в сила на 25.05.2010 г. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Правилно съдът е приел, че за да настъпи възстановяването на заеманата преди освобождаването длъжност, не е достатъчно само и единствено отмяната на акта, а е необходимо и действие на служителя, с което да демонстрира желанието си за заемане на длъжността. В конкретния случай срокът е започнал да тече от 25.05.2010 г. (вторник), когато е влязло в сила решение № 1032 от 20.04.2010 г. по адм. дело № 39/2010 на АССГ и е изтекъл на 08.06.2010 г. - в съответния ден на втората седмица, също вторник, присъствен ден. Това следва от правилото на чл. 60, ал. 4 от ГПК, като само сроковете, които се броят на дни, се изчисляват от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, съгласно чл. 60, ал. 5 от ГПК. На 10.06.2010 г., т. е. два дни след изтичане на законоустановения срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, Огнян Бичоков е уведомил Изпълнителния директор на ИА "АА" с писмо вх. № 13-00-23-243, че се явява на работа на основание влязлото в сила решение. По делото е било установено, че на 08.06.2010 г. - последния ден от срока, в който касационният жалбоподател е имал право да се яви на работа, същият е посетил РУ "СО" на НОИ - Пловдив във връзка с уреждане на въпроси относно получавано парично обезщетение и Дирекция "Бюро по труда" на Агенция по заетостта - Пловдив, за да прекрати регистрацията си като безработен. Това обстоятелство се доказва от представените по делото справка и решение (л. 12 и 13). Следователно касационният жалбоподател към датата 08.06.2010 г. е бил в напълно годно състояние да се занимава лично с делата си, включително по свое желание физически да се яви на работа в изпълнителната агенция, вместо да предпочете да подава документи пред други органи. По отношение на твърдението за влошаване на здравословното състояние на Бичоков след посещението му в АС - БТ и РУ "СО" на НОИ - Пловдив, правилно съдът е приел, че това обстоятелство в случая е без значение. Той не е бил в болничен отпуск през всичките 14 дни в периода от 26.05.2010 г. до 08.06.2010 г., но дори и тогава жалбоподателят би следвало да уведоми органа по назначаването за наличието на извънредни обстоятелства чрез изпращане на писмено заявление по пощата или по друг подходящ начин. Самият болничен лист за временна нетрудоспособност е издаден след изтичането на законоустановения срок за постъпване на работа - на 09.06.2010 г.. Видно е от амбулаторен лист № 001429/09.06.2010 г., че на същата дата в 08.40 ч. Огнян Бичоков се е явил на първоначален преглед при специализиран изпълнител на медицинска помощ, като му е била поставена диагноза "гастрит и дуоденит", което заболяване изисква домашно лечение от 2 дни. Независимо, че разрешеният болничен отпуск е от 08.06.2010 г. до 10.06.2010 г., това не дава основание за извод, че на първата дата е налице обективна невъзможност за явяване на служителя в съответната администрация предвид демонстрираното от него поведение пред други държавни органи. Следователно правилен е изводът на съда, че в законоустановения срок касационният жалбоподател не се е явил на работа в регионалната дирекция, от негова страна не е постъпила молба за възстановяване на работа до органа по назначаването, както и уведомление, че има издаден болничен лист, т. е. са били налице извънредни обстоятелства, които да са му попречили да се яви в администрацията. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение